Малцина вярваха, че е възможно депутатите сами да създадат правила, които да извадят на светло приходите в бездънните партийни каси от анонимни дарители и офиси кръчми. Но се случи. В края на миналата година народните представители приеха Закона за политическите партии, внесен от "Новото време". Скептиците имаха сериозни основания да се съмняват. Не само защото текстът отлежа година между първо и второ четене, а и защото се наложи да бъде приет с хитрост. На предпоследното извънредно заседание изненадващо бе включен в дневния ред между гласуването на бюджет 2005. За да не се окаже, че няма кворум, след като, изтощени от финансовите закони, избраниците решат да избягат от работа в последния ден.

От лошата дисциплина в средите на царското мнозинство със сигурност щеше да се възползва групата на Сергей Станишев и да предприеме масово бягство от парламента. Защото коалиция "За България" е против закона и търсеше всевъзможни начини да провали неговото приемане Въпреки че на думи и червените подкрепят дисциплинирането на партийния живот в страната, каквато всъщност е основната цел на текста. Защото с неговото влизане в сила ще изчезнат партиите от типа "аз, жена ми и тъщата", ще спре раздаването на средства "на тъмно", ще се прекрати източването на народни пари за партийни цели, а централите на политическите формации ще престанат да бъдат крупни наемодатели на ресторанти и кафенета. И ще са задължени да предоставят на Сметната палата всички необходими документи за пълен финансов контрол и налагане на санкции при сериозни нарушения.

Нито една парламентарно представена партия не се противопостави открито на подобни цели. А и нямаше как да го направи, без да признае публично, че е против правилата на играта да важат за всички в държавата. Затова и социалистите прибегнаха да обтекаеми дискусии за слабостите на закона. Независимо обаче от всичко, изприказвано в пленарна зала, това което присяда на червените е отрязването на малките партии от участие в изборите. Защото според действащата избирателна система у нас гласовете, събрани общо в графа "други", се преразпределят сред миналите 4-процентната бариера за влизане в НС.

Пропорционално - тоест най-много допълнителни гласове получава победителят, а към момента социолозите отреждат първо място на вот 2005 за БСП. Тоест - хората на Станишев имат най-много какво да губят особено като се има предвид, че електоралният им потенциал е изчерпан и шансът им да спечелят абсолютно мнозинство е равен на нула. Вторият проблем на левицата е коалиционен - възможностите в следващото народно събрание да има широка лява коалиция намаляват сериозно с изискването всяка организация да легитимира при пререгистрацията си поне 5000 членове. В този смисъл - въпреки публичните им протести, залегналата в закона привилегия парламентарно представените партии да не се пререгистрират, беше добре дошла за КБ. Президентът Георги Първанов обаче върна точно този текст на депутатите, за да го преразгледат. И бе напълно прав да наложи вето върху него. Дали народните представители ще го отхвърлят или ще се съобразят с мнението на държавния глава, ще стане ясно след старта на новата сесия на НС.

Ако законът остане същият, значи ще победи логиката, че партии с утвърдено присъствие в политическия живот у нас не могат да се приравняват с формации фантоми. Приемат ли депутатите да се пререгистрират и техните партии, ще отхвърлят всякакви съмнения за двоен стандарт в законодателството, което създават. Защото подозренията, че новосъздадените ДСБ и "Новото време" няма да успеят да съберат по 5000 членове, не звучат сериозно. По-вероятно е обаче да бъде отхвърлено ветото на държавния глава върху предимството парламентарно представените партии да запазят имената и абревиатурите си. "Законът не бива да дава възможност да се заблуждават избирателите и да се допуска регистрацията на партии, които практически дублират наименованията на вече регистрирани партии.

Съвършено справедливо е изискването онези партии, които "паразитират" върху авторитета на вече създадени и утвърдили се политически формации, да се пререгистрират под ново име. Онова, което не мога да си обясня обаче, е - защо това иначе справедливо изискване няма да важи за партиите по § 4, ал. 2 от ПЗР на закона", пише в мотивите си президентът. До края на януари парламентът трябва да разгледа оспорените от Георги Първанов текстове, според правилника за работа на Народното събрание срокът е две седмици от издаване на президентския указ.

Рискът сега е депутатите да не спазят разпоредбите - което няма да им е за пръв път, и да проточат толкова дълго обсъждането на върнатите текстове, та да не остане време законът за политическите партии да може да се приложи за вот 2005. Надеждите на противниците на промените от БСП са в отлагането на законопроекта направо за следващия парламент - тогава шансовете им да запазят кръчмарските си приходи нарастват неимоверно. Пропорционално с намаляването на избирателите нещо в политическия живот у нас да се нормализира.
Юлиана Ончева
в-к “Стандарт”, 6 януари 2005г.