Откакто БСП е в опозиция, стана традиция на 1-ви май соцлидерите да искат оставката на кабинета и да заявят готовност да поемат управлението на страната. И този Ден на труда не направи излючение. Хиляди, събрали се на площада пред НДК, викаха заедно с червените водачи по адрес на правителството: "Оставка!".
"Нещата не опират до смяната на някой министър, а до министър-председателя", каза на този 1-ви май лидерът на БСП Сергей Станишев и поиска оставката на правителството. А после продължи да загрява публиката с речи от типа на: "Левицата е изстрадала правото си да зяви, че има сила за по-различно управление".
По принцип нормална заявка, това е амбицията и работата на всяка опозиционна партия - да се бори един ден да стане управляваща. И като нищо можехме да отминем поредния червен митинг с единствения кометнар: На БСП й се иска да управлява. И толкоз.
Можеше, но ако левите пееха песента си стройно и в един глас. Но те не само не маршируват заедно, а напротив - движат се в противоположни посоки
А когато посоките са различни, музиката не се чува и едва ли някой разбира какво точно се пее и за какво левите се борят.нСоцпартията например цял месец умува да иска ли вот на недоверие на кабинета. И така се наумува, че хвърли в музиката дещо има избиратели с коренно различните си послания. Първо се изредиха куп социалисти, които казаха, че е крайно време вот на недоверие да има. После едни други червени водачи поучаваха защо не бива да има вот на недоверие и какви са капаните му.
Има и други примери. Зам.-шефът на БСП Румен Овчаров се изока на 1-ви май, че не само царят, а и цялото му правителство е голо и некомпетентно, затова е редно то да си ходи в най-скоро време. Но това е същият човек, който преди няколко месеца искаше БСП да подпише споразумение с НДСВ за съвместно участие във власта.
Докато Овчаров бленува кончината на кабинета, колегата му Николай Камов пък твърди, че на левицата й е рано да идва на власт и че Симеон Сакскогубргготски трябва да сформира втори кабинет, за да изкара докрай мандата си. Значи предсрочни избори хич не са нужни.
Да речем, че Овчаров и Камов са двама отделни политици, които имат различно мнение по въпроса кога, как и с кого да управлява левицата. Но разнопосочни сигнали към обществото излизат и от самия лидер на соцпартията Сергей Станишев - един-единствен човек, при това неслучаен.
На 1 май в София младият соцводач държа пламенна реч пред митингуващите, скандиращи "БСП" и "Оставка". Очевидно приповдигнатото настроение и желанието на множеството за по-гръмки и твърди слова по адрес на сегашната власт така увлече соцлидера, та той забрави какво е говорил само ден по-рано. Да му припомним - на 30 април във Варна в тв интервю той отвърна на въпрос тръгва ли БСП към властта с думите: "БСП се готви за властта. За да поиска тя доверието на избирателите обаче, партията трябва да излезе пред тях с конкретна алтернативна програма за управление. А по този въпрос има още какво да се желае." Още на следващата заран обаче Станишев забрави тези си думи и поиска оставката на цялото правителство. За да се изправиш и да поискаш тази власт да си отиде, трябва да си готов да заявиш, че ти можеш да поемеш това управление и да го осъществяваш по-добре. И Станишев го заяви. Но как така червеният водач хем иска предсрочни парламентарни избори и превземане на властта, хем признава, че БСП още не е в състояние да управлява страната?! Кога точно е искрен соцлидерът - на митингите или пред тв прожекторите? Когато говори за оставки или когато преценява нивото на управленска готовност на БСП?
Та така. Едва ли на някой му става ясно в последно време какво точно предлага БСП. Няма как сериозна политическа партия хем да иска оставки сега и веднага, хем да сули: Ама почакайте, та да станем готови.
Поне в опозиция левицата би трябвало да не говори на различни езици. Понеже, както знаем от опит, истинският партиен Вавилон настъпва с възчакването във властта. Ако БСП още отсега пее така фалшиво по пътя към управлението, да не се учуди, ако я шамаросат на изборите - както й се случи през пролетта на 2001 г.

ЙОАНА ГЪНДОВСКА
В-к “Сега”, 7 май 2003 г.