Преговорите за съставяне на второ правителство “Станишев” протекоха в изненадващо спокойна обстановка. Още в събота беше обявено: “Преговарящите постигнаха съгласие за структурните и персонални промени”. За разлика от други подобни примери, към медиите изтичаше контролирана информация , а блъфовете бяха използвани повече от скромно.

Надлъгването е безсмислено.
Като че ли всички са наясно със ситуацията. Предсрочни избори с тази избирателна ситема и при тази избирателна активност ще доведат до още по-патова ситуация. Прогнозите на социолозите варират: за ГЕРБ около 80-85 мандата, за БСП 70-75 мандата, за ДПС 35-40 мандата,за Атака 20-25 мандата и с много въпросителни СДС 0-10 мандата. Очевидно е, че на ГЕРБ няма да му стигнат депутатите за мнозинство. Форматът ЕНП би бил възможен само ако СДС успее да прескочи 4% граница. И гласовете пак до никъде не стигат. Не е за пренебргване вероятността за нова коалиция БСП-ГЕРБ, под егидата на Президента.

В края на краищата, в страна като България всичко е възможно. Засега, обаче, подобна развръзка изглежда малко вероятна.
От БСП са прави като казват, че те са сред онези политически сили, които са готови за предсрочни избори. Всъщност, ДПС са единствените други, готови за ново раздаване на картите.

НДСВ са наясно с шансовете си за следващия парламент при самостоятелно явяване. Разчитат ( и то не без основание), че Доган ще продължи да се стреми към един по-поносим за мнозинството българи образ на ДПС и че този му стремеж може да се осъществи само чрез коалиция с царската партия.

Така или иначе, жълтата върхушка не гори от желани за нови избори. За умереността на НДСВ допринася и фактът, че не е за пренебрегване козът с царските имоти, който “изненадващо” отново може да бъде разигран.

Изглежда всички нагласи водят до извода, че предсрочни избори в България няма да има.
И въпреки всичко, те може да се случат. И ако управляващите не променят манталитета на управлението, предсрочните избори ЩЕ се случат.

В нашата политика вече има един могъщ фактор и това е интеграцията на България в евроатлантическите структури. Забелязва се, че мнозинството наблюдатели на политически порцеси у нас, много упорито се стемят да не говорят по темата. Или ако го правят, плещят пълни глупости.

Естествено, че никой в Европа или НАТО няма намерение да се намесва във вътрешните ни работи. Просто не те, а ние се натискахме и, в карайна сметка бяхме приети в НАТО и в ЕС. Разбира се , че можем да не им спазваме правилата. Можем да правим каквито си искаме глупости със собствената си държава. Ако искаме утре можем да издигнем Румен Петков за император, да гласуваме пожизнените му императорски правомощия и дори да учредим наследствено право да ни управлява неговата фамилия (заедно с онези “фамилии” от филма “Кръстника”) за вечни времена.

Да, но всяка глупост, която направим, вече не засяга единствено и само нас. Евроатлантическите структури не са длъжни да ни търпят и просто ... няма да ни търпят. В едно трябва да сме сигурни - в зависимост от количеството глупости, които натворят нашите управляващи, ще бъдат и ответните мерки. Накрая, никой да не се чуди, спирането на финансовите инжекции за България ще бъде и заслужено, и справедливо.

Европейските данъкоплатци не са длъжни да издържат с парите си алчната българска политическа върхушка. И ако има нещо сигурно в този несигурен свят, то е , че те няма да го направят. Веднъж за винаги трява да стане ясно , че европарите са предназначени за България и българските граждани, а не за едно(при това преходно) бай-ганьовско правителство.

Тоест, новият кабинет “Станишев” ще изкара мандата си само ако спазва не нашите балкански правила, а правилата на ЕС и НАТО. Защото Брюксел не вярва на сълзи!

Антон Луков