Централната новина днес логично е решението на британците да напуснат ЕС. Така нареченият Брекзит стана факт след обявяването на резултатите от референдума. И се започнаха анализите... на международното положение. Курсът на британския паунд падал, акциите на Дойче банк се сринали с 18%, Путин бил печеливш от Брекзит, евролидери настояват за свикване на конклав в ЕС...

Родните коментатори пък се надпреварват да анализират какви ще са последствията от напускането на Великобритания – от една страна за ЕС, от друга за самото кралство, от трета страна и за нас и т.н.

Въобще, може да прочетете всякакви версии, прогнози и спекулации, но не и истината. Истината обаче никога не е имала само една страна. Както беше казал един мъдрец, не помня кой, колкото са хората по земята – толкова са и истините.

Ето я и нашата истина. Първо, резултатът от референдума сам по себе си не означава нищо. Във Великобритания референдумите нямат задължителен характер. От тук нататък, за да бъде изпълнена волята на избирателите, е необходимо решение на парламента. Освен това Великобритания трябва да направи официална постъпка за напускане на ЕС, както е според Лисабонския договор. В него обаче не е посочено кой държавник или институция трябва да направи това.

Със сигурност няма да е премиерът Камерън, защото той подаде оставка. Но пък ще продължи да управлява в оставка още 3 месеца. Това е времето, в което Консервативната партия трябва да се събере и да излъчи нов кандидат за премиер. Камерън е лидер на консерваторите. БРекзит обаче е идеален повод властта му да бъде оспорена.

За незапознатите трябва да уточним, че Камерън беше водещата фигура на кампанията за оставане на Великобритания в ЕС. Флагман на кампанията за напускане на евросъюза пък бе бившият кмет на Лондон, Борис Джонсън. Той също е консерватор. В България вероятно много хора си мислят, че лидер и рупор на кампанията за БРекзит е бил националистът-популист Найджъл Фараж, но грешат. Това е все едно Волен Сидеров да е лидер на национална кампания и да победи. Не, тези хора са марионетки, които обират негативите и вдигат пушилката, зад която се случват истинските неща.

И така, битката в БРекзит всъщност е битка за власт между двама съпартийци – Камерън и Джонсън. От днешна гледна точка, Джонсън като че ли има предимство. Но нищо повече! Трудното пред него предстои – първо трябва да овладее Консервативната партия - да я оглави и след това тя да го номинира за премиер-министър на Великобритания. Ако това се случи, значи е раздал и изиграл правилно картите. Тоест, резултатът от референдума е само началото.

Да! Това е за тези, които вече си задават въпроса – възможно ли е една вътрешнопартийна битка, чийто залог е властта в кралството, да бъде изнесена на международна сцена и да предизвика излизането на Великобритания от ЕС. Колкото по-влиятелна е една държава, толкова повече вътрешнопартийните й битки оказват влияние върху международното положение.

Не! На политиците не им пука от последствия! Нито от тези в рамките на държавата, нито от международните. Пука им само за едно – да преследват и постигат целите си. Средствата и начините за това не са от значение.

Разбира се, БРекзит не е само битка между двама души. Зад Камерън и Джонсън стоят огромни интереси – международни и британски. Дори и могъщите държави отдавна нямат право на самостоятелна политика. Днес светът се управлява от корпорациите, които са мултинационални. Тоест, всичко което прочетете за промяна в курсовете на валути, за спадане и покачване на акции, за финансови трусове по борсите и прочие... всичко това е било изчислено и се явява „бонуси“ към БРекзит.

Да, британските гласоподаватели бяха употребени. Същото е както става у нас. Само мащабите са много по-големи. Употребиха ги в една битка за власт, като ги хвърлиха един срещу друг, както не им се е случвало много отдавна. Развръзката предстои!

Който пък е любопитен за най-мръсните детайли в политическите игри, може да прибегне до тв сериалите „House of Cards“. Най-новият му вариант е брутален - американски, с Кевин Спейси в главната роля. Има и по-стара - британска версия, която също не отстъпва.


Даниел Русинов