От октомври м.г. Бойко Борисов пласира убийствени ходове – дано не се окажат и политически самоубийствени. Откакто е заел позицията премиер, Борисов е смъртоносно последователен само по една Тема: при най-малкия признак, че някой се опитва да му изземе инициативата - като инвеститорите в застраховането от Израел във вторник, реагира (а)симетрично. Понякога нанася измамни удари, а от време на време хвърля „бомби”. Особено когато усети, че противникът закъснява с припомнянето на предишните замахвания – като христоматийния двубой между мангуста и кобра (Винер).

Бойко Борисов не робува на скрупули за „съюзници и врагове”. Но дано не забрави, че е само един ъгъл от „политическия триъгълник”, образуван от тримата най-влиятелни български политици в момента – Ахмед Доган, Иван Костов и Бойко Борисов. Иначе в Габрово пласира смъртоносно семпъл ход (Забравянето винаги е вина...- Ото Вайнингер) – цака един от козовете, смятани от играчите срещу него уж за един от последните...

Нищо не бива да се забравя в политиката – съвсем нищо. Ето и едно лично наблюдение. През май 2007 г. забихме хедлайн в „НАБЛЮДАТЕЛ” – „Румен Петков става мишена”. („Да си прав прекалено рано е равносилно на грешка” – „Мемоарите на Адриан”, Маргьорит Юрсенар) След като го разкараха през април 2008 г., реднахме кавър ”Румен Петков става мишена” ІІ, допълвайки с друг текст отдолу – „Ахмед Доган приземява Станишев”. Потърсиха ни някои приятели от две посолства. Поразговорихме се. И досега се чудим заедно как така случайни фигури като Сергей Станишев са били премиери на България – изглежда само той не вдяна, че от май 2008 г. Ахмед Доган го е ОТПИСАЛ.

Казаното в Кочан бе следствие от Сергееви „комбинации”. Първанов само добута катрана върху Станишев с интервюто дни преди вота – първите две партии (ГЕРБ и БСП) трябвало да се гушнат във властта. За една бройка ГЕРБ да се прегърне с друга партия, ако слушаше президента, но работата се размина, ех.

След „отписването” през май 2008 г. се стигна до ново „записване” – но вече в „черния тефтер”. Трагичната кончина на Ахмед Емин на 17 октомври 2008 г. окончателно качи Станишев на Шейната. Отчаяните му ходове след 24 юли 2008 г., когато Брюксел просто го размаза политически, логично го доведоха до краха на изборите на 5 юли 2009 г.

На фона на политическите и управленските му грешки пикантерията за „гейафери” между гейкотилото в ДАНС и „съветниците” на Сергей е само подробност от пейзажа. Други са най-тежките зависимости – Валерия Велева го каза много точно в „Нова” сутринта в сряда. Кой наистина мотивира Сергей да си позволи да дебне (не)регламентирано „мандатоносителя си”?!

Всъщност след изказването на Бойко Борисов в Габрово бившият премиер получава шанс да се еманципира от част от тези „зависимости”.

Оказва се, че Бойко Борисов обича политическите „триъгълници” – влиза в един, излизайки уж от друг. Позиционира се спрямо Ахмед Доган и Иван Костов, срещуполагайки Сергей Станишев и Георги Първанов. Апропо – да не би по времето на Тодор Живков „висшите пожарникари”, пардон, да са ги избирали според отзивчивата им памет?! Досега поне Борисов показва, че помни почти като „политически слон” – още малко и ще достигне „политическия слон” Иван Костов.

Дано само Бойко Борисов да не се увлече с „триъгълниците” и да помисли, че Ахмед Доган разполага само с един решаващ „триъгълник” в ДПС, изкарвайки по темата във вторник знакови фигури като Христо Бисеров и Лютви Местан. И да не забравя за най-заинтересованата партия (разбирай - Ахмед Доган) да се издири истината по казуса „Ахмед Емин”. „И ще те улесним за лесното” – Сура Всевишния, 87, 7. „И напомняй! Ти си само за да напомняш” – Сура Всепокриващият ден, 88, 21.

Не е зле да еманципира Сергей Станишев по някои „писти”, но да не се надява на благодарност. Бившият премиер наистина му е удобен „враг”, но точно той ще скочи пръв да нанесе удар, ако му се отвори възможност заради Кризата. Комбинациите и ударите в стил „мангуста” са хубаво нещо – особено ако са наистина смъртоносни за политическите противници (да попита нарочения за български Макиавели). Но накрая става ясно, че дори и българите гласуват „според джоба си”. Харизма хладилник не пълни, уви. Пиар сметки не плаща. Социологически вибратори избори не печелят.

Синхронизирането на полицийски акции с чуждестранни визити влияе до време. Като истинско Дете на думите (Айрис) Бойко Борисов би трябвало да знае, че винаги трябва да казва истината, питайки – „А какво стана със зимните бунтове, които уж ДПС щеше да вдига?”. Но не да пита такива като Осман Октай – те са ясни. Да пита „олигарсите”, които разкешват за медии, бълващи подобни измислици. И да каже още истини – защо се ослушва, когато подобни измишльотини се бълват?! Не че другите играчи, посланиците и внимателните наблюдатели не знаят. Но ще се самоизобрази като подкупващо искрен – колко готино, нали...

Иначе ще се „сготви” сам – политическото всекидневие убива най-сигурно. „Този го сготвих” е претоплена медийна манджа. Потопеният в този сос винаги са го транжирали прецизно преди това – обезкостили са го политически.

Затова вместо да учи английски в колата си, защото май му е късничко вече, Бойко Борисов може би често трябва да прелиства поне големите Книги на Вярата – поне на на юдеи, на християни, на мюсюлмани: „О, вярващи, не влизайте в домовете на Пророка, за да ядете, освен ако ви бъде позволено, но без да изчаквате сготвянето му. А поканят ли ви, влезте и когато се нахраните, разотидете се, без да се заседявате в разговори! Това огорчава Пророка. Той се свени от вас, но Аллах, не се свени от истината.”, Сура Съюзените племена, 33, 53.

„Познайте истината, и истината ще ви направи свободни” пише в Книгата. Дори „християните” (каламбур от собствения им жаргон) от ЦРУ са го избрали за официално мото, лавирайки между истината и измамата. Какво избира Бойко Борисов – истината на всяка цена и докрай, или...?! Да видим.
Любомир Живков /versia.bg