Глас народен, глас Божий, гласи поговорката, която впрочем славният певач Трифонов някога изпя, а по-после се опита и да “осребри” с гласа народен.

Но само се опита, за най-болшая жал на шоуто (трябва да продължи), тъй като троянската му кобилка, както сам той нарекъл “троянския кон” Петрова, не успя да мине през вратите на Събранието народно.

Камо ли през иглено ухо...

Язък, как сега ще разберем истината зад парламентарните порти адови, направо умът не побира. Със скрита камера може би?

А правилата са за всички, дори Бойча (не Огнянов, а тоз дето гаси) е на това мнение.

И ново турне иде, иде ли? Дедо Йоцо слуша – стадионът дали ще запее пак оназ песен любовна: “Забрави за правилата... Ще променяме играта...”

Пуста политическа коректност, ама кой знай... Правилата не са това, което са...

Не щеш ли обаче и провалът на Трифонов се оказа победа. Смайващо позната картинка от едно не тъй отдалечено минало.

Толкоз и толкоз иляди нагласували се, той сърдечно им поблагодарил от малкия голям екран просълзен и с трептущ глас...

Но не като другите на късната пресконференция в НДК-то на културата, не, ами през сълзи и наистина.

Пък се наредили едни за алчността на медиите и също тъй средства за масова информация... Айн цу цвай, и те тарифи имали!

Че без медиумите (са посланието) кой и какво може да научи в глухата провинция на брега на Белославското езеро?

Сякаш Битивито на културата само до Дупница стига. И до Галените братя на оркестъра...

Васил Тоновски