Признанието на Иван Костов, че е знаел за агентурното досие “Гоце” още през далечната 1997 г., обърка за пореден път представите на дясномислещите хора за логиката на процесите в най-новата история на България.

Абсолютно прав е бившият столичен кмет Стефан Софиянски в предположението си, че ако информацията за агентурното минало на Георги Първанов бе огласена през 2001 г., политическата ситуация в страната днес вероятно щеше да е много по- различна. За съжаление, няма как в наши дни да сме сигурни в каквото и да било.
Как да си сигурен в нещо, което не се е случило?
Разбира се, дългото мълчание на Костов по тази толкова шчекотлива тема има своето обяснение.

Ясна е дългосрочната цел на Костов.
Той се надява, че след финала на изтощителния политически маратон, когато палачинката все някога се обърне в полза на десницата, той ще бъде... сам на върха.
Всички ходове на самия Иван Костов и на върхушката на оглавяваната от него Демократи за силна България, са подчинени на тази цел. Все по-очевидно е, че към днешна дата се саботират всички усилия за единство на десницата. Истерично бива отхвърлена всяка подадена ръка, която би могла да помогне за излизане от блатото. Агресивната тактика на Костов и антуража му спрямо Симон Сакскобургготски и/или настоящият столичен кмет Бойко Борисов е само още едно (поредно) доказателство, че случващото се няма нищо общо със случайността.
И все пак, винаги има неща, които са по-важни от целите на когото и да било.
Историята около (не)агентурното минало на българския президент Георги Първанов е поредния тест за моментното състояние на българската политическа сцена.

Както всички ние знаем от горчив опит, истината е нещо доста относително.
Агент ли е бил Гоце (Първанов) или само малко е бил агент?
Колко малко?

Толкова малко, че за него да не важи приказката, че бивш полицай (агент, доносник, консултант, сътрудник на тайните служби) и малко бременна булка няма.
Всъщност, случващото се е поредното потвърждение за първородните грехове на голяма част от върхушката на политическата класа в България.

Първанов вече поиска да бъдат отворени досиетата на семейните фондации, визирайки в пряк текст “Бъдеще на България” на Елена Костова. Всички в България са наясно, че в тази фондация съвсем законно са били употребени пари на руската и българската мафия. Съвсем отделен, разбира се, е въпросът дали законното харчене на мафиотски пари от страна на семейство Костови е морално.
Странното в случая е, че Първанов само спомена за семейните фондации, но никой не се напъва да открие истината по въпроса. Цялата работа все повече заприличва на братски бой с възглавници – бой наистина има, но всеки пази другия от нараняване. Като че ли има някаква съгласуваност между действията на Иван Костов и Георги Първанов, но все още е рано да с прецени кой на кого прави повече услуги.

Тази съгласуваност лъсна и в най-пресният роден скандал. Вероятно пак Първанов (или хора от неговото обкръжение) се опитват да натопят Петър Стоянов в измислен скандал с агентурното минало (агент Виктор).
Интересното в случая е, че именно лидерът на ДСБ Иван Костов отново е сред първите, които с възползваха от подадената топка.

Очевидно е, че тези услужливи пасове между ДСБ и БСП все по трудно се прикриват. И ако за червените това не е проблем, все по сериозна е вероятността ДСБ да остане в тотална изолация. Макар и с оредели редици в дясно, все още има хора, които могат да си направят необходимите изводи и да предприемат задължителните мерки за разобличаване на нездравото партньорство между Костов и Първанов.

Факт е, че с агентурното досие на Гоце се случват интересни неща. В повечето български медии, когато иде реч за Гоце, се лансират не особено сръчни опити за отричане на всички предположения свързващи настоящият президент на България Георги Първанов със службите на комунистическия режим.
Преобладават споровете по това кой, как, кога и защо точно сега се вади папката за агент Гоце и в повечето случаи те не завършват с успех за онези, които се самоопределят като противници на настоящият президент. Отново лъсват подозрения, че се играе нарочен театър в полза на Първанов, при това отново Костов играе, меко казано, услужливо.

Отдавна е известно, че справедливост на този свят няма.
На предните президентски избори Петър Стоянов не можа да се защити, но финалът на сагата с агентурното досие Гоце е непредвидим.
През 2001г. Стоянов и да е искал (всъщност със сигурност е искал), нямаше как да се пребори със лавината от неволи, които тогава се струпаха на главата му. Не само че не му стигнаха съюзниците - предадоха го отвътре. При това самият Петър Стоянов очевидно знае кой точно го е предал в онези не толкова далечни времена. Не случайно в наши дни разговорите с Иван Костов вървят толкова трудно...
За разлика от бившият президент, Георги Първанов може да разчита на силно медийно лоби. Някак си колегиално звучат по-голямата част от закачките по негов адрес на тема агентурното минало на агент Гоце.

Принципът е прост – гарван гарвану око не вади.
А в случая с част от шефовете на българските медии гарваните са едновременно и потомствено червени, и под властта на пагона.
И все пак историята твърде често се повтаря.
При това не винаги като фарс.

Счита се за труднооспорим факт твърдението, че разпокъсаната българска десница не може да победи на предстоящите президентските избори.
Това обаче не означава, че Георги Първанов ще ги спечели. Десницата може и да не успее да победи Първанов, но интригите в левицата не са нито по-малки, нито по-малко самоунищожителни. Просто по-малко се говори по темата (виж за гарваните, цвета на гарваните и пагоните на гарваните).
По принцип всичко може да се случи.
В тази игра никога и за никого не е имало гаранции за нищо.
Калоян Христов