Борислав Ралчев е зам.-шеф на парламентарната група на НДСВ и член на Политическия съвет на партията. Роден е на 14 май 1938 г. Завършил е право. Вече втори мандат е депутат, избран от Варна. Има двама сина, които след влизането му в политиката поеха известната адвокатска кантора "Варна". Ралчев е член на комисиите по правни въпроси и по вътрешна сигурност. Участва и в работата на временните комисии за промяна на конституцията и за царските имоти.


- Г-н Ралчев, имаше ли сделка в комисията за царските имоти?
- Направи ми впечатление изказването на колегата Петър Манолов, независим депутат, който каза: "Какво стана сега? Това, което се твърдеше - че работата на тази комисия е за 1-2 часа, излезе точно така." Това е истината. Разбира се, имаше необходимост от тази комисия, защото този проблем, както стана известен с името "царските имоти", не е никакъв проблем. Има правна рамка, която дефинитивно и точно е ясна на всички юристи. Някои от тях смятат, че тя не е достатъчна, други - че е перфектна. Но тя е облечена в един такъв акт, който я прави задължителна. Затова за мен винаги този проблем е бил правен. На второ място проблемът стана политически заради фигурата на Симеон Сакскобургготски, бивш министър-председател, цар и лидер на партия. И хората решиха, че това е една чудесна възможност да се упражняват на чиста политика, без да се съобразяват с правната рамка. Така се получиха тези различия. Още на първото заседание ние твърдяхме, че трябва да решим въпросите от правна гледна точка и да съобразим какви са правомощията на комисията, за да не губим време.

- Как възникна проблемът с имотите на царя?
- Проблемът е в два политически акта - единият е национализацията в периода 1946-1948 г., а вторият -1991 и 1992 г. - реституцията. Не може да има спор по въпроса, че двата акта имат политическа обосновка и те са въплътени в съответни правни актове. При отмяната на национализацията се установи, че има над 23 закона за този очевидно репресивен акт. Освен това стана ясно, че национализация е извършвана и без закон - с укази. Част от правната рамка на национализацията е специалният закон за имотите на царското семейство. Защо специален? Защото така е решил законодателят, аз не мога да правя преценка за това. Това е противоречие с всички правни принципи - да се издаде закон за един човек или за една фамилия. Когато настъпва моментът за поправяне на тази несправедливост, се издават законите за реституцията. Те имат обща характеристика - да възстановят справедливостта, доколкото е възможно. Затова нека да направим първия извод: С това е интересен проблемът с царските имоти - има ли специално отношение към него при денационализацията и има ли моменти, в които личността на Симеон Сакскобургготски предвид обстоятелството, че е цар, че навлиза в българската политика, че ръководи правителството, оказва влияние на връщането на имотите на царската фамилия. Интересът към този въпрос е голям и в значителна част спекулативен.

- И до какъв извод стигна комисията - имало ли е специално отношение?
- Изводите са категорични. Както несправедливо са постъпили тогава, така на базата на същата справедливост и по законовата логика през 1998 г. главният прокурор прави съответното искане към КС да бъде обявен законът за конфискацията за противоконституционен.

- Вие твърдите, че отговорът е ясен, но решението на комисията не поставя точка на проблема, а го прехвърля на прокуратурата.
- Ама тази прокуратура започна да се употребява от много хора за щяло и за не щяло. Такова нещо не е отразено в заключителните актове на комисията. Като изходим от правната рамка, много лесно ще направим и политическите изводи. Нали основният въпрос е има ли нещо нередно в царската реституция? Има ли нещо, което да я отделя като процедура? Аз твърдя категорично, че няма. Защото в правото има положения, които са категорични. Затова ние винаги тръгваме от тълкувателното решение номер 22 на КС от 1995 г. През 1995 г. проблемът с идването на Симеон в България не е на дневен ред, нито пък проблемът с неговите имоти. И въобще не може да има сянка на съмнение, че тогавашният акт с чиста юридическа стойност има някакво отношение към Симеон.

- Но опонентите ви не оспорват законодателната рамка на връщането на царските имоти. Те оспорват отделни документи, тяхната автентичност.
- Преди това е важно да се разбере правната рамка. Защото много хора не искат да го разберат, а други не могат. Има една дискусия в академичната юриспруденция за това какви са последиците от решението на КС, с което се обявява даден закон за противоконституционен. И се излагат следните аргумента. Този акт на противоконституционност, който е отменен, престава да действа за в бъдеще, възстановяват се тези правни отношения, които са отменени (това възстановително действие беше много трудно за колегите да го разберат) и в най-подробна юридическа обоснованост се казва, че такова решение на КС играе ролята на позитивен правен акт, ролята на закон. И е съвсем ясно обяснено защо: защото КС няма ангажимента да задължи Народното събрание да постанови друг закон. И понеже не може да има вакуум в правния мир, затова е и това възстановително действие. Другият спорен въпрос е, че има и хора, които смятат, че отношенията, свързани с царските имоти, не са уредени, защото няма нов закон за тях. Но член 22 ал. 4 от конституцията дефинитивно дава отговор: Нов закон би бил необходим, когато от действието до отмяната му са настъпили правни отношения, които имат нужда от регулация.

-Тоест, ако „Врана" беше застроена или на мястото на царските гори сега имаше заводи?
- Да. А нищо такова няма, всичко си е, каквото е било. Щом правопораждащият акт е отменителното решение на КС, всички действия оттук нататък са актове на изпълнение на вече валидния юридически акт. Областните управители и поземлените комисии изпълняват само втората част - да възстановят владението върху тези имоти, а не собствеността. Сега идва втората фаза, за която ме попитахте - има ли нещо, направено в изпълнение на това решение, което да не е в хармония с всички останали действия спрямо всички останали български граждани.

- Очевидно вашият отговор е "не", но защо смятате така?
- Много малко хора знаят, че правилата в тази втора част са въведени от правителството на Иван Костов. От 1998 г. до средата на 2001 г. не можем да имаме спор, че администрацията е на правителството на Костов. И първите 8 процедури са започнали тогава, а 2 дори са финализирани. И те са въвели правилата, по които да се действа и занапред. Правилата са - да се връща от областните управители и от поземлените комисии. Дворецът "Врана" е възстановен през 2001 г., като преди това има едногодишна процедура. Горите са върнати през 2000 г. – очевидно тогава не можем да говорим за политическо влияние на Симеон или на НДСВ. Всички актове по въвод във владение са в изпълнение - това е цитирано в тях - на решението на КС. Затова още тогава ние направихме извода, че няма никакви особени права, които да са ползвани от семейството на Симеон, нищо, което да го отличава от останалите български лица, попаднали в ситуация като неговата. И буди недоумение позицията на ДСБ, които казват: Искаме закон. Ами щом искате, защо не го направихте? Три години имахте на разположение. Изводът е един - тогава те ясно и точно са разбрали, че правните последици, които произлизат от решението на КС, решават дефинитивно въпроса.

- Остава още да се изясни, след като от решението на КС произлиза да се възстанови старото положение, еднозначно ясно ли е чия е била собствеността преди 60 години?
- В развитието на проблема с реституцията българският законодател вижда, че изпод всяка керемидка изниква някой нов национализационен закон. Затова през 1997 г. приема 2 допълнения на основния реституционен закон, които гласят следното: след като се знае при какви условия са били конфискувани имотите, след като се знае на какви репресии са били подложени собствениците им, ще се възстановява на този, от когото са отнети, ще се възстановява това, което е отнето.

- И как се доказва това "от кого и какво"?
- Допускат се всички средства. В случая с царските имоти съществуват по-голямата част от легитимационните документи. За "Врана", за чийто нотариален акт се спори дали е подписан или не на втора страница, има над 500 легитимационни документи. Резиденцията "Врана" е над 2000 декара, които са създавани в продължение на близо 30 години - от 1890 до 1915 г., и отделни парчета, добавяни по-късно от цар Борис III. Най-малко можем да поставяме под съмнение легитимацията на "Врана". Списъците на Кимон Георгиев са пределно ясни. Освен това в архивите има поне 50 документа, в които по един или друг повод пише "личните имоти..., личните имоти..., личните имоти...". Един много стабилен аргумент, аз самият бях удивен: бюджетите на държавата. Анализирахме бюджетите на държавата от 1882 г. до 1946 г. Там всичко е ясно, защото се говори за обдържване на царя и са предвидени разходи за дворците: софийски, Евксиноград и двореца в Русе. До 1915 г. има такъв дворец в Русе, после нещо е станало и той не фигурира повече. И много подробно са описани разходите.

- И няма никакви разходи на държавни пари за двореца "Врана"?
- Няма.

- Кога ще бъде поставена точката на този проблем?
- Тя е поставена. Нека предположим, че вие сте съгласна с връщането на царските имоти, а аз не съм. Ние обаче няма да си мерим аргументите' сега. Трябва да намерим онзи критерий, който да каже: "Това е правилото!" Да намерим държавен орган, овластен да издава такива актове. Ето го Конституционния съд.

- За какви длъжностни престъпления зам.-главният прокурор Камен Синтилски обеща да образува поне 2 дела?
- Ако има данни за престъпление, разбира се. Забележете, че то не може да бъде свързано със заявителя за връщане на имотите.

- Очаквате ли някакъв ход на царя по отношение на неговите имоти?
- Нека не поставяме тези действия, които сега се финализираха, до действията, които цар Симеон би извършил със своите имоти. Отношението към тези имоти, към българската държава, към българския народ той го изрази с дарствения акт на близо 1000 декара от парка във Врана. Там, казват, имало уникати. И нека някои хора направят сметка какво значи да подариш 1000 декара в София и оттам да почнат да мерят приказките си.

Росица Пенкова
в-к “24 часа”, 7 август 2006г.