- Г-н Ралчев, как ще коментирате случая с признанието на президента Георги Първанов, че е бил агент "Гоце"?
- Сложен въпрос. Извън традиционните групи изявления, които са в две или три посоки, аз бих искал да обърна внимание върху една моя лична гледна точка. Тя се основава на това, че съм включил в една работна група на Комисията по вътрешен ред и сигурност и вече в продължение на 3 седмици изслушваме всички шефове на специални служби. От МВР, от военните, от специалните служби, които са към президента, за да може да се добие една по-ясна представа точно какво може и трябва да бъде направено.

Гледната точка на НДСВ по отношение на досиетата е ясна. Тя се покрива и със становището на тройната коалиция, което беше изразено т. е. трябва ясно и точно да кажем, че досиетата трябва да бъдат обявени, извадени на светло. От тук нататък проблем се оказва, че нещата са доста по-трудни. Първо, трябва да бъде установен обемът и местонахождението на архива, състоянието му, начина на процедиране по отношение на спазване на Закона за специалните разузнавателни средства, който, както знаем, свали грифа "Строго секретно" от 30 на 15 години.

Тоест, от миналата година една значителна част, един огромен многохиляден архивен материал трябва да бъде изпратен в Държавния архив. Спорът за това дали архивът на МВР е държавен или не, е в по-заден план. В края на краищата се очертава една изключително сложна картина.

Бих искал да отворя, макар и малко предварително, страницата в още един аспект. Според мен е очевидно и крайно належащо да бъде направен един списък на номенклатура - 500, 1000, 2000, 5000, 6000 лица, които имат определен статус в държавата, лицата, с които държавността придобива по-мрачен или по-ясен изглед, защото очевидно е, че този нисък рейтинг на държавните институции има нужда и от един много бърз оздравителен процес, една част от който минава през проблемът за досиетата. Абсолютно ненормално е на всеки 5 - 6 месеца да имаме нови агенти, нови имена, които ги е нямало в предния списък, сега се появяват и един Господ знае колко списъка има и какво би станало, и в какъв период от време нашето общество ще страда от една такава тема. Да се чуди този, който е на съответния пост - е ли е достоен или не и да го преценяват не по неговите качества, а по неговото минало и настояще и да си задава въпроси този човек, който е на съответната длъжност - има ли свободна воля или не, защото в крайна сметка това е основният проблем.

Не може да има никакво съмнение, че лицата, които са в основата на политиката, защото нашата система на управление е изградена на базата на политическите партии, трябва да бъдат в първите редици - Народно събрание, Министерски съвет и т.н. С оглед на това трябва да бъдат потърсени два вида гаранции. На първо място, според мен, трябва да бъдат въведени гаранции, свързани с наказателна отговорност. Да се поиска ясно, точно и честно, гарантирано от Наказателния закон, изявление "Аз не съм бил агент на Държавна сигурност". Клетвена декларация, която, ако се окаже невярна, да има наказателна отговорност.

Това не значи да има лустрация, това не значи, че човек, който е бил сътрудник на Държавна сигурност не може да бъде народен представител. Може, но обществото трябва да знае с кого си има работа. Както има хора, които казват “Аз се гордея, че съм бил сътрудник на Държавна сигурност”, така и хората да имат възможност да кажат - да, но има хора, които са недостойни и ние няма да дадем своя глас за тях. Това е логиката.

На второ място, трябва да се създадат гаранции за това сведенията, които излизат, да са достоверни. Това означава, че обществото трябва да има гаранцията, че тези данни са достоверни. На трето място, за да се престане с тази търговия и със списъци, които се вадят от задния или от кой не е джоб, лицата, които имат по една или друга "случайност" в себе си, в куфара си или в сейфа си резервни досиета, да бъдат така добри в един кратък срок да ги върнат. Също със санкция, скрепено за наказателна отговорност. В крайна сметка и вашего брата, когато получи по нерегламентиран път едно досие и почне то да обикаля из медиите, да не се минава на принципа върви да доказваш, че нямаш сестра, ами този редактор, който е позволил, този журналист, който се е означил, че публикува еди какво си досие, той трябва да има достатъчно гаранции за това, че данните, които изнася, са достоверни.

Това съвсем не е изчерпателния списък на въпросите, които трябва да бъдат обсъдени, но порядъка на мисли се върви и по тази посока. Аз мисля и не случайно съобщавам - да бъде ясно на българското общество, може би и малко предварително да кажа моето мнение. Може би това трябва да стане още до президентските избори, за да избегнем тази конфузия. Аз съм удивен от това, което прочетох в оняденшния вестник. Един член на т. нар. комисия "Андреев", Ангелов, говорейки за президента, казва: “на еди си коя дата е станало това, на еди си коя дата е станало онова. При положение, че мандатът на тази комисия, казва негов колега на съседните редове, вече не е имал функции към тези дати. И питам въпросният господин - как така си спомни точно, може би от това, което е прочел. Очевидно е, че и хората, които ще бъдат в тази необходима комисия, която тогава, когато лицето, което бъде извикано преди опубличаването и му се каже - ето това са данните за Вас и той казва не, има възможност да се извърши проверка и да се оспори. Тези хора, които са в комисията, трябва да бъдат снабдени с такива функции, че да могат бързо и адекватно да реагират на всяка една ситуация и не на последно място всеки, който не е доволен от това, което става свързано с неговото име, да има възможност да потърси съдебната намеса.

- А според Вас трябва ли да се поиска оставката на Първанов?
- Мисля, че отговорът на този въпрос се съдържа в позицията, която до сега излагах пред Вас. Не може ние да вземем окончателно решение и да формираме окончателни преценки при толкова неизвестности. Ако направим един доклад, ако той е бил заблуден и е направил доклад по един въпрос с оглед научните си знания е едно, а ако е друго, е друго. Човекът казва: от моето перо не е излязло нищо, от моята уста не е излязло нищо”. Това е един пореден, за съжаление на много високо ниво, случай, в който отделни сили искат да формират противоположни становища в българското общество.