Добре дошъл в студиото на “Позиция”, казвам на председателя на общинския съвет – Варна, Борислав Гуцанов. Добре дошъл.
Добре заварили и добър ден на всички варненци.

След една не случайна песен на “Юрая Хийп”.
И аз така си помислих дали е случайно съвпадение или бяхте подготвили нещо специално с радиоводещият. Но наистина много ви благодаря, че откривате предаването с “Юрая Хийп”.

Подгряваме.
Подгряваме, да.

Подготвяме варненци за предстоящи много хубави празнични вечери.
Да, наистина много ви благодаря, и аз се надявам, че на 23-ти площада ще бъде препълнен с варненци – с фенове, с почитатели на “Юрая Хийп” и “Назарет”, тъй като концерта който организираме е безплатен и е един, според мен, много красив подарък за Варна по случай 24 май.

Аз съм сигурна, че той ще бъде подобаващо оценен и то не само от по-застаряващите фенове на тези групи, забелязала съм, че и младежката аудитория също има голям интерес. Доста деца чувам да се уговарят да отидат на този концерт, така че присъствието ще бъде сериозно.
Дано. Дано така да бъде, тъй като не случайно тръгнахме да правим тези концерти и моята идея, и затова и се съгласих да застана зад тези концерти.

Които всъщност се провеждат под вашата егида.
Да, ще бъдат под моята егида. По скоро идеята ми е, когато август месец се проведе големият рок-маратон – 101 часа рок нонстоп, Варна да бъде вписана в книгата на рекордите “Гинес” и по този начин да отворим една нова страница за нашата културна история на града ни. Да станем традиционни организатори на такива рок фестивали. И ако в Швейцария са известни с джаз фестивалите в Монтрьо, които организират, то не виждам нищо лошо Варна да бъде известна и с рок фестивалите си.

Напротив, би било прекрасно.
Крайната цел е Варна да бъде номинирана за културна столица на Европа. Това е, което на мен наистина много ми се иска, тъй като ако успеем да спечелим този приз то не само ще навлязат най-хубавите, най-красивите културни ценности на света и на Европа, но по този начин ние можем да подновим и цялата си културна база, всичките си културни институти, които имаме на територията на града – Театър, Фестивален комплекс, нови сгради, които трябва да бъдат изградени. Нещо, което ще остане за много години напред за варненци и за страната ни и считам, че тези рок фестивали, които организираме и рок концерти ще помогнат. Убеден съм, че те ще спомогнат за голямата идея Варна да бъде културна столица на Европа.

Дали ни очакват много препятствия по пътя на реализирането на тази голяма идея?
Да ви призная честно, снощи си мислех, че ако знаех че е толкова трудно може би нямаше да се нагърбя.

Винаги ентусиастите са си го казвали.
Много се радвам, че приятелите ми застават близко зад мен и по-голямата част от напрежението дори поемат те.

Добре някой би си казал “Е, какво пък толкова – каним групи, хората се радват, безплатно е за всички.” Но спомням си, че всъщност безплатен обяд няма.
Да. Първо трябва да кажем, че ние не вземаме нито един лев от община Варна, респективно от варненци, от данъкоплатеца, което е много хубаво. И мисля, че големите фестивали трябва да се организират по този начин. Тъй като цената на Варна е много висока ние трябва да успеем единствено да определим и как да им покажем. Това е и пътя по който ние тръгнахме. Дори си имаме много сериозни спонсори, които застанаха зад тази идея. В момента най-големият спонсор е фирма “Борд”, “Болярка”. Надяваме се, че ще бъдат от мобилните оператори, безалкохолни напитки и т.н. да не навлизаме в тази тематика, но тези хора разбират голямата идея, разбират какво това нещо ще донесе за Варна. Аз бих казал, какво това нещо ще донесе на страната ни. Защото за големият рок маратон през месец август се очакват да пристигнат над 100 000 души извън страната. Вие разбирате каква реклама е това нещо за Варна, каква реклама е за България, и какви средства ще влязат в нашия град, като обръщения.

Ще се развива туризма и джобовете ни ще се напълнят.
Естествено.
Ние не трябва да гледаме прякото навлизане на пари. Това е едно косвено навлизане на средства в града ни, което респективно вдига начина на живот във Варна.

Да представим себе си по най-красивия и по-най европейския начин.
Точно така.

Всъщност, като се замислим Варна е първият европейски град в България. Ние вече станахме такива.
Да, така е. Вие знаете моето любимо изречение, че Варна вече не е източната граница на България, а източната граница на Европа.

Така е. Това е прекрасно и по този път, питам се всъщност каква е цената, не само финансово, а и емоционално?
Много зарежда.

А, това е прекрасно. Добре за августовския фестивал ние отделно ще говорим, когато наближи времето, а сега за.... Коя е любимата ви песен на “Юрая Хийп” или на “Назарет”?
“Джулай морнинг”, разбира се.

Добре. Всъщност ще имаме възможност всички ние да се видим там на площада и да ръкопляскаме на любимите си групи. Интересуваме нещо друго, което всъщност е едно наше стъпало по пътя към европейското развитие на Варна и към представянето на нейния слънчев образ пред всички – договора, чрез който Варна през 2008-ма ще стане едно от пристанищата домакин на най-голямото ветроходно състезание – регатата “Къти сарк”. Предполагам, че се гордеехте много, когато подписвахте този договор.
Да, наистина, защото знаете ли, че преди 20 години, когато бях курсант в Морско училище...

Кога минаха толкова?
Минаха, да. Най-голямата чест, най-голямата награда беше да попаднеш на борда на ветроходен кораб “Калиакра” и разбира се да участваш на регатата “Тоушън шипс” или както в България е по-известна “Къти сарк” и ако тогава някой ми беше казал, че след години Варна ще бъде домакин на тази регата, да ви призная честно аз не бих повярвал. Докато виждате, че това нещо сега е факт, реалност след договора, който подписахме.

На 24 май 2008-ма.
На 24 май 2008 г. ще бъдат всички ветроходни кораби в пристанище Варна, като преди това екипажите ще преминат на манифестация заедно с всички училища, с нашите ученици по улиците на Варна, след което се качват на корабите. Разбира се традиционният парад на ветрилата, който ще бъде воден от “Калиакра” и от там ще започне гонката, която продължава до Истанбул. Това ще бъде един чудесен празник. Невероятна гледка. И знаете ли, освен красотата, аз бих казал, че това е една заслужена награда и едно признание за морска България. И един дар за поколения капитани, адмирали, офицери и моряци – хора, които са отдадени на морската идея в България и благодарение на техния труд в крайна сметка стана възможно домакинството на Варна. Тъй като това са натрупани от поколения знания, опит...

Години, години...
Години, докато се стигне до това нещо, което е венец на признанието в морския свят.

И може би желанието е било решаващо в това отношение?
Да.

Голямото желание да го направим.
Да. Разбира се, аз безкрайно много благодаря на Общинският съвет, че прие това решение, тъй като аз съм свързан с морето и ветроходството, докато голяма част от колегите имат по-малка представа. Благодарение на кмета, също и на капитана на “Калиакра”, тъй като той помогна изключително много за реализирането на тази идея. И в крайна сметка най-важното е че това е факт.

Ще се случи.
И още нещо което отваря друга страница в живота на Варна. Така се радвам, че през последните месеци, надявам се че прави впечатление много сериозната промяна в начина на мислене, в начина на живот в града ни.

И в създаването на празничния имидж на Варна.
Да.

Което е много важно. Питам се дали днешните момчета, днешните курсанти със същият трепет отиват към “Калиакра” и със същият трепет мислят за нея?
Преди малко наградихме Морско училище по случай 125-годишнина. Лично аз много се вълнувах преминавайки през вратата на училището. Защото знаете ли в строя бяха и мои командири и преподаватели, съвипускници, включително и баща ми. И така, преди колко? През 110-годишнина, като курсант имах възможност да честитя от името на курсантите, а сега явно съм галеник на съдбата защото 15 години по-късно имах възможност да ги поздравя отново.

Това наистина е голям шанс.
Да, наистина голям шанс и убеден съм, че тези хора които бяха днес на плаца на Морско училище при тържественото вдигане на флага ако пак трябва да тръгнат по житейския си път, то това от което те няма да се откажат ще бъде Морско училище. Защото...

Сигурно е така. Срещала съм много хора, забелязала съм.
Защото това не е само образование, това е и начин на живот и начин на мислене и никой не би се отказал от това голямо морско семейство в което според мен няма развод. Тъй като витае един друг дух в тези сгради на Морско училище и този дух е спойката, която те свързва от самото начало до последните ти дни на живота.

Това е избор за винаги.
Да, така аз го приемам и съм сигурен, че така беше прието от всички тези хора, които бяха на днешното вдигане на флага и които ще бъдат вечерта в Спортна зала.

Така е и много се радваме за трепета който изпитвате всички вие. Видяла съм изключително много възпитаници на това училище. Как се казва “дялани камъни”?
Да. “дялани камъни” навсякъде стават. Това наистина е така. Да не се изложим.

Още не съм чувала такова нещо. Още ли се води тази фолклорна традиция на Морско училище – като се събирате спомняте ли си някакви много интересни случаи, интересни ситуации.
Разбира се. Днес чакам с нетърпение вечерта да се съберем.

Както се казва на “лакърдии”.
Да. Да си спомним какво сме правили в курсантските си години.

Нещо такова много забавно сещате ли се сега?
А, сещам се. Много глупости сме правили.

Е, то е неминуемо.
Неминуемо е, да. Но пък в крайна сметка това са и най-хубавите моменти от училището.

И великолепните спомени. Добре, връщаме се към “Калиакра” и към “Тоушън шипс рейсинг”. С какво ще се промени градът ни после – след две години на 24 май? С какво ще се промени пристанището за да приеме всички тези ветроходи?
Знаете ли, моята идея, която аз съм споделял много пъти чрез вас средствата за масова информация, е цялостна промяна на сегашното пристанище Варна-изток и мисля, че посещението на “Тоушън шипс рейсинг” ще спомогне много за тази промяна на пристанището, тъй като считам че за нормалното развитие на града ни, е Морската градина да слезе надолу към пристанището и на мястото на сегашния контейнерен терминал да бъде изградено модерно яхтено пристанище, модерен пасажерски терминал. На новото пристанище на Варна му подобава да бъде в езерото, където е и най-дълбоката част, т.е. скъпата част на извършването – удълбочаването, като ще бъде променен целия образ на Варна. И ако вълноломът го е определял през последните 100 години, то ако ние направим тази промяна и тази модернизация то Варна ще бъде друг град. И аз мисля, че тази регата ще спомогне да се разбере колко жизнено необходимо е за града това нещо да стане. Варна ще бъде просто друга, ако ние успеем да направим това нещо. Разбира се до 2008-ма ще свършим много работа по тази тема. Аз се радвам, че имахме възможност и с министър-председателя и с министъра на транспорта да обсъждаме тази тема и те застават за идеята, тъй като разбирате, че това е проект, който не е варненски проект, който не и национален проект, това е над национален проект.

Всъщност това е логичното развитие на нещата.
Това е логичното развитие на града и ако...

Товарите би следвало да се изместят от центъра на града.
Разбира се. Това нещо се направи в Барселона, направи се във Венеция, направи се в Генуа.

Т.е. във всички модерни градове.
Във всички модерни градове. И аз мисля, че Варна ще бъде друг град. Тя ще изглежда по начин, който дори и ние не можем да си представим ако тази промяна настане.И аз съм убеден, че тя ще стане. Въпросът е да бъде по-бързо, защото освен атрактивната, красивата част на града, нещо което всеки един варненец иска да види има и друга – икономическа част. Изграждането на новият терминал. Той е необходим тъй като много е добре, че във Варна отчитаме 9 000 000 товари – най-високото постижение от както съществува пристанище Варна. И радвам се, че това става по повод неговата 100-годишнина. Има много юбилеи между другото във Варна тази година.

Много се струпаха, да.
Но, не е нормално ние да се сравняваме със себе си, защото...

Има Констанца, има Бургас.
Защото едни са били товарите през 1969 г., други са били през 1985 г. Ние трябва да се сравняваме с Констанца. Това е пристанището, което прави реалната конкуренция за града ни.

Да, то е най-сериозното пристанище.
Разбира се. Не може панамаксите да спират и във Варна и в Констанца. Това няма да се случи. Това трябва да го разберем. Те ще спират или във Варна или в Констанца.

По скоро там...
Всъщност, ние трябва да създадем условия ние да привлечем тези транзитни товари. За това говорим за коридор № 7, коридор № 8. Разбирате ако влязат транзитни товари през Варна за какви средства става въпрос, които ще останат в града ни, които ще останат в страната ни. Т.е. този проект има две измерения. Едното е красивата част, атрактивната част. Нещо което всеки иска да види – туристите, варненци. Което искаме да създадем, но искаме да бъде нещо по-голямо, нещо много красиво. Разбира се че искаме да имаме яхти на пасажерски терминал, но въпросът е и икономически. И затова е много важно този проект да стане и ние трябва да работим по всякакъв начин това да стане. За мен това трябва да бъде проектът на Варна.

Според мен част от тези които са полагали основите през 1906 са виждали така бъдещето. Именно както вие го описахте. Мечтателите сигурно са го виждали.
Убеден съм, че те са виждали нещата със сериозна перспектива. Не случайно са правени и проекти през последните 25 – 30 години, които до голяма степен имат тази визия. Въпросът е, че сега е дошло времето те да бъдат реализирани. Даже ако трябва да сме обективни, ние закъсняваме с тази реализация, защото товарите на Констанца са 27 000 000. Три пъти повече от колкото във Варна.

Да, те разшириха изключително много пристанището си.
Разбира се. Те това успяха да направят през последните 10 години. Но Варна има други дадености, които трябва да успеем да използваме.Това е много важно. В добрия смисъл на думата ние трябва да разберем промяната за източната граница на Европа, за която говорих преди малко.

За 2 години ще успеете ли?
Не, това е невъзможно.

Ще има ли много пречки?
Знаете ли, пречки ще има, но не считам че те ще бъдат непреодолими. Всичко е в реда на нормалните неща. Освен това и има политическата воля на управляващата партия, управляващата коалиция този въпрос да бъде решен. Убеден съм, че ще има такава воля и в Общински съвет – Варна. Каквото е необходимо да бъде направено. Ще има такава воля и от кметска страна. Няма съмнение, че всички институции ще разберат и ще осъзнаят за какво иде реч.

Всъщност аз не доизказах както трябва въпросът си. За две години ще успеете ли в по-голямата част от нещата? Защото вие обяснихте, че е невъзможно да бъде изпълнено.
Не, не мисля, че за 2 години ние можем да сме готови с всички проекти, с всички инвестиции, да започне началото на изграждане на пристанището в езерото и регатата да бъде реалното доказателство, че това нещо трябва да бъде реализирано колкото е възможно по-бързо. Това е много голям проект, който аз мисля, че реално е първата му копка не може да започне преди минимум 1 астрономическа година.

Не зная дали съм права, но долавям някакъв професионален гъдел и радост в начина по който говорите за тези неща. Личи си, че сте възпитаник на Морското училище.
Надявам се, че си личи.

Някак си с хъс започнахте да обяснявате и да го правите. С удоволствие.
С огромно удоволствие. Трябва да ви призная, че аз съм готов да направя всичко за реализирането на тази идея.

Добре. Надявам се и че ще ви бъде лесно да го направите колкото може по-бързо. Интересува ме още една идея. На 22 май представители на австрийската “Ерсте банк” ще бъдат тук в община – Варна, за преговори за един лизинг, който ако се получи ще бъде първият такъв лизинг даден в България.
Да. Точно така е.

Не бива да пропускаме това събитие.
В никакъв случай. Това е част от разговорите, които проведохме в Инсбрук, тъй като бях участник в Европейското общо събрание на общините в Австрия. Там имаха възможност да се срещна с директорите на “Ерсте банк”. Това е най-голямата австрийска банка. И с техните представители на лизинговата им част, които веднага проявиха много сериозен интерес след срещата. И в понеделник кацат във Варна за продължаване на разговорите в две посоки. Едната е възможност за финансиране на детските градини, които искаме да бъдат изградени във Варна, защото знаете за изключително динамичното развитие на града ни. Ние имаме остра необходимост от изграждане на детски градини. Това беше причината общинския съвет да вземе, да задели средства в бюджета за тази година.

Впрочем, това е едната идея, която вие пламенно защитавате.
Да. Аз считам, че образованието е нещо което е най-важно. Защото ако 20 век е бил векът на тежката химия на тежката индустрия, то 21 век е информационния век, на иновациите, на технологиите. А това се постига единствено и само с образование и образовани хора. Това образование започва от детската градина, а не както казват първите 7 години ти липсват. За да не липсват първите 7 години ние трябва да създадем всички тези условия. И за това на дневен ред са детските градини. Разбира се след тях, след 4 – 5 години идва средното образование. За това и решението което ние взехме – да бъдат приготвени първите проекти за изграждане на нови училища във Варна. Защото до като те бъдат готови, до като се осигури финансирането те ще минат тези няколко години и на вратата ще чука този проблем.

Така е. Трябва да мислим от сега.
От сега трябва да бъдат решени тези неща.

Но да се върнем към “Ерсте банк”. Детските градини са...
Явно, че те ще намерят един добър партньора в лицето на община Варна и ще стигнем до едно споразумение те да направят финансиране на първата детска градина, която трябва да бъде изградена на улица “Гладстон”, където е определен първият общински терен от 5,4 дка. И това ще бъде първата детска градина от годината на промените – 1989 г. насам. И разбира се през тази година ще бъдат модернизирани и разширени още 8 детски градини. Освен това ще водим разговори и за възможностите за финансиране на “Градски транспорт”, тъй като според мен хората заслужават да се возят в автобуси, които всеки иска да види.

Уютни, удобни...
А това нещо става с много пари. Аз искам да обясня съвсем нагледно. Едно билетче за автобус в Западна Европа струва около 1,5 евро, във Варна то струва около 30 цента. Но цената на автобусите и тук и в Западна Европа е една и съща. Цената на горивото и тук и в Западна Европа е една и съща. Разликата в заплатите и в пенсиите е огромна между нас и Западна Европа. Резервните части са също същите. Вече можете да си представите колко е трудно и какви еквилибристики трябва да правят нашите директори на тези предприятия за да могат хем да купуват автобуси, които да са нормални и всеки от нас да иска да се вози, същевременно това предприятие да не е на загуба. Което е изключително трудно.

Как бързичко ни приземихте след празничното настроение.
За жалост това е действителността.

Как се сетихме, че това е живота. Но въпреки това живота е празничен. Ние казахме, че многогодишен е той, особено за Варна.
Да, да. Аз просто искам да обясня нещата, и че това че ние успяхме да купим със собствени средства през последните 2,5 – 3 години, колко ако не се лъжа над 30 единици – 32 единици автобуси и тролеи. Това наистина е много трудно и за това сега ни е необходимо такова финансиране именно от такава голяма компания. Защото парите които идват от там са дългосрочни пари, те не са за 4, не са за 5 години, а за 10 – 15 или повече години.Това е от което ние се нуждаем в момента. Ние не можем да използваме нормалното банкиране. Защото просто постъпленията са много по-различни от постъпленията които са в Западна Европа. В крайна сметка това което говорих и горивата и автобусите са на една и съща цена.
Така че трябва да бъде намерена златната среда и убеден съм, че това управление на Варна ще намери това сечение.

Надявам се да бъдат успешни тези преговори и наистина да получим лизинг от там за България. Всъщност така е. Стъпка по стъпка ние правим живота си по-хубав. Питам се правим ли самите себе си по-добри? Свиква ме ли да бъдем по-усмихнати, по-добронамерени? Какви са наблюденията ви?
Аз се надявам, че всичко това което вършим във Варна и в културната програма на града, в това, че действително в много трудни моменти успяваме да направим тези неща, хората наистина разбират и наистина това ги прави по-добри и по-човечни. Нещо, което за жалост през последните години загубихме. И ако действително много неща се разрушиха, други се построиха, то най-голямата загуба за мен е отчуждаването на хората един от друг.

Загубихме много от себе си.
Да, това е което според мен най-трудно се връща.

Ще успеем ли да се намерим? Успява ме ли крачка по крачка?
Аз се надявам и моят начин на мислене е такъв и за това както виждате правим всички тези неща. Говорим за културна столица, говорим за “Тоушън шипс”.

За празници...
Говорим, и гледаме да не обясняваме защо имаме трудности. А по някакъв начин да ги решим тези трудности. И този концерт да бъде безплатен, въпреки че струва много пари.

Изключително много пари и усилия.
Да, и както виждате, парите дори не са от общината, за да може тези пари да насочим примерно към детските градини.

Но вие правите този подарък на варненци.
Да. Докато в други градове парите идват от общините. Аз считам, че ние трябва да правим така, че тези пари да отиват за децата и за това подрастващо поколение и за други неща, които са по-жизнено необходими, а концерта да организираме по този път.
Aз се надявам на 23 май да се съберем там и да попеем заедно.
Когато сърцата ни пеят мисля, че и живота ще стане по-лек и по-хубав.
И аз много се надявам, че площада ще бъде препълнен и ще бъде един истински празник за града ни.

Великолепен финал на нашия разговор. Благодаря ви много. Борислав Гуцанов – председател на общинския съвет – Варна гост в студиото на “Позиция”.

Интервюто е излъчено на 20.05-2006г., на вълните на Радио “Варна”