- Вие бяхте инициаторът на идеята за преместване на варненското пристанище, г-н Гуцанов. Трябва ли този проект да бъде продължен?
- Категоричен съм, че този проект е важен не само за Варна. Той е един от най-важните инфраструктурни проекти за страната. Нещо повече, в новите реалности е изключително необходим и за Европейския съюз. Затова продължавам да твърдя, че това е наднационален проект. Неслучайно доскорошният президент на Европейската банка коментира, че един от най-големите проблеми на страната ни е, че нямаме входно-изходна врата. Ние сме европейска граница, а не можем да се възползваме от това. Затова Жак Атали, който в момента е съветник на френския президент Саркози, ясно каза, че докато ние не направим тази врата, не можем да се надяваме на сериозно положение в ЕС. Щом ни го казва едно от най-големите имена в Европа, редно е да се замислим.
В този смисъл съм безкрайно изненадан, че през последните месеци се чуват гласове, че проектът трябва да бъде спрян.
Отново на дневен ред излиза темата кое е най-подходящото място за новия терминал в езерото срещу „Максуда“ или друго. Въпрос, който беше многократно коментиран през последните години. Не мога да разбера защо непрекъснато трябва да отричаме неща, които някой друг е започнал. Не е ли по-добре да се върви напред, вместо да се правят крачки назад? Сега е минал ОВОС, има всички необходими разрешения и проектът най-накрая може да стартира. Защо да се бавим, след като е ясно, че този проект ще отвори и нови работни места.
Навсякъде по света се работи по следната философия – в периоди на криза се изпълняват големи инфраструктурни обекти – тъй като, веднъж, цените на материалите са по-ниски, а втори път, се отварят работни места, така необходими при свиване на икономиката и съкращаване на бройки.
Ако се върнем към изходната точка, ще се загубят няколко много важни години. През това време конкурентите ни от пристанище Констанца ще отидат още много напред. Само преди 11 години контейнерният оборот между Варна и румънския порт бе съизмерим - 45 000 - 55 000 контейнера. Оттогава насам Констанца увеличи количествата над 12 пъти. Това се случва, докато ние умуваме да има или не пристанище, къде да бъде и т.н. Освен това мисля, че това е последната възможност, ако искаме през Варна да минат коридор №7, коридор № 8 и ТРАСЕКА.

- Работното име на проекта е „Старото пристанище”? Какво означава това?
- Мисля, че не трябва да е само работно име. Защо не атракционната зона за отдих и почивка, която трябва да бъде изградена на мястото на настоящия порт, да носи това име? Големите европейски пристанища, изнесли портовете си извън града, са назовали точно така новите площи.
За идеята и философията на проекта сегашното пристанище Варна-изток да стане новата атракционна зона на Варна, съм имал възможност да говоря много пъти и няма да се уморя да го правя, тъй като този проект е важен за бъдещото развитие на града. На това място да се изгради пасажерски и яхтен терминал, нов аквариум, хотелска част, заведения, да има много свободни пространства за отдих и много зеленина. И още нещо, тази територия, колкото и на някого да му звучи невероятно, може да ни помогне Варна да бъде избрана за европейска столица на културата. И ако искаме през 2019 г. наистина да бъдем такава, какво по-подходящо място от това, за да построим нова многофункционална сграда, в която да има модерна концертна и балетна зала, с каквато в момента Варна не разполага. Защо не и тази сграда да се превърне в символ на града като Операта в Сидни или тази в Одеса.
Изнасянето на пристанището извън града не е нещо, което ние сме измислили, а логично развитие. По този начин са били преместени пристанищата на Барселона, на Генуа. Преди около 50 години това е направено и в Лондон. Сегашното пристанище вече е изиграло ролята си. Сега то пречи на града и градът пречи на пристанището.
А това е огромна територия, която ще отвори Варна към морето и ще стане естествено продължение на Морската градина. Затова и неслучайно подписахме меморандум с предишното правителство да се изгради нов контейнерен терминал, а тези площи да станат част от града.

- Защо тогава отново се води дебат за мястото на новия терминал?
- За изграждането на контейнерен терминал в езерото срещу „Максуда“ има много мнения “за” и “против”. Сега се търси друго, по-подходящо място. Всички знаем, че тази локация е компромисна, но на този етап няма друга възможност, защото крайбрежната територия по-навътре в езерото попада в “Натура 2000”. Затова е крайно време да сложим край на упражненията по тази тема. Докато ние спорим, румънците вече са в друго измерение.

- Има и спорове, че мястото там не е подходящо за големи контейнеровози заради недостатъчната височина на Аспарухов мост. Може би това е една от причините консенсуса да го няма?
- Наистина проблемът с пристанище Варна не е свързан с газенето на корабите, а с височината им. Ограничението идва точно от Аспарухов мост. Но и това има решение. Да се изгради дълбоководен терминал преди моста. Има такова място, което е ясно определено. Така всички кораби, които влизат в акваторията на Черно море, ще могат да бъдат обслужени на порт Варна.

- А финансиране?
- За изграждането на контейнерен терминал парите са осигурени от страна на японското правителство чрез Японската банка. Има подписани споразумения между премиерите на двете страни за финансиране на проекта. Стойността е 160 млн. евро, които в огромната си част се осигуряват от Токио. Парите ги има, но сега се коментират странни тези от страна на управляващите. Средствата можело да се пренасочат за изграждането на жп линия между Варна и Русе, което е пълен абсурд. Нали първо трябва да имаме контейнери, с които да пълним влаковете. Още повече че японското правителство ясно е казало за какво дава парите.
Безпокои ме това, че през последния месец се говори за концесия на пристанището и Министерството на транспорта не дава разрешение пристанище Варна-изток да стане общинска зона. Такова разрешение е необходимо, когато се съгласува общият устройствен план на града. Силно се надявам, че концесията ще отпадне като вариант. Ако тази територия се даде за 25 или 35 години на частни фирми и лица, това реално обрича проекта на забвение.
За територията на настоящето пристанище, тоест за новата атракционна зона, първо трябва да има международен конкурс за това какво точно да бъде построено. Мисля, че нито едно от международно известните архитектурни бюра няма да откаже да участва в подобен конкурс. Задачата ни ще е да подберем правилните инвеститори, тъй като на практика проектът може да се самофинансира. Фактът, че японското правителство дава толкова много пари само за контейнерния терминал, е показателен. А той е много по-безинтересен в сравнение с бъдещата атракционна зона, която първоначално ще бъде на 155 декара, а след освобождаване от останалите товарни кейове ще нарасне до 400 декара.
Убеден съм, че сега или след сто години този проект ще се случи, защото просто е без алтернатива. Въпросът е трябва ли да чакаме.
Интервю на Георги Георгиев /в-к „Народно дело“