Според повечето наблюдатели на изборите в България категорично надделява мнението, че негативната кампания води до слаби резултати. Подобни изводи са се превърнали в, едва ли не, аксиома. Но нещата не стоят точно така.
Най-малкото, защотото, на другия ден след изборите, има само два варианта – или печелиш или губиш. Ако екипът на даден кандидат си е свършил работа както трябва, би трябвало да няма никаво значение, какво реално се е случило в дадена ситуация. Далеч по-важно е, кой какво си мисли и как смята да гласува мнозинството от гласоподователите? По същество няма изцяло позитивна кампания или изцяло негативна кампания. В зависимост от гледната точка, послание от рода на “Нашият президент” може да внушава, че Петър Стоянов е кандидат-президент на всички българи или, че ... всички останали кандидати за президент на Република България не са достойни да носят титлата “Нашият президент”. Тънкостта е в това, повечето избиратели да припознаят позитивното послание. Като изобщо не е задължително самият кандидат да е позитивен.
В някои отоношения диспутът тази вечер бе особено показателен. На пръв поглед Петър Стоянов бе по-активен, а Бонев по-сдържан. Според други, бе точно обратното. Някои са убедени, че победител е Стоянов, други се кълнат в победата на Бонев. Всъщност ефектът от този диспут тепърва ще се измерва черз силата на медийните лобита. Силата на аргументите има някакво значение само, ако е подплатена със силни позиции в основните български медии.
Който ги няма, хич да не беше се захващал! Особено пък с президентска кампания.
Така и така не остана помен от престижа на институцията, поне зрелището да си заслужава.

Антон Луков