Пенка Недялкова е председател на Българската асоциация на фирмите за хигиена на вентилационните и климатизиращи инсталации. Наскоро организацията предизвика полемика по въпроса за качеството на възхуда, който дишаме в обществените сгради и на работното си място. Според тях в някои от най-посещаваните бизнес и търговски центрове, както и в представителни правителствени сгради посетителите и работещите там дишат опасен въздух, наситен с вируси, бактерии и токсични вещества. Причината – непочиствани с години климатични системи и въздуховоди, в които се трупат прах, строителни отпадъци, останки от дребни мъртви животни и плесен. Това предизвиква редица оплаквания, известни като «Синдорм на болната сграда» - кашлица, запушен нос, екземи, мигрена и тежки алергии.

- Г-жо Недялкова, за синдрома на болната сграда у нас се заговори отскоро, макар че проблемът е известен отдавна на развитото общество. Колко време ще трябва, за да се сложат в ред най-важните сгради в столицата, които „боледуват” тежко?
- Проблемът „Синдром на болната сграда” е невидим, но няма как да не съществува и у нас. Той е навсякъде, където хората работят и живеят в затворени помещения и за които чистия въздух се осигурява чрез вентилационни системи. И тъй като почистването им не е било и не е задължително у нас, отложилият се прах и други вредни частици се движат и се вдишват от хората. Фирмите за почистване сега са малко, но ако пазар за тази услуга се появи, в България ще дойдат и големите европейски фирми с представителства. До 3-4 години ще „сложат в ред” най-големите сгради в София. А всъщност това трябва да е регулярен процес , така както правим почистване всяка пролет и есен в нашите домове.

- Има ли трудни и лесни сгради за почистване?
- Да, по-трудни са старите сгради: там достъпа до въздуховодите и другите елементи на системите е затруднен, както и при помещенията с голяма височина, затова има техника. По-лесни са новите офиси, най-вече заради достъпа за почистване. Много трудности създават дълго непочистваните сгради –понякога 15-20 години, както и изходящи вентилации на търговски кухни. Те представляват и изключително сериозен риск от пожари. Често се срещат и неуплътнени външни вентилатори и когато липсват предпазни мрежи, това е мястото в което попадат малки птици и други дребни животинки, които се превръщат в източници на болести и зарази.

- Като всяко ново нещо, имате ли притеснения, че собственици на молове и хотели не знаят колко струва услугата ви и мислят, че е скъпа?
- Повече ме притеснява фактът, че собственици и управители не отчитат сериозността на проблемите, които създават непочистените вентилационни системи – по -бърза амортизация, повече разходи за електроенергия, повече болнични и отсъствия поради заболявания, риск от пожари. Това не важи за бизнес сградите, които са собственост на европейски инвеститори – те работят по установени в техните страни правила и поддръжката на вентилационните системи при тях не се свежда само до смяна на филтрите. Важно е също, че международните застрахователни компании поставят условие за наличие на договори за почистване, особено там, където има търговски кухни заради опасност от пожари и изплащането на големи обезщетения в полза на собствениците на обекта.
А що се отнася за цените, те са напълно приемливи , могат да го кажат и клиентите, с които сме работили.

 

- Кои са модерните начини за почистване на инсталациите и колко време е необходимо?

- Преди да се пристъпи към същинското почистване е необходимо да се извърши един или няколко обстойни огледа на вентилационната инсталация, за да се установи степента й на замърсеност. Това става визуално с миникамера, която се поставя в определени точки на въздуховодната мрежа, а също и с други уреди, които дават данни за количеството прах в грамове за квадратен метър. Правят се и проби с агари(хранителна среда за микроорганизми), за да се установи концентрацията на плесени и други спори на квадратен метър. Огледъте важен, за да се състави подробен план за почистване и да се определи най-ефикасния метод. Почистването се улеснява, когато се предоставят чертежи на използваната вентилационна инсталация, но това се случва рядко поради честите ремонти, при които промените в тях не се нанасят или чертежи изцяло липсват.

Според степента на замърсеност методите биват сухи и мокри. При сухият вариант се използват въздух под налягане, с прахосъбирателна машина, комбинирани машини за чистене с четки с едновременно подаване на сгъстен въздух, дезинфектанти и разтворители, с механично задвижвана четка и прахосъбирателна машина с маркуч и филтърна система. При мокрите методи се разчита на ръчно почистване с разтворител или механично почистване.

Времето за почистване е пряко свързано с големината и сложността на вентилационната система и възможностите на фирмата. Трудност на този бизнес е, че трябва да се върши, без да спира основната дейност на обекта, и обикновено почистването се извършва нощем или в почивни дни. Също, при проектирането не е мислено за почистване и разбира се липсват ревизионни отвори (отвор във въздуховода, който служи за ръчно и машинно почистване, дезинфекциране, дребни ремонти, инспекция), както се изисква сега с европейския стандарт.

- Необходими ли са някои законови промени, за да се гарантира здравето на хората, които прекарват все повече време на бюро, в офиса?
- Добре ще е да се регламентира с нормативен акт контрола върху хигиенното състояние на вентилационните системи, периоди за инспектиране , допустимите нива на запрашеност, периоди за почистване на изходящи „мазни” инсталации.

- Кой модел на законово регламентиране на тази услуга е най-удачен за нас?
- Най–лесно на този етап е допълнение на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване – раздел ІV. Там се определении стойности за допустими нива на отлагания във вътрешните повърхности , над които да се разпореди почистване.

- Кои са най-добрите практики в Европа, които е добре да се наложат у нас, чрез дейността на вашата асоциация?
- Най- добри практики имат Финландия, Дания , Англия и Германия и записаното в техните директиви се свежда до инспектиране на обектите на определен период в зависимост от предназначението на сградата и помещенията. Например операционните зали се почистват основно на 6 месеца, а цялата болници веднъж годишно, офис сградите на 3-5 години, търговските кухни - на 6 или 12 месеца .
Създадена е работна група специалисти от тези страни, която е разработила стандарт EN 15780, който е почти финализиран и предстои приемането му от Техническия комитет, в частта Вентилация за сгради към Европейския комитет по стандартизация. За създаването на този стандарт са ползвани опита и добрите практики както в Европа , така в САЩ и Япония.