- Г-н Гяуров, какво трябва да последва според Вас направените от председателя на вътрешната парламентарна комисия изявления, че България е отделяла повече средства за шпиониране на своите съюзници от НАТО и ЕС, отколкото на други държави?
- На първо място трябва да се каже непременно, че самата сума като номинална стойност е шокираща. Защото това са твърде много пари и, ако данните, които се изнасят, действително са верни, трябва да се направи много прецизен анализ и да се потърси сметка дали и за какво точно са използвани парите; дали всички разузнавателни средства, за които са похарчени тези пари, са законни. Защото сумата е още по-шокираща на фона на резултатите и на доказателствата, които са ползвани през последната една-две години при съдебните производства. Така че аз лично имам определени съмнения, че част от тези средства може би са използвани за незаконосъобразно подслушване. Стара практика е в МВР част от СРС-ата да бъдат експлоатирани за т.нар. оперативни нужди – изначално въобще не се залага чрез тях да бъдат събирани доказателства за бъдещи съдебни производства, а се използват за събиране на информация, която според изискващите мероприятия би била полезна в рамките на оперативни разследвания, но съвсем не е изключено те да бъдат ползвани включително и за партийни политически нужди. Би трябвало да бъде извършен един много прецизен анализ и разследване на всички средства, които се използват или са използвани за СРС, а едва след това на база този анализ да се прецени дали те са използвани само в страната, дали по отношение на чужди партньори в страната, дали в чужбина, за да се коментира оттам-нататък дали част от тях са изразходвани срещу наши партньори от НАТО или срещу Русия. Но ако пък се окаже вярно, че по-голямата част от тези пари са изразходвани за събиране на информация срещу наши партньори, това е повече от скандално и аз си мисля, че дори може да се търси съответната съдебна отговорност.

- Ако казаното от г-н Спасов се потвърди, какъв отзвук можем да очакваме от страна на нашите партньори и съюзници и за каква геостратегическа ориентация на управляващите бихме могли да говорим?
- За съжаление от доста време, включително и в съзнанието на нашите съюзници и партньори отвън се затвърждава становището, че България действително е троянският кон в НАТО и в ЕС. Това ще бъде поредното доказателство и поредният изключително силен аргумент срещу България. Оттук нататък ние не би трябвало да очакваме никакво партньорско отношение и не би трябвало да очакваме нищо хубаво. Което е съвсем естествено, разбира се. Някои биха опонирали, че това се случва отвреме навреме, включително и между партньори, включително в рамките на Западна Европа, между западноевропейци и американци. Да, действително, това е една лоша практика, но това са изключения, които имат много негативен ефект върху страните, които си позволяват подобно поведение. А за малка България, която и без друго е в толкова тежко състояние, която и без друго външнополитически напоследък не стои добре, особено на фона на санкциите наложени от ЕС, това би било убийствено.

- Доколкото е възможно да се дават подробности в тази материя, накъде бе ориентирано българското разузнаване през времето, когато Вие го оглавявахте?
- Нека да сме наясно, в случая нямаме яснота дали става въпрос за средства, изразходвани от разузнаването или само от МВР. Доколкото аз разбирам, информацията, която се изнася, се отнася до МВР, а не до разузнаването. Не би следвало разузнаването да изисква и да възлага СРС, макар че законът го допуска, на територията на страната. По мое време такива неща никога не са се случвали – нещо, за което гарантирам и много лесно би могло да бъде проверено. А дейността на разузнаването зад граница е нещо съвсем различно и е естествено тя да бъде забулена в тайна, но отново в рамките на закона и в рамките на разрешеното.

- Водено ли е от някаква единна стратегия разузнаването ни днес, или по-скоро се действа “на парче”?
- Не бих могъл да коментирам този въпрос, защото ми липсва информация. Не знам доколко е възприета някаква писана стратегия. За съжаление, практиката да се приемат общи документи, които да имат дългосрочно измерение беше прекъсната след 2000 г. и не ми е известно в момента да има някаква доктрина, която да дава дългосрочните задачи и дългосрочните жалони на дейността на разузнаването.