Лаврентий Силов е бил две години личен плажен спасител на Тодор Живков по време на почивките му в резиденция „Евксиновград”. В момента той е специалист Водноспасяване към Областния съвет на БЧК във Варна. Ето какво разказа той за спомените, които пази от времето когато се е грижил за живота на Тато.

- Г-н Силов, как се охраняват „първите” в държавата, когато почиват в резиденция „Евксиноград”?
- По принцип цялата ивица е голяма, но не се използва, тъй като няма много почиващи и къпещи се. На плажа има 3 поста. Аз съм работил там и тогава спасителите бяха 6 души.

- Колко време работихте там?
- Две години бях там и работех като спасител.

- През кои години?
- 1962 г. и 1963 г.

- И спасявали ли сте някой „важен” почиващ?
- Аз бях персонална охрана на Тодор Живков. Георги Ставрев, който е от моето време, пазеше пък съпругата на Тато Мара Малеева.

- И каква беше процедурата за охраната им?
- Имаше малки лодки, с които ги охранявахме. Всъщност Тодор Живков плуваше добре. Той имаше един голям двоен пояс. Мисля, че му беше подарък от Хрушчов. Той си беше изградил нещо като ритуал. Имаше една гумена шапка. Преди да влезе я пълнеше с вода и я слагаше на главата си. След това влизаше да плува. Там имаше талян и разстоянието до него беше 500 – 600 м. Той отиваше до него и се връщаше, а аз гребях с малка лодка до него като си свирках и се правих, че не го виждам.

- По кое време се къпеше?
- Някъде преди обяд. Първо се печаха на слънце със съпругата му и след това се къпеха, а после отиваха да обядват. След обед обикновенно не идваха, но сутрин той идваше и си правеше масаж, и фитнес. По онова време не беше като сегашният фитнес, но имаше кабинет за лечебна физкултура и един колега тренираше Живков и съпругата му Малеева.

- А имало ли е някакви рискови ситуации?
- Не, нямало е.

- Поясът какъв цвят беше?
- Нещо сивкаво. По-скоро неутрален цвят.

- А плавници или някаква друга екипировка ползваше ли?
- Не.

- Какъв стил плуваше Живков?
- По принцип бруст.

- А под вода?
- По някога се потапяше.

- А колко време почиваше?
- Някъде към 2 седмици.

- А Мара Малеева плуваше ли?
- Да. И тя плуваше много добре, но имаше малко страх от морето. Плуваше покрай брега. Имаше един мост, на който стоеше дежурен, на брега още 2 – 3 спасители, а вътре една лодка. Тя обикновенно плуваше от моста 50 м., като на всеки 10 м. се спираше поглеждше и питаше „Няма ли опасност?”, „Няма ли да се удавя?” – макар, че там водата е дълбока до някъде пояса. Колегата Ставрев, който я охраняваше, й казваше много убедително „Няма. Вие плувате прекрасно!”. Общо взето това беше.