Продължение…

---

Варненският окръжен прокурор №1 Лъчезар Добрилов също се прояви като сериозен магистрат и ръководител на място. На 14 април той цял ден упорито отричаше прокуратурата да е сключвала споразумение с адвоката на Валентин Тодоров Спасов. Шефът Добрилов дори отричаше изобщо да е коментирана възможността за такова споразумение. Истината е, че Спасов наистина подписа споразумение с обвинението и беше освободен с условна присъда от 2 години с 4-годишен изпитателен срок. Сега няма да коментираме защо е подписано споразумение с човека, заловен с 490 000 фалшиви щатски долара на път за София. Проблемът е много по-голям – окръжният прокурор на Варна не знае, че подчинените му подписват споразумение или още по-лошо - прави се, че не знае и заблуждава медиите за дела, обявени публично от окръжния съд. Какво повече да се каже по въпроса. Има ли нужда.
Не може да се отрече, че

средата на април предоставя незапомнени досега публични издънки на магистратите на всякакво ниво.

Съмнителните професионални действия на районната прокуратура също оставиха светла диря в работата на варненската магистратура. По време на заседание, част от митичния процес срещу обвинения в кражба на автобус Евгени Барбов, представителят на районната поркуратура просто “разби”, но не тезата на защитата, а представата за обвинител дори и у хората, които за първи път влизат в съдебната зала. Без разследване стана ясно, че не може да заявиш доказателства за съдебно заседание на 13 април, а делото да е насрочено за 16-и. Няма нужда от коментар и фактът, че представителят на прокуратурата не зададе нито един адекватен въпрос и се наложи защитата сама да задава уличаващи въпроси на Барбов, защото в случая това явно беше в неин интерес. Явно става дума за “наредено” дело или за непрофесионализъм от страна на прокуратурата, но каквато и да е причината, данъкоплатците не плащат за това на държавното обвинение.
Друг е въпросът, че най-вероятно доказателствата срещу Евгений Барбов около опита за кражба на автобус са загубени от полицията. Те трябва да се съхраняват в Първо РПУ, но така и никой не знае къде се намират, стана ясно в съдебната зала на 16 април. Съдът предупреди, че прокуратурата ще отнесе глоба при повторно проявяване на подобна безотговорност, но това едва ли ще помогне за намиране на изгубените доказателства – черна бейзболна шапка и ръкавици.
Всички тези примери са само в рамкита на една работна седмица на варненската полиция, прокуратура и съд.
Но не е ли смешно да говорим за “борба с престъпността” и “консолидация на всички държавни репресивни и съдебни органи” срещу бандитизма, когато няма данни за елементарна координация между органите или по-точно има данни за разделянето на няколко лагера по интереси, най-вече финансови.
За съжаление най-видно и нескрито е разделянето на две в съдебната система. Факт е, че няма друг областен град в България, който да има 2 съдебни палати. Неправилно сте разбрали, не става дума за две сгради на съдебната палата, каквито е напълно нормално да има при наличието на три съдебни инстанции във Варна. Не става дума за 2 палати, които се борят за това коя да бъде по-представителна и по-важна. Те се именуват и по различен начин –

съдебна палата на площад “Независимост” и съдебна палата на площад “Тракия”. Различен е и начинът на изработка на националния герб и надписите над входовете на сградите.

Съдебните палати са подчинени съответно на настоящата зам.-министърка Миглена Тачева и на председателката на окръжния съд Душана Здравкова, имат 2 независими пресслужби, 2 уебстраници за информация на гражданите и така всичко по 2. Всъщност точките в борбата за контрол върху информация засега са 2:1 за Тачева, защото нейните хора са обладали пресслужбите на районния и апелативния съд, а Здравкова контролира само окръжния. Така че Варна е първа и по интриги в съдебната система и те си вървят от години. Истината е, че просто големите кланове си плащат на когото трябва, за да им върви работата.

Петър Георгиев
в-к “167 часа - Варна”