Продължение...

---

Истината е, че за лидерите на ромските партии вотът е едно от най-добрите средства за пазарлъци, а бюлетините са изключително ценен ресурс. Доказателство за това са резултатите от последните местни избори. Няма да бъде пресилено твърдението, че именно циганските гласове решиха кои да са кметовете на Благоевград, Добрич, Лом, Монтана, Асеновград. След този вот циганите придобиха самочувствие, че вече са фактор в политическия живот на страната. Като доказателство големите цигански партии - "Евророма" на Цветелин Кънчев и "Свободна България" на Цар Киро изтъкват факта, че имат 80 общински съветници в местните парламенти. Това засилва жаждата за власт сред циганските лидери и ръководствата на партиите им. "Преговорите на другите партии с "Евророма" ще бъдат на принципа Мохамед ходи при планината, като под планината разбирайте нас", често повтаряше Цветелин Кънчев, докато узря за идеята партията му да пробва шансовете си самостоятелно. Впрочем, това е втората тенденция сред ромските формации. Част от политолозите я определят като етнизация на политическия живот при циганите и наричат "Евророма" второто ДПС. Кънчев е на друго мнение. Той непрекъснато повтаря, че формацията му е създадена по стандартите на всички европейски партии. И че в нея членуват и много българи, част от които са в политическия съвет на "Евророма". Обяснението за неучастието на "Евророма" в коалиция с голяма партия може да се търси по няколко линии. Първата е натрупаният опит на формацията. Най-напред като гражданско движение хората на Кънчев станаха колективен член на Евролевицата, а след като се регистрира като партия през 2001 г., "Евророма" стана коалиционен партньор на ДПС. И двете партньорства не бяха приети еднозначно от циганите. Втората причина е опитът за еманципиране на формацията от сродните цигански партии и от традиционно представените в парламента образувания. Няма лидер на циганска организация, който да не е съгласен с тезата, че политиците се сещат за гетата само преди избори и ги забравят след затварянето на избирателните секции. Както и че вкараните за цвят в парламента ромски депутати не са никакъв фактор за решаването на проблемите на това малцинство.

Циганите могат да се похвалят с петима свои представители в НС след 1990 г. Първият ромски депутат е Мануш Романов, избран от листата СДС във Великото народно събрание. След "циганската беля" на следващия син ром - Асен Христов, седесарите пропуснаха ромската квота в своите листи през 2001 г. Впрочем Христов се прояви като първия евроциганин - отиде в командировка във Великобритания и забрави да се прибере. НС сне имунитета на друг цигански депутат - Цветелин Кънчев. А отношенията на червения ром Тома Томов с коалиционния му партньор БСП са белязани от разправии и недоразумения. "Щом повечето роми са гласували за НДСВ, а аз съм ром от това движение, естествено е да се чувствам техен избраник". Това заяви Александър Филипов след влизането си в 39-ото НС от листата на НДСВ.
В махалите обаче отдавна не вярват на декларации. И все по-често се чуват призиви от рода на този, издигнат от "Свободна България" на местните избори през 1999 г. : "Ром за рома да гласува", което не означава нищо друго освен етнизация на вота.
Впрочем, няколко месеца преди предстоящите парламентарни избори нароилите се цигански партии - 28 на брой, пак дадоха традиционната си заявка за обединение. Този път чрез формацията "Единство", в което се появиха осем цигански партии, а цар Киро и Александър Филипов влязоха в ролята на поредните обединители. Това се повтаря от 1998 г. насам. Тогава за първи път цар Киро призова ромите да направят обща банкова сметка на националната конференция на Федерацията на обединените ромски общности. Той лично обеща да вложи в сметката 100 милиона лева начален капитал. Другите роми трябваше да внесат, колкото могат, като се очакваше да се съберат над един милиард лева. Парите щяха да се използват за създаването на партия "Рома". Нали царят пожела ром за ром да гласува. Тогава цар Киро направи и други знакови изявления. Например, че ако все пак циганите решат да подкрепят друга политическа сила, те ще участват с 50 на сто във властта. Както и че българинът е свикнал да ти обещава, но не и да дава. Цар Киро дори беше готов със схема за разпределяне на 100-те милиона, които трябваше да се съберат в ромския фонд. Освен за новата партия "Рома" милионите трябваше да се раздават и като помощи за социално слабите цигани. Проектът предвиждаше циганите да се обучават във ВУЗ без заплащане и приемни изпити.

Но вместо обединение ромите предпочетоха да създават нови партии и фондации. Защото зад широко прокламираната им интеграция стояха не малко пари. По данни на най-големите донорски фондации и програми през последните десет години за приобщаване на ромите са дадени около 450 млн. евро. А след обявяването на Декадата на ромското включване залогът скочи неимоверно. Известно е, че около 1,2 млрд лв. ще бъдат дадени за изграждане на 47 000 модерни цигански къщи до 2015 г. Допълнително са предвидени и около 400 млн. евро за образование на циганите. Като се добавят и обещаните в образователната програма на "Евророма" по 100 лв. за отличен ученик, по 70 лв. за много добър успех и по 50 лв. за добър, има над какво да се замислят ромите, преди да пуснат интегралната бюлетина.

в-к “Монитор”, 17 май 2005г.