Кръгла маса на тема “Българската фондова борса (БФБ) и бизнесът - партньори в Европейския съюз” се проведе днес край Варна. В нея взеха участие представители на бизнессредите от Североизточна България, представители на местната власт, на комисията за финансов надзор и други.

- Г-жo Илкова, известно е, че капиталовият пазар в България не е особено развит. Какви предизвикателства се поставят с членството ни в Европейския съюз и как ще се справите с конкуренцията на другите известни борси?
- Веднага ще започна от последните думи на въпроса ви. По отношение на справянето с конкуренцията мисля, че ние ще бъдем абсолютно конкурентоспособни в момента, в който се интегрираме с водеща борса или борсови обединения. Това ще реши всички проблеми, които съществуват пред капиталовия пазар, и най вече въпроса за достъпа на българския бизнес до големите капиталови пазари, т.е. директния достъп. Така българските инвестиционни посредници и членовете на фондовата борса ще имат пряк достъп до големите капиталови пазари, което ще осигури участие на българския бизнес и допира им до големите пари. В същото време те ще могат да правят това при цени, които българският капиталов пазар предлага за листване. Не е едно и също да се листвате с тарифите на българската фондова борса и българската комисия по финансов надзор и да си листвате примерно на Лондонската фондова борса, несравнимо по-скъпо е. Това е и първото предизвикателство - да направим така, че нашият бизнес да има пряк достъп до големите пари. Второ, самата борса и българските посредници, членове и акционери да имат възможност пряко да работят на чуждестранните пазари и в същото време да привлечем чуждестранни инвестиционни банки като членове на българската борса. Това ще даде една възможност на стабилизация на нашия капиталов пазар.

- Има ли вече такъв интерес от чуждестранни инвестиционни банки?
- Да има, фактът, че чуждестранни борси и борсови обединения проявяват интерес към БФБ и направиха редица срещи с представители на инвестиционните общности, комисията за финансов надзор, Министерството на финансите и със самото ръководство на БФБ, ни дава основание да смятаме, че интересът е много сериозен и те виждат потенциал в България.

- Кога ще приключи търговията с компенсаторни инструменти, защото имаше и злоупотреби?
- Не бих могла да се ангажирам със срокове за приключване на търговията с компенсаторни инструменти. Причината е, че ние ги получаваме като инструменти за търговия и единствено и само ги търгуваме. По отношение на философията и бъдещето на тези инструменти това не е в прерогативите като решение на съвета на директорите на БФБ, а по скоро към Министерството на финансите или на икономиката.

- А приватизацията през борсата?
- Приватизацията през борсата продължава и много ми се иска да вярвам, че ще имаме още дружества, които държавата ще пусне за приватизация през борсата. Свидетели сме, че една приватизация през борсата са извършва много бързо, прозрачно, а оповестяването на информацията става веднага, като се постигат сравнително високи цени. Агенцията за приватизация трябва да завърши напълно този процес. Ние бихме се радвали да има още големи пакети, тъй като те ще глътнат и повече компенсаторни инструменти и ще решим социалния въпрос, касаещ хората, които трябва да получат адекватна реализация на личните си компенсаторни инструменти.

- Може ли да се направи някаква класация на най-атрактивните предложения на БФБ и има ли достатъчен интерес към държавните дялове, които се търгуват на борсата?
- Последните търгове, които Агенцията за приватизация пуска за приватизация през нас, тъй като ние организираме технически тези търгове, интересът е явен, но по-голям е интересът към пакетите от порядъка на над 10 % от капитала на компаниите, по-малък е към акциите до 10 % от общия капитал. Това е по-скоро информация, за да може агенцията да прецени какви цени да определя. Ние сме на мнение, че много често пазарът е този, който определя цената, и ако искаме да се продадат по-бързо пакетите, пазарът трябва да определи сам цените, тъй като много често се постигат по-високи.

- Кои от международните борси проявят интерес към БФБ?
- ОМХ проявява много сериозен интерес, също фондовите борси на Франкфурт, Виена и Атина. Засега са тези четири борси, но не мога да кажа коя е с по-голям интерес.

- Кога ще започне пазарът на деривати?
- Колегите, които говориха по първия панел на кръглата маса, споменаха, че първо трябва да повишим ликвидността, а това означава, че трябва да направим така, че ако вие влезете в една позиция и си купите ценни книжа, да имате възможност да ги продадете във времето, в което вие искате, и на сравнително добра цена. Т.е. тези акции, които в момента се търгуват като базови активи, първо трябва да имат добра ликвидност, за да могат да се правят ценни книжа, емисии върху тях. Представете си, че ако нямат ликвидност на базовата позиция, каква ликвидност може да се очаква на веригативния инструмент. Тъй като това не е евтина инвестиция за формирането на деривативния пазар, ние искаме първо да направим така, че да имаме ликвидност на базовите активи, след което да преминем към търговия с ценни книжа, базирани върху тези активи.

- Това означавали, че първо трябва да се привлекат по-качествени компании?
- Категорично да. Още по-качествени компании и още повече качествени емисии от ценни книжа. Не е задължително една компания да се търгува на борсата и да е публична. Тя може да присъства на БФБ по друг начин - да емитира емисии и облигации, без да е публична компания, но се води като емитент на ценни книжа. Така че колкото повече компании, толкова по добре, защото в момента има абсолютен дисбаланс между търсенето и предлагането. Търсенето на ценни книжа и на качествени емисии е голямо, тъй като много пари са формирани в пенсионните фондове, инвестиционните дружества, които чакат добри проекти насреща.

- Ще се увеличи ли броят на индивидуалните клиенти след 2007 година?
- Вероятно да, с увеличаването на ликвидността и идването на повече компании и броят на участниците ще се увеличава, това е несъмнено.

Използвани са и въпроси на други медии.