Евродепутатът Биляна Раева е член на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. През март тя ще бъде докладчик в сянка на АЛДЕ-групата в доклад за създаване на обща система на ДДС за данъчните системи, свързани с вноса и други трансгранични операции. Основните елементи в него са затягане на условията, при които вносителят ще ползва данъчно освобождаване при внос и споделена отговорност за търговците при трансгранична търговия. Тези елементи са подкрепени от Министерството на финансите и Националната агенция по приходите.

- Госпожо Раева, напоследък темата, свързана с данъчните измами е доста наболяла в страната ни. В качестовто си на член на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, разполагате ли с информация за това какъв е делът на данъчните измами в рамките на ЕС?
- По последни данни данъчните измами и особено схемите за източване на ДДС в Европейския съюз възлизат на 2 – 3 % от Брутния вътрешен продукт на Съюза. Това действително е колосална сума, която ако беше употребявана целенасочено щеше да има да има голям ефект в целия Европейски съюз. Днес в рамките на Съюза данните относно понесените загуби по ДДС варират между 60 – 100 милиарда евро годишно.

- А какви са конкретните мерки, които трябва да бъдат взети и какъв е техният обхват?
- Борбата с данъчните измами е тема, която от 2007 г. търси своето решение между Европейската комисия и Европейския парламент. За борба с данъчните измами на ниво Европа се говори доста отдавна. Още през 2007 г. е инициирано законодателство, което да води до реформа в данъчната система. Предложенията са две. Едното е да се извърши основна реформа в ДДС, която да се състои във въвеждането на механизъм за прехвърлянето на отговорността и задължението при данъчни сделки. Вторият пакет мерки, по-скоро конвенционални мерки, е свързан с подобряването на съществуващата данъчна система. От 2007 г. насам до този момент и особено след последното изказване на комисаря Ковач през декември 2008 г., стана ясно, че ние ще вървим повече към конвенционалните мерки. Т.е. към по-конкретните стъпки за предотвратяване на пропуските в системата на европейско ниво.

- Бихте ли разяснили от какъв тип са основните схеми за източване на ДДС в рамките на Европейския съюз?
- Обикновено данъчните измами с ДДС се правят при транзакции през граница между страни членки. Най-популярните такива измами са две. Едната е от типа „въртележка”, т.е. един продукт се прекупува много пъти в различни страни членки, до момента, в който се изгубят следите на задължението по ДДС. Втората е на „липсващия търговец”. При този вид измами една стока се внася в друга страна и платецът, който трябва да внесе ДДС, липсва. Именно заради това и предложенията на Европейската комисия са, че трябва да въведем няколко краткосрочни и средносрочни мерки, както и да мислим по въпроса за по-дългосрочни тенденции.

- Какви са тези мерки?
- През март ще гласуваме доклад за по-добро сътрудничество в борбата със измамите. Аз съм докладчик в сянка за АЛДЕ-групата. Основните елементи в него са по предложенията на Европейската комисия, които бяха подкрепени от Европейския парламент. Едното предложение е за обмяна на иформация между страните членки и техните приходни агенции за транзакции. Колкото по-бързо се обменя информацията за сключените сделки и за това къде в рамките на ЕС са насочени стоките или услугите, толкова повече ще се улесняват данъчните администрации в съответните страни в справянето със събирането на дължимия им налог. Втората група мерки са за обща отговорност на търговеца, който изнася и на търговеца, който внася. По този начин ще се предотврати и схемата на „липсващия търговец”. Третата група мерки е свързана с това да се ограничат изключенията, които са дадени на търговците на реекспортирани стоки, при които не се плаща данък при вноса, но се изнасят отново зад граница. Също така се трябва да има общи минимални стандарти при регистрация и дерегистрация на данъчнозадължени лица. Това намалява административната тежест и е една голяма стъпка в борбата с данъчните измами също. Не на последно място е и създаването на мрежа от експерти в борбата с данъчните измами Еврофиск (EUROFISK), както и създаване на хармонизирани правила за фактуриране и все повече навлизане на електронното фактуриране в реалния живот. Що се отнася до по-дългосрочните мерки трябва да се ограничим само в това да се въведат електронни данъци. Като резултат от въвеждането на тези електронни данъци предоставянето на информация ще става задължително по едни и същи стандарти, по хармонизирано. Това ще позволи да се обменя информация в реално време, а по този начин данъчните измами ще бъдат сведени до минимум.

- В това отношение какво е мястото на България?
- Държа да отбележа, че в доклада на Комисията се казва, че България е един от пионерите в нововъведенията, които е направила в данъчната си система. Ние сме една от първите страни, които използват електронно подаване на информация, касаеща данъчните задължения. Страната ни е една от малкото, които имат задължение за много бързо отчитане – до 14-то число след месеца, в който е станала данъчната случка. Имаме признанието за това, че ние сме едни от първите, така че въпросът вече е по какъв начин нашата система е отговорна към това, което трябва да се прави.