Няма шега. През декември батальонът ни започва да се изтегля от Ирак, след като близо 2 години и половина рейнджърите ни „воюваха" в Залива. Добре ли е това за малка България или не, се питат политици и военни.
Преди две години малко държави аплодираха нахлуването на янките в Ирак, въпреки че светът не обичаше Саддам Хюсеин. Още повече, че войната започна без санкция на ООН. А и поводът американските войски да влязат в иракската пустиня, за да намерят масовите оръжия, които диктаторът криел, се оказа кьорфишек.
През пролетта на 2003 г. българският парламент реши, че кракът на родния войник трябва да стъпи в пясъците между Тигър и Ефрат. Дали това беше авантюра, лекомислен слугинаж или добре преценено политическо действие, ще каже историята. Станалото - станало.
Пак през пролетта, но на 2005 г, депутатите гласуваха прибързано рейнджърите ни да приключат мисията си до Нова година. Тогава сметката на царската власт беше проста. Предстоят избори и мъничко популизъм в навечерието на вота няма да е излишен заради обществените негативи към войната. Още повече, че трябваше да се контрира идеята на БСП да върне незабавно батальона. Ако червените поемат държавното кормило, да му мислят как ще се оправят с антииракската коалиция. Ако сме ние, нищо не пречи да отменим решението с друго, разсъждаваха жълтите. Вероятно повечето от депутатите са гледали култовия през ранния социализъм сериал „На всеки километър". В него полицаят Велински след неуспешно преследване на партизаните влизаше спокойно в кабинета си, хвърляше заровете на бюрото си, въздишаше и произнасяше любимата си фраза: „Да-а, сега да превърнем грешката в предимство".
Независимо каква идеология е изповядвал Велински, бил е умен мъж. Интересно, не си ли спомниха тази максима депутатите от НДСВ. Та нали филмът разказваше за времето, когато държавата се управляваше от бащата на техния партиен началник.
Явно за народните представители не е задължително качеството да се гледа далновидно напред. Кашата с батальона ни в Ирак те я сътвориха, като давещите се в края на Дунав. Щом теглим чертата на плюсовете и минусите от прибирането на рейнджърите, ще разберем за какво иде реч.
Какво печелим от изтеглянето
• Тушира се напрежението в част от обществото, което не иска българският войник да участва в операции зад граница.
• Удовлетворяват се предимно очакванията на онези, които настояваха да изтеглим контингента си от Ирак.
• Няма да има повече
зачернени майки, ридаещи над войнишки гробове.(Но никой не гарантира, че това няма да става в друга гореща точка и при други обстоятелства.).
Извън емоциите този проблем има и следния аспект: засега България няма външни врагове, в близкото десетилетие територията й не е застрашена от чужда инвазия. Това не означава, че трябва да закрием армията. Нито пък да я оставим да си седи в казармите и да мисли само да яде три пъти дневно. Доброволно се включихме в система на колективна отбрана и имаме ангажимент за терористичните заплахи. Може да се предположи, че в бъдеще това ще е една от главните мисии на войската ни в НАТО, под егидата на ООН или в друга коалиция. Родният боец все по-често
ще калява бойния си дух в чужди земи, където хич не е безопасно.
Досега Министерството на отбраната е изхарчило около 350 млн. лв. за всички мисии. Един контингент в Ирак ни струва между 30-40 млн. лева. Щом няма да има шеста смяна в Залива, значи спестяваме тези пари. Плюсът обаче е спорен. НАТО изисква да имаме готов батальон, който да е винаги „подръка", ако се наложи. Така че пак ще изразходваме тези пари.
Какво губим
• Изтегляме батальона във важен за Ирак момент. Четвъртата фаза „Стабилизиране и възстановяване" още не е завършила. Приключването й трябва да обяви американският президент и лидер на антитерористичната коалиция Джордж Буш. Атоваще стане няколко месеца след изборите на 15 декември, когато новото иракско правителство започне да управлява. Очаква се той да се обърне най-вече към всяка страна, която тогава има контингент в Залива, за двустранни преговори. Без батальон изоставаме в предимството да се договаряме за определени изгоди.
• Връщаме рейнджърите в рисков за сигурността им период. Предполага се, че веднага след 15 декември може да се активизират терористичните групи. А всяка войскова единица е най-уязвима, когато се ешелонира и е извън базата си за постоянна дислокация и се придвижва.

---

Продължава тук...