Преди години Джей Лено, който – също като мен – не се отнасяше с особено разбиране към “творчеството” на Спайс Гърлс, си направи много хубава шега, която, по една или друга причина, съм запомнил. Въпреки, сподели той във вечерното си предаване по NBC, че Спайс Гърлс изнесоха безплатен концерт в Истанбул, накрая публиката все пак скандираше “Върнете ни парите!”.

Горе-долу в същото (макар и не съвсем) положение като това на публиката, имала съмнителното щастие да посети изявата на Спайските в някогашния Константинопол, се намира днешното българско население, включително и онази съставна част от него, която се явява нещо като зачатък на едно - тъй мечтано - бъдещо пълнокръвно гражданско общество.

Съмнителни продуценти, очевидно калпави сценаристи и сърцераздирателно слаби актьори ни пробутват някакъв безвкусен спектакъл, който сме принудени да приемаме като “обществен и обществено-политически живот”, поради липсата на нещо друго, да не говорим за нещо по-добро.

Когато преди време свестни хора обявиха, че в България протича процес на “путинизация”, мнозина побързаха да им се подиграят или най-малкото да неглижират техните твърдения.

Е, честито! Вече получихме поредното доказателство, че продуцентите, сценаристите и актьорите, които биха умирали от глад навсякъде другаде (освен, може би, в Русия), продължават да следват указанията от овехтелия си наръчник. Прави едно, прави две, свържи елемент А с елемент С, после добави D.

Казано накратко, пръкна се непретенциозният и маломерен, но все пак роден и български вариант на случая “Ходорковски”.

Вероятно си спомняте поне нещичко около цялата сага на Ходорковски в Русия.

Накратко - олигарх, играл дълги години с властта, един от многото, появили се – едва ли не – внезапно. Шеф на “Юкос”, по едно време дори и най-богат човек в Русия. Сетне, когато реши да бръкне по-директно в политиката и започна да поддържа, включително и финансово, опоненти на Путин, той стана първо най-популярният обвиняем в страната, а по-късно и един от най-известните затворници в онова, което още след рухването на СССР пълноценно наследи “затвора на народите”.

Ние пък вече си имаме нашичкия Ковачки. Пак олигарх, появил се – едва ли не – внезапно, пак човек, решил да бръкне малко по-активно в политиката, пак бизнесмен, очевидно играл дълго време с властта и печелил (едва ли не до вчера) разнообразни любопитни търгове, но – в някакъв момент, по една или друга причина, станал неудобен на управляващите.

За известно време Ковачки без съмнение ще се превърне в най-популярния подсъдим в страната ни, тъй като прокуратурата вече недвусмислено обяви, че има намерение да повдигне обвинения. В своите минути (или месеци, или години) на слава, той ще измести фамозни звезди от непомръкващата величина на Митьо Очите, който, освен осъден в Бургас, сега пак е и обвиняем, но този път във Враца. Ще засенчи Пръча, дори – какъв шок! – и Вальо Топлото.

Дали и той, като батко си Ходорковски, от обвиняем ще се превърне в осъден – по този въпрос засега можем само да гадаем. Да гадаем дълго, макар и донякъде облекчени от ясната си представа за качеството на българското следствие и българското обвинение, от чиито ръце – ако да би попаднал в тях днес Чарлз Менсън – сигурно би излязъл по-невинен и от покойната и блажена Майка Тереза, по-чист и по-свеж даже от ранно пролетно кокиченце.

От друга страна обаче сме съвсем наясно, че понеже българското правосъдие е независимо от политическата власт по скоро по един спорадичен начин, отколкото като недвусмислено установена практика, може да се предположи, че ако на Ковачки действително му е “вдигнат мерника”, той като нищо ще бъде осъден. А ако идеята е била само да го предупредят, ще му се размине – повече или по-малко леко. Има и трети вариант – да са решили да го извадят на витрината пред ЕС, за да демонстрират колко усърдно се борят срещу корупцията. Ако е така, наистина не се знае какво би могло да се случи, но пък би било забавно ако го осъдят за едно в България, а сетне той се изхитри да осъди за друго същата тази България… пред европейски съд.

Ковачки е бил разработван дълго време, това, което видяхте сега, е само краят – обяви днес главният прокурор на републиката ни Борис Велчев.

Никой не се сети да попита дали в това “дълго време”, през което е бил разработван, Ковачки, той не е успял да спечели някой-друг апетитен търг, например. И как, евентуално, се е стигнало до там.

Или българската Темида може да получава указания от политическата власт, но не е в състояние да споделя с нея подозренията си по адрес на едно или друго лице?

Засега, но само засега, толкова за цирка “Ковачки”.

Най-малкото защото това е само един сегмент от представлението, което ни изнасят напоследък.

Съществува една друга сюжетна линия, тя е не по-малко забавна и можем условно да я наречем “БСП срещу ГЕРБ, ГЕРБ срещу БСП. Вражда от ден до пладне!”.

Може и да съм станал прекалено мнителен напоследък, а това би било донякъде оправдано, като си мисля, че Социалистическата партия и партията на Бойко Борисов тези дни пресоляват съвсем съзнателно манджата с толкова враждебни, колкото и примитивни инициативи, думи и кампанийки… в опит да прикрият сладникавия вкус от своето – гласно или безгласно – разбирателство.

Дори за непретенциозен ум като този на Станишев би трябвало да е пределно ясно, че втурвайки се в спирала от “остроумни” противопоставяния с Борисов той му помага да се доближи до тъй мечтания образ на основен, та дори и единствен, противник на БСП в България. Което няма начин да не помогне – повече или по-малко, може би дори достатъчно – на същия този Борисов при следващите избори.

Самият Борисов, изземвайки идеи и инициативи на други формации, със сигурност си дава сметка, че така наречената му битка срещу социалистите дава възможност партията му да привлече част от вече отчаяните десни избиратели, които иначе не биха били готови дори и да го помиришат, даже и от разстояние (тук не говоря непременно за помирисване непосредствено след поредната тренировка). Нещо повече – получава коз, който да бута под носа на Европейската народна партия, която в поредния си пристъп на слабоумие присъедини преди време ГЕРБ към своето семейство, а сетне безволево преглъщаше дори и бойкоборисовите анонси, че може да се сближи с… “Атака”.

Неслучайно споделих по-рано, че спирам да говоря за Ковачки, но само временно.

При условие че БСП е толкова удобна за ГЕРБ, а ГЕРБ – толкова удобен опонент за БСП, да не би някой да се е уплашил, че Движение “Напред”, зад което стои Ковачки, не щеш ли, ще успее да КУПИ достатъчно гласове, за да развали целия този псевдобиполярен рахатлък, настоявайки за сключването и на някакви свои, различни от вече уговорените, договорености?

Пък и сочените наляво-надясно връзки на Ковачки с ДПС и Доган май се оказват твърде удобни, при условие че ДПС и Доган сега са поставени под лупа.

На целия този фон истинската и читава дясна опозиция се раздира от усилия да убеди управляващите, че е време да се стреснат и да вземат мерки срещу връхлитащата и нас световна финансова криза. Настоява да не бъдат увеличавани акцизите, за да не се получи едно допълнително и негласно данъчно облагане на българските семейства. Предупреждава, че картели определят цена на хляба по цени на горива и зърно, които отдавна вече не са актуални. Опитват се да дадат смисъл и съдържание на колкото прословутия, толкова и имагинерен “Сребърен фонд”.

Тях не ги чуват.

Интересът е насочен към хрумването на Бойко да поставя в Борисовата градина табели, обвиняващи Сергей, че той е виновен за замърсяването. И към готовността на Сергей във всеки един момент да се изпъчи като подхлъзнал се Матросов пред амбразура на немски бункер, за да дебатира с Бойко. И към постигнатото съгласие между ГЕРБ и БСП “Топлофикация”-София да бъде харизана на държавата. И към размяната на безсмислена кореспонденция между двете безсъстоятелни партии, едната оглавена от човек, чиято първа длъжностна характеристика в живота се е оказала “министър-председател” и друг един субект - бивш охранител на Тодор Живков.

Представлението е толкова безвкусно, че на този фон дори и “Шоуто на Слави” би ни се сторило като представление на Метрополитън или на Виенската филхармония. А Спайс Гърлс биха били направо извънземни.

За разлика от публиката, посетила техния концерт в бившия Константинопол обаче, ние не можем да ревнем – Върнете ни парите!!!

Парите ни ги прибират предварително, под формата на преки и непреки данъци, за да формират прословутия си бюджетен излишък, който после да харчат така, както намерят за добре. И ни поставят в положението на шопа, похапнал сапун, за който са го излъгали, че е кашкавал, пък после декларирал – Пениш се, не пениш, ке те ядем. Пари съм давал за тебе!
Жоро Георгиев