Глупостта, както все повече започвам да се убеждавам, е като децата. Тя няма спирачки. За разлика от децата обаче, които са обикновено сравнително лекички, тя бързо набира инерция при подходящ наклон. А подходящите наклони за глупостта, очевидно, са основна съставна част от българския ландшафт. Поне що се отнася до политическия.

Сега, като гледам гаменско-махленската свада между Яне Янев и СДС, ща не ща, започвам да си припомням събития от недалечното минало.

Лично аз, клетият, съм между пряко пострадалите от дяволитите хрумвания на някогашния анархоземеделец и настоящ радетел за реда, законността и справедливостта в Татковината. Иначе казано, случи се така, че бях на (не)подходящото място и в (не)подходящия момент, за да вдишам с пълни гърди пушека от димката, която той пусна на седесарското събрание в града под тепетата.

Преди вълмата от дим да нахлуят в залата, между другото, присъстващите там сварихме да чуем лично от устата на Иван Костов трогателната фраза “Надежда, ние те подкрепяме!”. Ставаше въпрос за Надежда Михайлова, която тъкмо бе отстранила в особено подходящ момент дотогавашния – и в известна степен понабрал скорост - кандидат на “сините” за кмет на столицата и се бе нагърбила с отговорността да застане на неговото място.

Разбира се, тогава Костов, който все още бе в СДС, но вече си правеше плановете за времената, когато няма да бъде, лъжеше като разпран. Неговите хора положиха всички възможни, та дори и повечето немислими усилия, за да ударят балтията на Н. Михайлова.

Например на обученията, провеждани за предизборни екипи във Фондация “Демокрация” (същата, дето за малко да си вземе обратно джантите от СДС) пред идващите от села и паланки и удобно впечатлителни хорица, овехтели сурати като Катето Михайлова – дано Данчо Ментата, понастоящем в ДПС, не ми се разсърди за това определение – не използваха по адрес на своя партиен лидер друго название, освен “Надка”.

В този хор, доколкото си спомням, с възторг се включваше и Найо Пендачански, известен в определени среди и като Тицин, за когото върхът в обучението за избори беше да пусне игрален филм (за американска президентска кампания) с участието на Траволта. Добре, все пак, че вечно незнаещият колко точно е часът Найо не беше нает от някого да обучава астронавти. Сигурно щеше да намери за подходящо да ги облъчва със STAR WARS. Кеф за обучаемите, разбира се, но… полза – никаква.

Не че провалът на Надежда имаше нужда от всичкото това усилие, тя вече си бе ударила балтията самосиндикално.

Същата Надежда Михайлова е човекът, който по-късно за малко да започне реални преговори със земеделката Мозер за коалиция, но изведнъж реши – като резултат от непостижимата за редовия гражданин своя интелектуалност – да приласкае анархоземеделеца Яне, тоест оногова, който окади събранийцето, на което Костов излъга, че я подкрепя.

И така – следващите ръководства на СДС получиха коалиционния партньор Яне Янев като наследство от онази незабравима представителка на националната генетична и интелектуална съкровищница, която хората на Костов неизменно наричаха Надка.

А с течение на времето – и това е най-тъжното – СДС започваше да изглежда все по-подходящ съратник именно на нещо янеяневоподобно. И все по-неспособен за нормално политическо, коалиционно, та дори и просто човешко поведение.

За да стигнем до днешното положение.

- Юруков вие като койот: Яне купуваше гласове!!!

- Яне реве гороломно: Юруков е човек на ВИС-2!!!

- НДСВ се намесва по най-неподходящия начин и като удавник, решил да повлече и другиго към дъното, започва да отправя любовни обяснения към “сините”.

- В същото време анархоземеделецът пуска анонси, че се е ориентирал към ДСБ, а от там дори нямат акъла да отрекат веднага тези слухове, като вместо това “мъдро” отговарят: Ще поговорим, ще видим…

- Еднакво използваният в определени моменти и от СДС, и от ДСБ, и от кого ли още не Методи Андреев перифразира класиката и зове: Юруков, кажи си! А един очевиден вътрешнополитически противник (или поне опит за противовес) на Юруков като Иван Сотиров започва да ни обяснява, като че ли ние не знаем, че Яне Янев е медицински случай.

- Самият медицински случай пък се кълне шумно, че ще изчиства името си чрез съдебни дела.

- В същото време ГЕРБ - партията, на която пристана един друг обгазен в Пловдив, чевръстият настоящ герберски евродепутат и някогашен, изтикан по недоглеждане напред високопоставен седесар Ники Младенов, лее крокодилски сълзи и си “скубе косите” за горчивите скандали, които разтърсвали десницата.

Все едно нормалните хора отдавна не са осъзнали, че ако при останалите десни партии детинската глупост е обичайна, при ГЕРБ тя е нещо като историко-идеологически императив…

Тъжно!

Не се случва толкова често посткомунистическата мафиотска върхушка, известна у нас като БСП, да направи такава впечатляваща поредица от грешни ходове, като тази президентско-премиерска плетеница, на която сме свидетели в момента. Социалистите тъкмо тръгнаха да повтарят ранните грешки на “седесариата”, когато десницата, вместо да покаже че е помъдряла и да ги използва за благото на България и за отърсването ни от отвратителната червена клопка… направи точно обратното – повдигна летвата на глупостта и идиотизма.

Защото, по всичко личи, глупостта и идиотизмът в дясната българска политика наистина са като децата.

Те нямат спирачки.
Жоро Георгиев