Продължение...

---

От рухването на авторитаризма, та до ден днешен, в България много по-често се творят закони, за да бъдат решавани конкретно възникнали казуси, вместо казусите да бъдат решавани на базата на стабилни, добре обмислени и действащи закони. Отново и отново, преди всяко провеждане на избори, се съчиняват нови правила, по които те да се състоят или пък старите търпят значителни промени. Това по правило се прави в последния възможен момент. Едва броени месеци разделят всяка промяна в титуляра на властта и първия по-значителен скандал за корупция и злоупотреба със същата тази власт.

Днес, докато се тюхкаме, че Европа изпитва известни съмнения относно готовността ни да се присъединим пълноценно към нейните структури през 2007 г. и че депутатите ни – наблюдатели могат да бъдат поканени по-късно (ах, каква сърцераздирателна драма, но най-вече за самите наблюдатели!), става ясно че всъщност не сме готови не само за членство в ЕС или за привеждане в ред на съдебната си система. Та ние не сме в състояние дори само да се справим със събирането и извозването на боклуците в собствената си столица!!!

Не защото проблемът е неразрешим или дори кой знае колко сложен. Но заради навика на нашите управляващи да замитат сметта под чергата, да лъжат и мажат, да отлагат истинските решения до момента, в който ножът наистина опре до кокала и да се концентрират много повече върху лъскавите страни в упражняването на властта, отколкото върху истинската същност на този сериозен процес.

Сега този, който пое необмислени ангажименти и – разбира се – не ги спази за пореден път, вече не е кмет, а народен представител. Естествено – той ще представлява не народа на София, затънал до шия в отпадъците по негова вина, а народа на Варна... Което е още една дразнеща недомислица... редно ли е мажоритарно избраните за определен мандат кметове да се отказват от поетата отговорност преди изтичането на този мандат? Лично на мен ми се вижда крайно нередно и безкрайно неморално.

Крайно нередни и неморални, като се замислим, се оказват повечето от новините, които научаваме за житието и битието на самодоволния си политически “елит”. Независимо дали в конкретния случай ще става дума за сделки и поръчки, за коалиционни прегръдки или вътрешнопартийни интриги.

Тогава? Тогава няма никакво място за изненада от изборните резултати. Няма нищо учудващо в това, че българите искат някаква промяна в управлението. Не е чудно и това, че не са в състояние недвусмислено да посочат политически субект, достоен да поеме властта, както и да му окажат необходимото за това доверие. Тъкмо поради отсъствието на такава политическа формация много хора просто се отказаха от правото си да гласуват. Това действително е нещо като политическа криза – но затрудненията в излъчването на следващото правителство са само последствие от далеч по-сериозната криза на доверието и комуникацията между политически “елит” и общество.

За съжаление, след като никой от играчите не е получил достатъчно доверие, сега те правят това, което могат да правят едни играчи. Играят си на висш политически пилотаж. И тъй като живеем в нещо като омагьосан кръг, това, че ги наказахме с недоверие вероятно ще доведе до ситуация, в която наказани отново ще се окажем и самите ние. Не знам, доколко е демократично нашето общество, надявам се, че достатъчно, но в едно съм сигурен – то е в голяма степен и садо-мазохистично през последните десетина години.

Лощото е, че като че ли отникъде не се забелязва надежда за промяната, която е необходима, ако все пак искаме да се съхраним като смислена и състоятелна държава. Дано съм прекален песимист. Кой знае, може пък истинската и хубава изненада да не закъснее и да усетим свеж полъх. Очевидно е, че имаме нужда тъкмо от това.

Жоро Георгиев