Бившият градски лидер на сините Стилян Севастиянов се изказва срещу “силовите методи” на общинското ръководство на СДС-Варна.
Синият депутат Димитър Камбуров обаче твърди, че “трябва да се реже здраво”.
Същия този Севастиянов изрично натъртва, че е против “негласната коалиция с НДСВ”.
Да, но проф. Камбуров е повече от близък с един от най-доверените царски хора проф. Александър Чирков.
Възможно ли е четирите взаимно изключващи се тези да обслужват една и съща кауза?

Странното в случая е, че всички си вярват.
Въпреки, че говорят на различни езици.
Личи си, че нещо липсва. Няма я онази веща ръчичка, която се грижеше да бъдат изгладени и канализирани възможните противоречия в приятелския кръг.
Лицето! Веселин Динков!
Липсата му е осезателна. Навремето, в тезите развивани от Д.М.&Со имаше значително по-малко слаби места. Даже и да се допуснеше пропуск Динков “коригираше” грешката типично в своя стил - обикновено не се налагаше повече от едно обаждане по телефона до съответния програмен директор или главен редактор.

Очевидно е, че от тук нататък този коментар може да бъде продължен в няколко посоки, касаещи преди всичко миналото.
Като цяло Д.М.&Со бяха против кандидатурата на СДС-Варна за местните избори през 2003г. За никого не е тайна, че те открито саботираха предизборния щаб на Ванухи Аракелян. Ако трябва да бъдем напълно обективни само преди 4 години съществена част от СДС беше против самия ДМ.

Да се говори обаче единствено за някакво отмъщение би било прекалено елементарно, дори за тези не чак толкова сложно устроени дребни душици. Какво прави тогава Кирчев сред тях? Техен съюзник ли е или мазохист, пожелал си за новата година поредната порция тормоз в стил “Веселин Динков”. Ами Благой Димитров? Днес той не знае (нищо чудно) кой, колко плакати е залепил по време на последната кампания, но вчера (когато беше председател на СДС-Варна) непрекъснато се жалваше, че го е страх от ... покушение ... организирано от ... Д.М.&Со. Даже съветваше приближените си да се прибират у дома по светло. Защо ли?

Както винаги истината е пред очите на всички!
И никой не желае да я изрече на глас.
И едните, и другите, искат реабилитация.
За всичките си грехове спрямо СДС-Варна.
Пълна реабилитация, осигуряваща им индулгенция за бъдещи ... грехове.

Към днешна дата “градивния” спор е на ниво кой повече се е оплескал през годините. Утре други може би ще се сетят да попитат за първопричината, ако изобщо някой си спомня началото. Даже и за последиците може би ще се сетят.
Ясно е, че реабилитацията - ако изобщо е възможна - минава през оценка за годините, прекарани във властта. Да, но една сериозна дискусия за участието на СДС във властта би показала нещата такива, каквито са - а именно, че безгрешни хора няма.
След толкова много “приятелски огън” пълната реабилитация е невъзможен политически блян.

Като се замисли човек, именно в осъзнатото безсилие пред историята е голямата разлика, с която червените партийни функционери изпъкват.
На червените просто не им пука какво ще кажат за тях един ден децата им, приятелите им или дебелите книги. Не страдат от месиански комплекси и консумират властта безогледно по всички възможни начини.
В същото време повечето от десните лидери все се надяват, че въпреки всички грешки ще останат в съзнанието на хората като живи класици на българската политика. Плащат данък обществено мнение и преживяват изключително болезнено всяка критика срещу тях. При това патологичната страст към праведност става толкова по-уродлива колкото по нагоре се отива - доказателствата към тази теза се изчерпват с две думи “Иван Костов”.

Останалото е лесно като фасул.
Интригите срещу СДС никога не са блестели с кой знае каква оригиналност. Насъскването на хората едни срещу други винаги е възможно особено когато спорът е на лична основа.
Колко му е да предизвикаш агресията на един Севастиянов, например?
Разбира се и отговорът няма да закъснее.
И така, докато някой се сети, че истинския опонент на СДС не е ... СДС.

Антон Луков