Под името Love Live Vol. 5 популярната джаз и соул дива Белослава ще гостува във Варна за откриването на Европейския музикален фестивал на 24 март. Тя ще излезе на сцената на Варненската опера заедно с Живко Петров – клавишни, Димитър Семов – ударни, и Антони Рикев – бас. За композициите в своя Love Live проект Белослава казва, че са писани от любов и за любов.

Сингълът

Тази песен е свързана с постановката в малък градски театър „Всяка година по същото време”. Режисьор е Андрей Аврамов, а в главните роли са Анета Сотирова – моята небезизвестна майка, и Тодор Колев. Това е една пиеса, която те през годините много дълго, дълго играха и това е естественото продължение на автора Бърнард Слейд, което той пише след 20 г. – тогава тя беше „Догодина по същото време”. Тяхната покана беше всъщност към Живко Петров, ако може само с пиано да обрисува пиесата и всичко, което се случва в нея, а то е много лично и много любовно, и наистина прилича на начина, по който свири Живко. Просто вътре в самата пиеса беше заложена песен, която главният герой пее на своята любима, като я посреща, а знаем, че Тодор Колев също има тези умения. Песента я опростихме максимално, за да може той да я изсвири и да я изпее.

В крайна сметка от тази уж за пиесата песен се получи нещо много красиво за нас, много хора проявиха интерес към нея и решихме, че това ще е новият сингъл. Не след дълго мислене поканихме Орлин Павлов, който много допълва песента не само визуално, не само идеята за това песента да е дует, но я допълва със своя красив, тембрист глас. За нас беше голяма радост, че той се съгласи и доста бързо записахме песента. Живко вътре я украси с едни хубави цигулки, бандонеон и според мен е такъв тип песен, за която можеш да кажеш, че това не е модерно, само че според мен вече мина времето на модерните неща. Тоест не че е минало, а че трябва винаги да обръщаме внимание на неща, които ги е имало, има ги и ще ги има, като любовта и хубавата музика.

Видеото

Срещнахме се с един млад екип, с който работя за първи път. Казват се Киноцентър „София”, това са едни млади артисти, свързани с НАТФИЗ, където учат операторско майсторство и режисура. Режисьорът е Иван Москов, който е син на Теди Москов, операторът пък е на Евгени Михайлов син – Стоян Михайлов. Не напразно споменавам имената на родителите, защото аз също като дете на родител на човек, който е познат, винаги съм се притеснявала от това да го изтъквам, да бъда „детето на...” Но според мен няма нищо лошо в това, след като са ти дали един такъв старт, да се възползваш и правейки красиви неща, да продължаваш идеята на изкуството.

Намерихме един много интересен апартамент, в който е сниман клипът, реставрирано жилище на последния етаж на една стара столична сграда със стари мебели и греди. Детайлите са малко, но човек може да усети ретро присъствието, което сме се старали да постигнем. Всички се включиха безвъзмездно, а в днешно време е доста трудно, защото инвестицията в един клип на нашия музикален пазар по никакъв начин не може да бъде възвърната.

Така е и с продажбите ни в музикалните магазини, които са почти минимални. Всеки сваля музика от интернет – добро или лошо, важното е, че тя се чува, – но прави непосилна нашата поп индустрия, която за съжаление е в един много силен спад, надявам се да е за кратко. Не че попфолк музиката е някак си на пиедестал в момента, но самите медии обръщат внимание повече на нея, защото нейните артисти са по-лъскави, по-цветни, по-лесно се продават. В нашата поп и джаз индустрия никой не е лъскав, всеки е с гуменките, с които си ходи, и прави нещата много лично, без излишен блясък.

Сцената

Сцената на операта е моя несбъдната мечта. Когато бях малка ме водеха в Народния театър и гледах всички ангели на купола, не ми беше много интересно това, което се случваше на сцената и гледах все нагоре и всичко, което е нарисувано там. Сега, когато имах възможността да направя няколко поредни концерта в Народния театър, си казах, че ако осъзнавам щастието, трябва да си го взема сега и в момента, защото то ми се случваше под тези ангели, под същия купол. По същия начин на сцената на Операта тук съм идвала много пъти през годините, от детските си години до сега и имам същия респект и усещане към мястото, имам страхопочитание и съм щастлива, много съм щастлива, че можем да имаме концерт на тази сцена.

В голямата зала е по-голяма тишината, обменът на енергии е по-голям. И паузите, които са страшно важни, по някакъв начин ти помагат да направиш следващата стъпка. Затова на голямата сцена обикновено се случват спектакли, става шумно, бурно и тържествено. Не защото музиката е по-различна, а самите хора създават празника и единството, в което сме заедно, за да слушаме музика.

Албумът

Новият албум много отдавна е започнал своя творчески път. Пътувайки от сцена на сцена, от клуб на клуб, от град на град, се раждат страшно много нови неща и идеи, много от които дори не сме записали, което е много тъжно. Изпълняваме го два-три-четири пъти, после кривва към друго парче, към трето... и забравяме откъде е тръгнало. Сега обаче Живко има един архив, една папка, в която пази всички нови идеи, всичко, което сме изпяли, не сме похабили във времето и по пътя и всъщност предстои просто да влезем и да запишем някои песни, някои от които вече сме записали, други сме изпълнявали на клубна сцена и феновете ги знаят: Super Girl, Radio, Keep On и др. За първи път имаме песни на английски, но те пак са си наши, авторски. Решихме, че след като са създадени на английски, няма да ги превеждаме. Да, аз държа на българския текст, държа повечето псни да са на български, но си мисля, че, когато идеята се роди на определен език, то тя няма как да бъде променена.

Заглавието на албума дойде след един наш дълъг разговор в едно малко ресторантче, обедно време, след запис в студиото седнахме с Живко. Ние често преговаряме нещата от живота, не правихме планове сега с кой ще свирим, кого ще поканим, а правихме анализ на живота като такъв. Навън беше много сиво, студено и мрачно, което те навява на много мисли и си казваш: Ами сега накъде? Разговорът беше сериозен и в крайна сметка Живко каза: Нали знаеш, че нещата ни се случват, когато има защо. И аз на салфетката написах: „...Когато има защо...” и си казах, че това е съвършената логика на пътя, който изминавам аз, изминава той и т.н. – в смисъл да казваш нещата, само когато има защо, а не защото трябва така.

В нашия случай да не правиш музика, защото трябва да те покажат. Или например човек се обажда на някого, когато иска да сподели нещо. Така е и с песните, когато имаш нещо да кажеш. Надявам се, че няма да имам нужда да обяснявам защо. Дата няма, но мислим, че до края на пролетта, началото на лятото албумът ще излезе. Преди лятото, когато всички тръгнат в разни посоки, да могат да вземат този албум. Ще има и втори сингъл, песента е различна и не знам дали ще влезе, но е като едно елегантно подгряване. Едно откровено диско, което се казва „Малка бяла лодка” – една лодка, която среща друга лодка и двете продължават по пътя.

MTV

Нямам такива амбиции. Чисто географски ние сме някак встрани от света, чисто стратегически – в музикалния шоу бизнес. Хубаво е да си даваме сметка къде се намираме и ако някой иска да просперира навън, то трябва да отиде да живее там, да влезе в другата машина. Иначе беше много хубаво това, всичките тези български клипове, които се излъчиха по MTV, но те се появиха просто да запълнят една европейска класация и отминаха. За да имаш ротация в MTV, трябва да вложиш Х-пари, които компанията Х трябва да инвестира в теб, за да си ги вземе обратно. Нещата са далеч по-прагматични, отколкото идеалистични и аз също исках да бъда част от европейското MTV, но мисля, че след като живея и творя в България, трябва да съм щастлива и тук. Остава всеки сам да избере достатъчно ли му е това, което прави. Живко например е световен музикант, беше солист на концерт на Натали Кол в Милано, поканиха го като пианист и за мен е чест да свиря с такъв музикант. И си мисля, че, да, той може и да е там, но той е тук... Музиката е музика навсякъде, само суетата е тази, която те кара да се разгръщаш, да бъдеш амбициозен... Даже там машината взима много от това, което ние тук си пазим – свободата да правим музиката, която искаме. Всичко е въпрос на личен избор.

Музиката

Трудно е, защото не мога да я погледна отстрани, не мога стилово да й лепна емблема... Но за мен това е, както се казва, soulful (изпълнен с дълбоки чувства, б.а.), пълна с душа музика. Аз я наричам на моя език, не мога да й сложа етикетче. Мога да я опиша като себе си – къдрава е, емоционална е, често пъти притеснителна, интимно лична, но пък винаги откровена.

Хората, които слушат поп, рок и джаз, може би са малко пренебрегнати и може би са обезверени, защото всичко тръгва от определени обстоятелства – предпочитанията са към друга музика в нашата страна и като че и медиите са виновни.

Данъците

Да, платих ги. В момента даже ми направиха акт, така че и него ще трябва да платя. За нещо, което не съм знаела за моята кола, че не съм плащала някакъв данък. Не можеш да избягаш от окото на държавата. Но при мен вървя и много активна проверка още от октомври.