Избирателният кодекс, който обедини в едно законите, по които ще избираме парламент, президент и местни органи на властта, бе внесен на 25 септември, но досега не се е придвижил кой знае колко по коридорите на парламента. Въпреки че проектът попадна не в коя да е водеща комисия, а в тази по въпросите на гражданското общество, която се оглавява точно от вносителя на проекта Емил Кошлуков. Но вместо да се засили към пленарна зала, явно ще чака дълго ред.
Мнозина смятат, че избирателния кодекс ще се забави, защото едната половина от управляващата коалиция - ДПС, не си е изяснила докрай доколко този текст ще навреди на партията. Хората на Доган май имат сериозно притеснение, че заради предлаганата нова система на гласуване ще намалее политическото влияние на партията.

Повод за тези размисли бе и изненадващата среща в началото на октомври на Емил Кошлуков с Ахмед Доган в парламента, след която среща темата за кодекса като че ли мина на втори план.

Едно от притесненията на движението очевидно е свързано с възможността за рязък скок на недействителните бюлетини. Ако кодексът бъде приет, ще отпаднат цветните бюлетини и отново ще се гласува с химикалки. Практиката показва, че така ще се вдигне нивото на недействителните бюлетини, а от това ще си изпати най-много ДПС, тъй като нивото на по-ниско грамотните избиратели е по-високо сред електората на Доган. Това е факт.

Досега на избори недействителните цветни бюлетини винаги са варирали в рамките на 1.5-2%. С изключение на парламентарните избори през октомври 1991 г., когато недействителните гласове са достигнали катастрофалната цифра 128 844. През декември 1994 г. тази цифра пада на 62 520, а после се стабилизира - 35 963 недействителни гласа през април 1994 г. и 39 646 гласа на парламентарните избори през юни миналата година.

Така е на парламентарни избори. Положението е съвсем различно през 1999 г., когато гласувахме с химикалки за местни органи на властта. Тогава в национален мащаб валидните бюлетини за общински съветници бяха 3 494 844 млн. (51,31%), а недействителните - 277 786 (7,95%). В изборите пък за общински кметове бяха подадени 4,99% недействителни гласа.
"Високият процент недействителни бюлетини е главно в районите с турско и ромско население и ощетява основно ДПС", съобщиха тогава спецове като Илия Божинов и Михаил Константинов. Там недействителните бюлетини надхвърляха 10%

По време на онези избори изтече информация, че на места били пуснати шаблони, с които избирателите по-лесно да се ориентират къде се намира партията им, но явно и те не свършиха работа. Божинов твърдеше, пък и не само той, че изборният механизъм нарочно е бил изготвен така, че да премахне тези групи избиратели като фактори за спечелването на изборите. "7% средно недействителни бюлетини е ненормален за България", твърдеше Божинов. Константинов успокояваше тогава, че до 15 % недействителни бюлетини е приемливата граница, спусната от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Доган едва ли се вълнува точно какво мисли ОССЕ по въпроса и затова ще настоява за промени в проектозакона.

Вторият проблем, който кодексът създава на ДПС, е свързан с възможността и по-малки партии, които не са прескочили 4 процентната бариера, но имат избрани мажоритарни кандидати, да влизат в парламента. Знае се, че новият регламент предвижда в НС да влязат партии, които имат поне двама мажоритарно избрани кандидати. Ако организации като ВМРО, Гергьовден, някои земеделци и монархисти, и какви ли не още се напънат, спокойно могат да вкарат в НС между 3 и 8 депутати. Без да са прескочили избирателната бариера! Ако това се осъществи,

ДПС може да загуби ролята си на парламентарен балансьор, която играе вече 12 години. Големите партии - СДС, БСП, НДСВ, ще имат по-широка възможност за преговори в рамките на парламента, на базата на които да сформират свое мнозинство. Гласът на Доган няма да се чува вече толкова ясно.
Доган има и трети проблем, който е най-сериозен. Това е партиен проблем, който трябва да се разглежда не самостоятелно, а в тясна връзка с измененията на изборните закони.

Доган има проблем със структурите. Откакто Осман Октай бе отлюспен от организацията, Сокола почна бавно да губи почва - в Кърджали делегати на областната конференция роптаеха срещу лидера, в Силистра избраха "неподходящ" човек за областен председател, в Добрич също има недоволство. Доган се затвори в кабинета си, рядко почна да слиза при структурите, рядко контактува и с колегите си от ръководството. На практика най-близко до него останаха само Емел Етем и шефът на кабинета му.

Въпреки че се опита да запълни голяма част от средния ешелон на властта, Доган има сериозен проблем и с нереализираните в управлението кадри. По места продължава ропотът срещу назначенията на Доган. Не е тайна, например, че в ДПС-Кърджали не са щастливи от избора на Мехмед Дикме за земеделски министър.
След като преди години в ДПС започнаха да текат разединителни процеси, редовно в смесените райони срещу кандидатите на движението се явяваха независими кандидати, които "крадяха" от вота на Доган. Дори в общини, в които етническите турци нямат абсолютна никаква конкуренция, Доган имаше проблеми.

С отстраняването на Октай - безспорно знакова фигура за ДПС през последните 12 години, тези процеси ще се засилят. Ясно е, че Осман Октай няма да прави своя партия. Безспорно обаче е, че той ще работи за независими кандидати, които ще се изправят срещу хората на Доган. Без да прави ДПС-2
Октай ще се опита да изгради дясно ДПС от безпартийни турци, което да се противопостави на Доган и да изтика неговото ДПС в лявата част на политическата сцена. След отказа да подкрепи Петър Стоянов на президентските избори и след традиционно добрите му отношения с БСП, Доган като че ли сам се ситуира в левия център на България.
Раздробяването на общините на 4-мандатни района, каквото се предвижда в избирателния кодекс, ще засили конкуренцията между независимите депесари и тези на Доган Сокола ще се изправи пред по-раздробена територия, в която шансът от загуби ще се увеличи рязко.

При парламентарни избори ситуацията ще бъде долу-горе същата. Ако сега ДПС съсредоточава усилията си в 5-6 от всички 31 избирателни района - Кърджали, Разград, Силистра, Шумен, Търговище и Добрич (където се брояха гласовете от Турция), после Доган ще бъде изправен пред избори в 25 едномандатни избирателни района (от всичките 120). Важно е да се отбележи, че гласовете на българите в чужбина ще дават само едно мажоритарно депутатско място.
По всяка вероятност Доган ще направи всички възможно избирателният кодекс да не влезе в пленарна зала във вида, в който го предлага Кошлуков. Ако няма консенсус за промени, Доган просто ще се опита да го игнорира кодекса и ще остане само проектът за изменение на закона за избор на народни представители, които предложи Диляна Грозданова.

Момчил Василев
В-к “Сега”, 15 октомври 2002г.