Помните ли, как Румен Петков подскачаше в парламента като циганче с баничка в ръка? Правителството начело със Станишев най-накрая мина с мандата на ДПС.

БСП и тогава се бяха запънали да си прокарат правителство с 3 гласа. На никого не направи впечатление, че царят върна мандата. Но за всички се набиваше на очи онзи нездрав детски изблик на щастливи чувства у Румен Петков.

Странно беше наистина. Като партиен функционер Румен Петков стоеше добре. Дори в определен момент даде знаци, че може да трансформира БСП. Oт изкурубена руска барака - в нещо като румънска Дачия. Не е Фолксваген, но все пак е нещо полуевропейско.

Когато реши да става вътрешен министър, Румен Петков си изяде главата. Добре си беше като партиен функционер. Нещо като Бисеров на БСП.

Но Бисеров не се изкуши от пряката власт. Навремето си остана главен секретар на СДС и отстоя позициите си в парламента. Толкоз. Постовете в изпълнителната власт ги раздаде. Не се изкуши лично. Едва ли някой си го представя да си удря главата от щастие в тавана на пленарната зала на парламента, както правеше Румен Петков, когато разбра, че е станал министър.

Сетих се за Бисеров, защото обясни на Костов, как Доган го е натиснал да оглави протестите през 96-97-ма година. Да, това е истина. Костов дори и най-верните му вече не го търпят. Но това, което каза Бисеров, не прави Румен Петков по-малко смешен. Истината е, че Румен Петков се срина именно, защото не бе разбрал една от добрите тези на Бисеров: Властта се раздава...

На Бисеров не му прилича да го играе Матросов в полза на Румен Петков. Губи си ореола. Още повече да влиза в спор с Костов. Спорът с Костов е излишен. Който спори с него, го реанимира. Съвсем не прилича на Бисеров да защитава Румен Петков. Петков очевидно е под нивото му. Беше прекалено и арогантно самовлюбен. И покрай тази си любов не видя и не разбра и друго...

Собствената му партия е блато. Блато, от което призрачни ръце се подават и дърпат всичко надолу към дъното. Тия хора там са дънни създания. Обичат тинята и мръсотията. Питателна е. И той реши да похапва от тинята. Но реши да посегне и на нейните властелини. Искаше му се и на него да е дънен хищник. Но сгреши. Беше твърде малък. И твърде млад за 50-тината си години. Затова и ще бъде погълнат. Там хищниците са големи. И архаични. Над 70 годишни. Да го беше играл хлъзгава змийорка като Първанов. Щеше да оцелее сред чудовищата.

Бедни ми, Румене... Ще си останеш и ти с този, толкова важен за националната ни история доклад... Ако не беше жалък, нямаше да е смешен. Остава ни единствено да догледаме зрелището. Ако ще и правителството да не падне. Питон поглъща плъх... А може и да не го гледаме... Има толкова добри филми по кината... И нека Станишев ги мисли тия проблеми. Те са описани още през 2002 година. „Батковците Овчаров и Петков, освен че открито “точат зъби” и претендират за властта, като че ли все повече обсебват младия Сергей Димитриевич, откъсвайки го от крилото на Първанов. А Сергей Димитриевич бързо придобива чертите на “онова лице” на БСП, губейки своето.”
Руслан Коларов