Съвсем наскоро избухна огромен скандал, който остана - макар многословно - съвсем повърхностно скициран от българските медии. ВВС излъчи филм, в който се твърдеше, че е инфилтрирала успешно свой екип разследващи журналисти в български канал за продажби на деца. Полицията във Варна обаче категорично отрече, че такава престъпна мрежа съществува и на свой ред обвини световната медия в груба манипулация. На чия страна застана българската преса? Разбира се - на страната на гилдията. Професионална солидарност или просто поредния епизод на войната на медиите ни срещу законовата държава?

Позволявам си тези силни думи, защото когато стане въпрос за борбата срещу престъпността медиите, а под тяхното дирижирано влияние и обществото, настръхват срещу полицията и съда, срещу изборните власти и прокуратурата. Когато обаче нечия вина трябва да се докаже, свидетелите на престъпления се скриват вдън земя, повалят ги всевъзможни болести, обзема ги внезапна амнезия, само и само да избегнат да сътрудничат на правовите органи. Наложи ли се на криминолозите да обработят уликите на някое местопрестъпление, свидетелите се изпаряват като утринна есенна роса поразена от жарко септемврийско слънце. А поемни лица се намират толкова лесно, колкото и доброволците за почистване на осеяните с отпадъци междублокови пространства.

Естествено няма нищо по-удобно за престъпниците от страхливото, нито чуло, нито видяло общество. Логично следват оправдателни присъди, за което - разбира се - не са виновни недовиждащите, недочуващи и безпаметни граждани, а съдиите, полицаите и прокурорите. Как иначе!?

Медиите играят съществена роля в тази подличка атмосфера на масово скатаване. Те непрекъснато осъждат корупцията и некомпетентността в правната ни система. Какво обаче да кажем за липсата на професионализъм и подкупност сред българските журналисти? Нима в медиите ни всичко тече по мед и масло? Едва ли. Прозрачни поръчкови статии, репортажи и студия, удобнички слагателства и комфортни интервюта са демонстрирали не веднъж пошлостта и низостта на мнозина от екранните герои и „рицарите на перото”.

В случая с Хари гилдията е вкупом убедена кой е виновника. ВВС е цялата обляна в бяла светлина, обградена е от ореола на неприкосновена сакралност и е обект на модерен култ към нейната свещена непогрешимост. Нима обаче само преди броени седмици реномираната медия не поднесе извиненията си на Бъкингамския дворец за монтаж във филм за кралицата? Или пък може би сме забравили как един информатор на ВВС, учен и правителствен чиновник, сложи край на живота си след като снабди британската обществена медия с фалшива информация, уличаваща правителството на Блеър в подправяне на данни за войната в Ирак? Тогава шефовете на ВВС подложени на огромен обществен натиск на своите финансови донори – обикновените британски граждани, преминаха без време в принудителна пенсия. А нямаше ли и още една скалъпена история за уж зарибени с хероин италиански хлапета, които бяха взели пари от журналисти на медията, за да имитират инжектиране по улиците на Рим? Защо ли се сещам и за измамата с една телевизионна игра, където наградите бяха предварително разпределени зад гърба на многомилионната аудитория на ВВС?

Чудно ми е далия ако се окаже, че и тази история е скалъпена и нагласена нашите вестникари, изсипали огън и жупел, окаляли безскрупулно цели варненски ромски фамилии и местната полиция ще намерят сили - както и професионално и лично достойнство - да се извинят на засегнатите институции и лица.

Развръзката по този случай предстои съвсем скоро и от реакциите на журналистическата колегия ще проличи останали ли са някакви морални ценности у пишещите братя или вместо това глада за слава, скандални истории, признание и аудитория са притъпили до такава степен сетивата и човечността им, че ще останат слепи роби на собственото си тщеславие. Що се отнася за накърненото достойнство и наранените човешки съдби на „героите” във филма струва ми се журналистите едва ли ще си спомнят за тях, камо ли да се изтръгне от тях извинение и разкаяние. Медиите у нас днес много приличат на съвкупност от егоцентрични системи, в които (подобно на заблудите на невежите средновековни схоластици) властва самоувереността, че всичко се върти около тях, а обектите на репортажите им - обикновените хора – са досадни кръжащи около орбитите им тела, натрапващи нежеланото си присъствие и съсипващи пълната идилия на въображаемия свят, който звездите от страниците на пресата и екрана сами са сътворили. /obshtestvo.net