Някои наблюдатели твърдят, че идващите избори ще преминат най-скучно от всички досегашни демократични прояви. И, като че да ги успокои, взе, че почина една от най-известните и одиозни фигури на прехода – Кире Либерало / лека му пръст, забавен човек беше!/. Дори Жорж нещо се умълча – май усети, че времената се менят. Но, разбира се, изборите нямаше да са нашенски, ако разни нелепи хорица не решат, че идва тяхното време и не излязат на политическата сцена, превръщайки я в циркова арена. И поведат борба да заменят с депутатска карта шутовския си калпак.

Средствата им са изтъркани – приличат на политическия арсенал / или поне на използваното от политиканите родни/, но будят смях и почуда. Защото в ръцете им демагогията, празната речовитост, черният PR , екзалтацията и елементарната пропаганда тип АОНСУ, стават форма на хумористични изяви и заслужено будят завистта на сатириците.

Кажете ми, например – кой нормален хуморист би измислил название на коалиция в духа на бай-Ганьовите политически разбирания? Освен милият наш, родният и скъп бай Данов. Ах, колко близко е до сърцето българско това “Да живей България”, колко напомня за предтечата му и неговите разбирания и манталитет! Остава да се метне от кея в морето и да закрещи ”Булгар, булгар”...

Петнадесет години минаха, но явно някои хора нищо не са разбрали. И пристъпват към българския избирател с желанието да завладеят доверието му така, както по-хитрите и разтропаните правеха през 1990 година. Гръмки приказки, оплювания, щедри обещания, искрена вяра в успеха си. Представяте ли си, някаква коалиция от типа, дето Жорж наричаше “Сульо, Пульо, Атанас и аз”, гърми по всички кабеларки с намерението си не само да влезе в парламента, ами и правителство да състави?!

То, вярно, лош е онзи войник, дето не мечтае да стане маршал, ама и дрогата на политическата наивност е вредна. Питайте, впрочем, самия Жорж. И предтечите на Данов от партиите “Орел с ориз”, “ Напред, България”, комунистите на дядо Спасов.

Всъщност, за Данов има кой да гласува. Вярната му Веска, двамата читатели на бутиковото му вестниче, три-четири циганина – ако пак им иде на гости с гръм и трясък. Останалите българи – нормалните, надали са чули за създадената циркова коалиция. И надали са толкова ларж, че ще дарят евтино гласа си на някакъв си претенциозен и елементарен човечец.

Но – демокрация! И Данов има своите права, използва ги. Макар че доста нелепо. Защо ли вече няма да има широко отворени портали по националните медии, та да види цяла България какво е чадо отгледала Варна? Ех, какви диспути би завъртял с Жорж, Нубиеца, дядо Стефчо, Митьо Пищова и други от неговия ранг... Но – млъкни, сърце!

Дерзай, бай Данов! Ние сме на трибуните – ще пляскаме, ще се смеем, ще ти метнем и бонбонче. Да има какво да смуче твойта Веска, че на това голо охлювче, както сама се определя по медиите, нещо пресъхна устата напоследък. Такъв тандем сте, дето и в цирка го няма. Е, навличай шарените гащи, мацай лице с демократични цветове, надувай тромбата – бай Данов прави избори.
www.varnakoment.com