Парламентът да постанови предсрочното изтегляне на българския контингент от Ирак. За това, ни повече, ни по-малко, настоява Българската социалистическа партия, както вече съобщиха повечето средства за масово осведомяване. Както не е трудно да бъде забелязано, с този ход БСП продължава да се държи като национално безотговорна политическа сила, чиято основна цел е да привлече максимално широка подкрепа чрез ходове, които могат да бъдат определени само като евтин популизъм.

Самият Станишев, от своя страна, очевидно е петимен да види името си редом с това на испанския си съидейник Сапатеро, на демонстриралите слабост филипински държавници, на още редица други леви “пацифисти”, които все още не са съумели да осъзнаят простичката истина, че цивилизованият свят е в състояние на война, която му бе принудително наложена и в която всяко самоцелно отстъпление може да доведе не до мир и спокойствие, а единствено до нови беди и насилия.

Хубаво би било, ако по тези въпроси Станишев се вслушваше не в Елена Йончева, а в далеч по-сериозните и смислени мнения и позиции на своя съпартиец професор Божидар Димитров, например.

Едно дори не твърде интензивно ровене в паметта ще покаже следното:

Първо социалистите се оплакваха, че интервенцията в Ирак и свалянето на Саддам е станало без санкция от страна на ООН. Мъката им по иракския диктатор е разбираема, като се има предвид присъствието на техни представители в някои не твърде лицеприятни списъци, излезли на бял свят.

Днес обаче международният контингент се намира в арабската държава именно по силата на резолюция на Съвета за сигурност на световната организация. Затова се наложи Станишев и групата видни социалистически учени и специалисти около него да излязат със свое си, специфично и уникално тълкуване на решението на ООН. Според унищожителната логика на това неповторимо твърдение на модерната лява мисъл, вече ООН отговаряла за опазването на мира в Ирак, което пък означавало, че това не е отговорност на България, следователно страната ни трябва бързичко да изтегли своите военослужещи от там.

Революционно като преддесетосептемврийски позив! Като че ли България не е съвестен, отговорен и равноправен член на ООН, който би било редно да доказва своята състоятелност именно и чрез споделяне на тежестите и задълженията, които стоят пред целия нормален свят.

Ето какво всъщност иска Станишев:


- Станишев иска България да се признае за победена и унизена от сбирщина фанатизирани главорези.
- Станишев иска смъртта на отвлечените наши сънародници да остане невъзмездена.
- Станишев иска да изпрати сигнал на фанатиците, че са избрали правилната линия на поведение, щом като по този начин успяват да постигнат целите си.
- Станишев иска нашата Родина само да се възползва от международните механизми за сигурност и солидарност, без да дава принос за техните укрепване и съществуване.
- Станишев иска да демонстрира липса на воля и сплотеност от българска страна по един толкова жизненоважен проблем, с което може само да окуражи нашите врагове, за да станат те още по-агресивни.
- Станишев явно много иска бин Ладен и подобните му да постигнат необезпокоявано всичко това, което са си наумили. Когато Саддам вече го няма, може пък те да го включат в своя привилегирован списък за търговийка с петрол... Кой знае?

Това което Станишев иска е недостойно и непристойно за България!

Питам се дали тайничко дори и от самия себе си, Станишев не си позволява понякога да помечтае, дали току преди изборите, досущ както се случи в Испания, ислямските фанатици няма да окажат и нему една “бомбена” подкрепа, от чиито конюнктурни политически измерения той и партията му безсрамно да се възползват...

Питам се и нещо друго. Вече много медии публикуваха за предложение, отправено от президента Буш към президента Путин. Предложение, по силата на което срещу съществена американска икономическа подкрепа Русия да изпрати в Ирак свой контингент от около 40 000 души. До този момент няма руски отказ на това предложение. Информациите са, че то сериозно се обсъжда.

Ами ако Москва в крайна сметка се съгласи? Дали тогава Станишев няма да запее друга песен – я по навик, я от родово чувство?

Жоро Георгиев