Очевидно е, че спряганият за най-силен кандидат за кмет на Варна, Кирил Йорданов разчита преди всичко на свършената от него и неговия екип работа в предишния кметски мандат.

За него балотажът е излишно разходване на време и енергия. Той счита, че е доказал себе си пред обществото и е демонстрирал управленските си умения в реалния живот.

Според повечето реномирани социологически агенции вероятността от балотаж във Варна е или “малка” или “почти никаква”. Онези, които разчитат на грешка на социолозите, най-често цитират изследването на Мира Янова от 1999г., в което за фаворит се сочеше Добрин Митев.

Част от истината за тогавашните събития е, че не Мира Янова сгреши, а Добрин Митев направи всичко възможно да бъде победен... Добрин Митев. Колкото и странно да звучи, днес дилемата е подобна. Ако Кирил Йорданов бъде победен, то за това най-вероятно ще бъде виновен... самият Кирил Йорданов.

Обективността обаче изисква да бъде отбелязана една основна разлика между стила, методите и кампанията на Кирил Йорданов и тези на Добрин Митев. Йорданов НЕ рекетира. Просто спазва правилата и когато желае нещо да бъде отразено си плаща. Такава е практиката в целия демократичен свят и в това няма абсолютно нищо лошо. Съответно от тази тактика недоволни са... подминатите. Погледнато реално това са микробите в медийния свят на Варна. Толкова са микроскопични, че дали ще отразят нещо или не – това няма никакво значение.
И все пак! Въпреки общо взето благоприятната за Кирил Йорданов картина, простото спазване на правилата може да се окаже недостатъчно. За сега два са основните проблеми на настоящия варненски кмет – прекаленият ентусиазъм на представящите се за най-правоверни към него медии и вътрешната убеденост (по-скоро - липсата на такава) в “правата вяра” на подкрепящата го БСП-Варна.
Когато човек гледа новините на една варненска телевизия(иде реч конкретно за МСАТ) не може да не си припомни едно простичко правило - когато даваш прекалено много захар на един човек той вместо да укрепне, се разболява от диабет.

Познавайки част от хората, които работят за Кирил Йорданов, почти сигурно е, че цялата тази захаросана сладост едва ли идва от неговия предизборен щаб. Просто е плод на естествено бликащ дилетантски ентусиазъм. Накрая обаче много е възможно цената да я плати самият Кирил Йорданов, а не въпросната телевизия, която и без това отдавна не е сред десетте най-гледани от варненци. Вторият проблем – този с БСП-Варна е много по-сериозен. Тази партия има стари традиции в потулването на вътрешни конфликти и това е единствената причина, поради която само наблюдатели с по-изострени сетива усещат... нека да наречем процеса “липса на ентусиазъм” в не малка част от средите на варненските социалисти.

Податките за тази липса на ентусиазъм към каузата на Кирил Йорданов не са една и две, а конкретните причини си ги знаят най-добре вътре в БСП-Варна. И въпреки това, каквото и да се говори в политклюкарските среди на Варна, няма начин един обективен анализ да не признае, че Кирил Йорданов е най-сериозният кандидат за кмет на Варна. Тук не става дума за харесване, любов или омраза. Просто такива са фактите. Ако хората от щаба на Кирил Йорданов го опазят от резки движения и груби грешки, няма причина той да се притеснява за балотаж.

Другият сериозен кандидат безспорно е кандидатът на обединената десница във Варна Димо Гяуров. Той е всичко това, което Кирил Йорданов беше през 1999г. Усмихнат, млад човек с излъчване, подсказващо вяра в постижимостта на невъзможното. Не е износен от властта, но пък няма и кой знае какви “опорни точки” в биографията си. Казват, че каквото е постигнал, го е постигнал с нечия помощ или протекции. Само че същото може да се каже и за всеки от останалите кандиати за кмет, включително и за Кирил Йорданов. С изключение на Розбинзон Крузо вероятно всички ние сме станали това, което сме, благодарение на нечия помощ.

Може да прозвучи странно, но според страничните наблюдатели проблемите на Димо Гяуров са същите като тези на Йорданов, само че с... обратен знак.

Гяуров няма защо да се безпокои от прекалено ентусиазирана медийна подкрепа. Прекалено постната диета обаче, също не е за препоръчване. Засега медийните изяви на Гяуров все още са на границата да изглеждат скромни. Отвъд границата се задава... подозрението за липса на идеи или на средства за собствената му кампания.

И в двата случая изводът ще бъде само един - непрофесионализъм. Виж откъм ентусиазъм хората на Гяуров го докарват. Може да изглежда парадоксално, но това наистина е много сериозен проблем. Колкото по-сериозно е надъхването на тема реванш, толкова по-сериозен ще е натискът върху Димо Гяуров да “смачка” Кирил Йорданов. Безогледните атаки обаче едва ли ще качат рейтинга на когото и да е в кметската кампания. Най-много да доведат до груба грешка, която да извади Димо Гяуров от и без това крехките прогнози за възможен балотаж.

Колкото до самия балотаж... Засега всички са прави. Социолозите от (реномираните социологически агенции) подобно на Мира Янова през 1999г. се стремят да дават нормални социологически прогнози. И те са такива, каквито са. Едно трябва да е ясно - няма на този свят социолог, който да е предрекъл успешно човешката глупост.

Ако някой от двамата основни кандидати се издъни, няма да са виновни нито социологическите агенции, нито прогнозите им. Просто такъв е животът. Понякога така става.