Яне Бояджиев от МИА

Спирането на електричеството, което понякога продължава по 20 часа на ден, предизвиква огромни проблеми за населението и икономиката в отделни части на Балканите. Лошото време, сушите в предишните години в комбинация с десетилетие на войни и недостатъчно инвестиции предизвикаха енергийна криза в Албания, Косово, Черна гора. Сериозни анализатори предупреждават за
голяма икономическа катастрофа и сериозни политически и военни вълнения в Албания и на територията на Косово.

Енергийните системи на другите страни в региона също се сблъскват с проблеми, тъй като работят с намален капацитет или имат задължения за износ. В Македония положението е напрегнато, но стабилно, въпреки че в някои медии беше поискана оставка на правителството заради това, че тъкмо авторите на текстовете са останали без ток повече дни.

В някои части на Албания има електроенергия само по четири часа дневно, в Косово след всеки четири часа ток следват два без ток, а в Черна гора токът спира ежедневно. Сърбия годишно внася електроенергия на стойност сто
милиона долара, така че и нейната енергийна система е пред колапс.

Поради извънредно ниските температури тази зима има изключително голяма нужда от електроенергия, а произвеждането й е недостатъчно.

Албания, която някога изнасяше ток, тази година не може да задоволи нуждите на собствените си граждани. Страната получава около 95 процента от електроенергията си от водноелектрически централи. Поради недостатъчните валежи нивото на язовирите е спаднало, така че Албания не може да задоволи своите потребности, каза Мартин Бурдет, редактор на списание Енергията в източна Европа.

Според него страната трябва да помисли за внос на енергия, но това е прекалено скъпо за нея. Повече електроенергия в района произвеждат Босна и Херцеговина, България и Румъния. Те изнасят ток в съседните държави, но голяма част от електроенергията не стига там, където е необходима.

Сърбия представлява център на регионалната електродистрибуторска мрежа, но все още се сблъсква с последиците от недостатъчните инвестиции през изминалия период и от бомбардировките на НАТО през 1999 г.

Останалите държави от бивша СФРЮ все още не са се договорили как ефикасно да разделят ресурсите. Реализацията на някои проекти за подобряване на състоянието в този план е в ход, но резултатите няма да са видими в близко бъдеще. Смятам, че потребителите са нетърпеливи и очакват 24-часово снабдяване с електричество на ниски цени, което на практика е невъзможно. Те са свикнали с това, но трябва да разберат, че за да имат сигурно и редовно снабдяване, ще трябва да плащат, каза Бурдет.

Държавните елктроснабдителни предприятия на Балканите винаги са искали от потребителите си да плащат по-малко от реалната стойност на тока, някъде дори с около 40 процента. Сега, когато правителствените бюджети са намалени, а
компаниите се приватизират, единственият начин да се превъзмогне това състояние е потребителите да плащат реалната цена на тока, смятат западните анализатори. Този процес е в ход в България и Сърбия, а към него се присъединяват и останалите страни.

Но реализацията на процеса, предупреждават специалисти, политически е много проблематична, тъй като по-високите цени ще засегнат най-застрашените социални слоеве и може да предизвикат протести срещу правителствата, които вече имат достатъчно проблеми, с които трябва да се справят. /БТА