“Всеки има посока, накъдето се обръща. Надпреварвайте се в добрините”
Свещения Коран, СУРА (АЛ-БАКАРА), Мединска


Още в първите години след освобождението от Турско робство и появата на обединена България на картата на Европа, въпросът за съвместното ни съществуване с етническите и религиозните малцинства е от първостепенна важност. За съжаление и преди, и сега, прекалено много са българските политици и общественици, които си позволяват да не познават тази толкова деликатна материя. Факт е, че често в българското обществото се налагат изцяло погрешни тези, благодарение на елементарно невежество. И това невежество постепенно се превръща в нещо като стереотип, смазващ всеки опит за многопластово мислене и логичен анализ.
Особено типичен пример за дълбоко неразбиране е отношението на преобладаващата част от българските политици към исляма.
Хора на отговорни постове, които не са прочели и един ред от свещения Коран, употребяват с повод и без повод понятия от рода на джихад, шахид или фундаменталист и с типичната талибанска убеденост “громят” друговерците.
Тази игра обаче освен, че е проява на невежество, е опасна.

Джихад (на арабски: свещена война). Понятие в исляма. Думата произлиза от корена, което означава "извършване на максимално усилие" или също "борба". Има широк спектър на значения,от вътрешна духовна борба за достигане на перфектна вяра,до "свещена война". По време на откриването на корана когато Мохамед се намирал в Мека, е означавал единствено не насилствената и лична борба, онова вътрешно усилие, Джихад необходимо за осъзнаването на божествените мистерии.
След местенето (Егира) от Мека в Медина през 622 и със създаването на Ислямска държава, Корана (22:39) ауторизира отбранителната борба. Според Корана, мюсюлманите нямат право да започват Джихад (свещена война), освен ако не бъдат принудени. Основната цел на джихада е да се защити религията. В множество мюсюлмански, а и в немюсюлмански кръгове, се води разгорещен дебат върху точното значение на думата. /bg.wikipedia.org

Може би най достъпно е описанието на Frederick Forsith “…джихад може да обяви само лице което е доказан авторитет в познанията си по Корана. Бин Ладен и последователите му например са печално известни с липсата си на знания по тази тема. Дори ако Западът наистина беше нападнал, наранил, унищожил или унизил исляма и, по този начин, всички мюсюлмани, пак има правила, и Коранът е за стриктното им следване. Забранено е да се нападат и убиват тези, които не са извършили престъпление, не са ви наранили или обидили по някакъв начин. Забранено е да се убиват жени и деца. Забранено е да се вземат заложници и е забранено да се малтретират, измъчват или убиват пленените. А терористите от Ал Кайда вършат всичко това всекидневно…
Напълно е правдоподобно да загинеш като шахид - тоест мъченик - когато се бориш за исляма в един истински джихад. Но има правила, които Коранът много точно определя. Воинът не бива да загине от собствената си ръка, дори да е поел доброволно на смъртоносна мисия. Той не бива да знае мястото или часа на собствената си смърт. А самоубийството е точно обратното. Към самоубийците Коранът е особено строг. Мохамед отказал да благослови тялото на един самоубиец, въпреки че същият, покосен от ужасна болест, просто сложил край на мъките си. Мястото на тези, които извършват масови убийства на невинни или отнемат собствения си живот, е в ада, а не в рая.”

Пак според Frederick Forsith изначално погрешна е и употребата на термина “фундаменталист”.“Значението на тази дума е „обратно към корените". Но хората, които поставят бомби във влакове, магазини и автобуси, не се връщат към корените на исляма. Те създават нова, своя собствена доктрина, а после търсят откъси от Корана, които да оправдаят постъпките им. Фундаменталисти има във всички религии. Монасите в един християнски орден, които са се обрекли на бедност, целомъдрие, подчинение и себеотрицание, са по своему фундаменталисти. Във всички религии има аскети, но те не проповядват поголовни масови убийства на мъже, жени и деца. И това е ключът за разбирането им. Разгледайте всички религии и техните секти и ще видите, че стремежът да се завърнеш към корените не може да е тероризъм, защото основните учения на всички тях, включително на исляма, не проповядват масови убийства.”

Посочените примери в никакъв случай не целят омаловажаване на проблемите на българската национална сигурност. България, освен всичко друго, е и източна граница на ЕС. Това ни натоварва с допълнителни отговорности пред нашите европейски партньори.

Затова българското общество просто не може да си позволи да го манипулират невежи политици, създаващи излишно напрежение.

Тези хора не си дават труда даже да опознаят опонента си.
В следствие на което, кръгът се затваря – понеже не познават врага си, го… мразят.
За съжаление, няма случай в световната история, в който омразата да е донесла нещо добро.

Нещо повече! Окопите, които се прокарват по толкова лековат и безотговорен начин между българските граждани християни и българските граждани мюсюлмани, на практика обслужват идеолозите на конфронтацията и от двете страни.

В случая по-малката беда е, че Европа едва ли ще толерира крайния национализъм в различните му форми. По-голямата е, че в бъдещето на България ще бъдат заложени мини с много голяма разрушителна мощ. Горчивият опит от съседна Югославия например е показателен - ескалиращата омраза на верска основа доведе след себе си омраза… към всичко. По едно време на сърбите целия свят им беше крив - Европа, НАТО и САЩ бяха лоши, демокрацията беше криворазбрана, съседите ги бяха предали и какво ли още не. Омразата доведе сръбската върхушка до самото дъно – презряха ценността на човешкия живот. В резултат на което, един кошмарен ден се събудиха сред реки от кръв, в разпадаща се държава и с остър дефицит на държавност.

Налага се да приемем реалностите - в условията на глобална цивилизация и икономика, опитите за “изолация” на група хора по верски или етнически признак са практически невъзможни.

Не можем ние от мнозинството да налагаме на другите кой да ги представлява.
Историята е пълна с примери. Ако помаците, например, са решили да гласуват за партията на д-р Васил Радославов, както в далечната 1914 г. така и ще направят. И никой не може да им попречи по друг начин освен с насилие. Нищо, че Радославов е покойник от 1929 г.

В наши дни българските мюсюлмани имат възможност да гласуват за когото си искат. Единственото задължително условие за всички е да бъдат спазвани нормите на българското и европейското законодателство.

В крайна сметка, колкото и посредствени управници да си избират българските избиратели като цяло (независимо от раса, пол, вероизповедание), ефектът от налагането на примитивизма в общественото мислене ще бъде само един - ще се прочуем с неспособността си да решаваме собствените си проблеми цивилизовано.
Последиците от евентуално (за сега) покачване на напрежението на верска основа в България са лесно предвидими.
Когато някой сам не си решава проблемите, винаги се намира кой да ги реши.
Или да ги задълбочи.
Антон Луков