Има е една много съществена разлика между бившите служители на тайните служби в Свободния свят и колегите им от бившия Съветски блок - отношението към носенето на пряка отговорност. По принцип и на Запад се счита за нормално кадри на ЦРУ, МИ5 и т.н. да продължат кариерата си в политиката и бизнеса. Често такива хора стават премиери, министри, въртят милиарди в големите корпорации и това на никой не прави някакво специално впечатление. Просто всеки си носи отговорността за заемания пост. И нещо много важно - знае се, че всяка дейност подлежи на контрол, знае се и кой точно има правата да осъществява контрол и за никой - ама абсолютно за никой - няма изключения.

На Изток бившите ченгета НЕ носят отговорност за нищо. Погледнато чисто формално няма и за какво - те се събират на седенки по ресторанти, цакат карти по домашному и… това е. Никой от тях не носи отговорност за нищо, просто защото не се е легитимирал, чрез работа или пост. В свободното си от карти или срещи време, тези милиционерски “аристократи” въртят интриги, търгуват с информация, понякога се правят на съветници, които съветват съветниците, но каквото и да вършат, вършат го… на тъмно.

Абсолютно прав е младият български премиер Сергей Станишев да призове медиите “И няма ли наистина вие да дадете отпор на тази ченгеджийница, която се върти и се опитва задкулисно да управлява държавата”.

В края на краищата, който иска да управлява, трябва да носи публична отговорност пред управляваните. И който иска да върти бизнес, трябва да си плаща данъците! Поне такива са правилата на приличието в нормалния свят. Вероятно и там има велики “конспиратори”. Още се носят легенди за досиетата на Хувър, например. Самото общество обаче е изключително чувствително на тема контрол над тайните служби. Има си комисии, подкомисии към Конгреса и Сената и в тях обикновено членуват най-опитните политици с най-дълъг стаж и най-много познания за света, в който живеем.

Тук! В България! Се намира рая на бившите ченгета. Тях никой не ги е контролирал когато са били на служба, още по-малко пък някой се осмелява да ги контролира в наши дни. Хубав или лош, Сергей Станишев се оказа първият български премиер, който призна, че има опити за задкулисно управление на държавата. Което, разбира се, едва ли ще му донесе приятни емоции в оставащите месеци до края на мандата.

Май започна да се случва немислимото.
След като позабогатяха другарите, свободата май им се услади. Кукловодите като че ли се превръщат в тежест? Ще видим! Някой ще го отнесе – или псетата, охранващи свинете в Животинската ферма наречена България, или свинете, охранявани от псетата. Какъвто и да е финала, гледката ще си заслужава.
Антон Луков