Продължение...

---

Тази тематика и аргументация сложно се преплита с традиционните аргументи на антизападните и авторитарни версии на българския отбранителен национализъм, за който „турската заплаха” е приоритетна тема за дискусия и действие. Това създава коварното усещане, че всеки проблем, свързан с поведението на ДПС, Турция или междуетническите отношения в България е непременно измислен и манипулиран от антидемократично настроени български националисти. Затова, нека бъдем наясно. Българските граждани, които биха искали да се отнасят към българските турци така, както например турската държава се отнася към кюрдите са незначително, пренебрежимо малцинство. Категоричното отхвърляне на практиките на т.нар „възродителен процес” от страна на голямото мнозинство български граждани, поставя категорична бариера пред всеки стремеж за разрешаване на междуетническите и малцинствени проблеми с антидемократични средства. След 1990 г. българското общество избра свободата като основополагащ принцип на своята национална общност. Това изключва търпимост към всякакви практики на нарушаваща свободата на гражданите дискриминация. Именно заради това, ограничаването на правото за избор и политическа идентификация от страна на практикуващото етнокорпоративен политически монопол ДПС е категорично неприемливо.


Неприемливо е изваждането на цели региони в България извън обхвата на публичните механизми за граждански контрол върху институциите, администрацията и върху взаимоотношенията държава – граждани. Съвършенно неприемливо е толерирането на масираната политическа корупция под закрилата на етнокорпоративния монопол на ДПС. Корупция има във всички български партии и държавни институции, но корупцията на лидерите и активистите на ДПС е недосегаема, здраво бронирана зад монополния контрол, недопускаща публична светлина върху механизмите на управлението. Монополът на ДПС създава предпоставките за възникване и засилване на радикални популистки националистически движения в България, което създава риск за изостряне на междуетническите отношения и дестабилизиране на демократичния модел на гражданска интеграция на малцинствата в страната. Последно – но не и по значение, етнокорпоративният монопол на ДПС създава все повече предизвикателства към българската национална сигурност. Прехвърлянето на вътрешнопартийния авторитарен модел на Движението върху механизмите на функциониране на държавните институции, контролирани от ДПС като партньотр в правителствена коалиция създава благоприятни условия както за безконтролни корупционни схеми на преразпределение на публични ресурси, така и за масирано, безконтролно и безпрепятствено навлизане на чужда държавна агентура в структурите на българската държавност.


Ако българската държава и гражданско общество не съумеят да деблокират етнокорпоративния политически монопол на ДПС, в средносрочна перспектива България ще бъде подложена на ерозиращите ефекти от комбинираното въздействие на териториалната автономизация на смесените райони, на разширяваща се турско-мюсюлманска имиграционна вълна, на задълбочаващ се чужд агентурен контрол в институциите и нарастващо обезсилване и парализиране на държавата „отвътре” в опитите й да се противопостави на тази бавна, тиха, но все по-трудно обратима експанзия. В един бъдещ, но не много отдалечен момент тази експанзия открито ще обслужи турската националистическа стратегия за геополитически реванш и хегемонен контрол над Балканите. Една плавна имиграционна вълна от територията на южната ни съседка ще доведе бързо във времето до етнически пропорции в България от типа на тези в Кипър, а етнокорпоративният монопол на ДПС като „държава в държавата” - до политическа ливанизация – кипризация на българската държава. Дали това би могло да се случи по алгоритъма на етническа криза и конфликт, или чрез еволюционна промяна на социалното и политическо статукво е тема на друго изследване.


Възможно ли е едно подобно развитие да не бъде допуснато? Необходими са серия от мерки и инициативи от страна на българските законодатели и националната администрация за да бъдат отворени и укрепени механизмите на свободно и равноправно участие на българските турци в гражданската общност на днешна и утрешна България. Необходими са - промяна на избирателния закон, преразглеждане на статута на двойното гражданство, ефективна политика на привличане на имигранти с предпочитан етнически произход и компенсиране на демографската криза, укрепване прозрачността и контрола на функциониране на демократичните национални институции, формиране на широк политически и граждански консенсус по значимите национални проблеми – включително статута на ДПС, ефективна преговорна стратегия на българското правителство за турското членство в ЕС.
Огнян Минчев
Vsekiden.com