Продължение...

---

Втората стъпка към изграждането на система за тотален етнокорпоративен контрол върху смесените региони бе тихият, но динамичен процес на концентрация на икономически ресурси в тях – преди всичко ресурси на корупционно преразпределение чрез властовите позиции на движението, култивиращи „обръчи от фирми” и бизнесмени, пряко подчинени на политическото ръководство и лидера на ДПС. Наблюдава се и частично оживление на външните инвестиции на турския бизнес, засега без решаващо значение за стопанското развитие на тези региони
(1). Една такава икономическа стратегия прави възможно бързото мобилизиране на целия потенциал на смесените райони под контрола на послушната администрация с цел постигане на определени политически приоритети. В сравнение с българската национална държава, която през последните 15 години преживява една от най-острите институционални кризи в своята история, етнополитическата корпорация на ДПС и Ахмед Доган се радва на отлично институционално здраве и централизиран потенциал за ефективно политическо действие. На практика ДПС все повече се превръща в „държава в държавата”, тъй като неговите действия не подлежат на реален контрол от страна на националните институции – напротив, самото Движение използва блестящо слабостта на българския държавен организъм за проникване и извличане на максимален корупционен ресурс в услуга на своя етнокорпоративен дневен ред.


Третата стъпка, която предстои да бъде осъществена в контекста на турската интеграция в Европа е поемането на имигранти от турски и мюсюлмански произход в структурите на вече стабилно изградената етнокорпоративна автономия на ДПС от българската държава. Този процес може да бъде организиран по различни схеми – бързо и внезапно, на вълни, с различни във времето териториални стратегии в Североизточна и Южна България. Ако съдим по досега реализираната стратегия на ДПС за етнокорпоративна монополизация на смесените райони, поемането на имигранти ще бъде бавно, незабележимо, с акцент върху псевдо-легалното пребиваване (след изтичане на официално разрешения срок на пребиваване с туристическа или работна виза) на пришълци в затворените мюсюлмански общности и постепенното им интегриране и легализиране в рамките на тези общности – приемници. Монополният административен контрол на ДПС в тези региони и „гъвкавото” прилагане – или заобикаляне на закона ще прикрива ефективно от българското обществено мнение и националните институции нарастването на тази маса от полулегални имигранти. Стратегията на „капката вода” – за бавно и незабележимо, на ежедневна основа, нарастване на турската имиграция – отново ще бъде приложена с цел да не бъдат провокирани отбранителните инстинкти на мнозинството етнически българи, изпитващи страх от всяка – реална или имагинерна – турска експанзия.


На всички етапи от развитието на етнокорпоративната стратегия на ДПС за монополизация на смесените райони, турската държава оказва дискретна, но твърда и неотклонна подкрепа на А. Доган и неговия екип. Турски дипломати, депутати и министри са чести гости на митингите и политическите срещи на Движението. На всички парламентарни избори, провеждани в България през последните 15 години, пребиваващите постоянно в Турция български изселници със запазено българско или придобито двойно гражданство са масово организирани да гласуват или в ракритите на турска територия избирателни секции (през 2005 г. над 70 секции в районите с концентрация на изселници от България) или да пътуват с автобуси до България. Пътуване с автобуси се организират особено масово при провеждане на общински избори в България. Тази масирана организация се осъществява от изселническите организации с пряката подкрепа на турската държава. През последните 15 години бяха системно осуетявани всички опити за възникване на партия – алтернатива на ДПС и за реален демократичен избор на българските турци. Вместо това активистите на ДПС организират системни схеми за контрол върху тяхното гласоподаване – т.нар. „индийска нишка” (2) и др. В резултат на тази система за монополен контрол върху българските турци – изселници или постоянно живеещи в България, гласовете подадени за ДПС в техните общности възлизат на 90 - 95 на сто от гласувалите, като останалите няколко процента „отклоняващи се” гласове обикновено са невалидни или грешно попълнени бюлетини.

Съчетанието между процеса на европейска интеграция на Турция и етнокорпоративния монопол на ДПС върху общността на българските турци изправя българското общество и държава пред трудни предизвикателства и пред необходимостта от бързи мерки за гарантиране на суверенитета, демократичния правов ред и перспективата за оцеляване и развитие на българската национална общност в бъдещето. Четири предпоставки тук са особено важни. Първо, българската държава трябва да продължи да подкрепя турското членство в ЕС, при положение че бъдат спазени условията за адаптация на турското общество и държава към стандартите на Европа. Второ, българската държава трябва да формулира и отстоява своите специфични интереси и изисквания в контекста на турското присъединяване към ЕС. Примерни образци на подобна национална позиция могат да се открият в условията, които Полша постави пред Германия по време на преговорите за членство в ЕС, свързани с имиграция, имуществени въпроси, свободна търговия на земя и др. Трето, българската държава и общество трябва да положат всички възможни усилия в рамките на демократичната обществена и политическа система за деблокиране на етнокорпоративния монопол на ДПС върху общността на българските турци и гарантиране на тяхното право на свободен избор. Четвърто, деблокирането на монопола на ДПС трябва да бъде публична стратегия, подкрепена от ЕС и демократичното европейско гражданско общество. Както ръководството на ДПС, така и подкрепящите го турски държавни институции трябва да решат дали желаят обезправяването на българските турци под авторитарния контрол на ДПС да се превърне във „визитна картичка” на очакваната от Турция интеграция в Европа.

---

Продължава тук...