Сред всички европейски страни, България първа и най-силно ще изпита последствията от присъединяването на Турция към ЕС. Турското членство, разбира се, ще има някои положителни ефекти, преди всичко върху българската икономика – доколкото тези ефекти не са вече консумирани през последните години от общия безмитен пазар на Балканите. Дилемите и предизвикателствата пред българската държава и общество обаче ще бъдат много повече и по-сериозни, отколкото положителните ефекти. Първото сериозно предизвикателство е свързано с драматичния дисбаланс на демографските тенденции между Турция и България, както и между етническите групи в самата България. Още днес, далеч преди да бъде приета за член на ЕС, Турция настоява за отмяна на визовия режим за пътуване на турски граждани в България. Когато един ден – след членството на Турция в ЕС - това неизбежно се случи, за броени години съотношението между етническите българи, поддържащи най-ниската демографска динамика в Европа и демографски експанзиращите – и мигриращи на запад турци, ще се промени съществено. Ако днес около 10 на сто от гражданите на България са етнически турци, то след падането на визовите ограничения на българска територия бързо ще се установи съотношение, подобно на това в днешен Кипър. Не е необходимо да разглеждаме този процес непременно като „конспирация” на Турция спрямо България – достатъчно е да имаме предвид нарастващата маса – между 5-6 милиона мигриращи от източен Анадол турци и кюрди към турския индустриален запад (Истанбул, Бурса, Измир), който вече не е в състояние да ги интегрира. Дори само половината от тях – 2-3 милиона – да тръгнат към Европа, а 10 на сто да останат в България – това са 200 – 300 000 души. И това е само началото...

На територията на България вече съществува организиран потенциал за посрещането и интегрирането на имигрантски вълни от Турция. В продължение на 15 години турската етническа партия в България – Движението за права и свободи (ДПС) - провежда последователна политика с две лица. Първото лице, публично обърнато към обществото е лицето на една умерена, добре пласирана в институциите, разумна етническа партия, която се грижи за гражданската интеграция на българските турци и част от другите мюсюлмани в демократичното общество. Заедно с другите основни политически сили в България от началото на 90-те години, ДПС даде своя принос за преодоляване на резултатите от т.нар. „възродителен процес” – насилствената смяна на имената и репресията срещу идентичността на българските турци, организирана и проведена от комунистическия режим през втората половина на 80-те години. Имената и гражданските права на турците в България бяха възстановени, а гражданската им реинтеграция в българското общество бе осъществена с помощта на ДПС и останалите демократични обществени движения в страната.

Другото лице на ДПС е лицето на една централизирана, монополна етническа корпорация, която провежда бавна, упорита и настъпателна стратегия за изолиране на етнически смесените региони на България изцяло под своя хегемония и котрол.

Първата стъпка към този етнотериториален монопол бе направена с монополизирането на вота на турското население в полза на ДПС. Чрез механизмите на патриархално-родовия контрол, икономическата и административната репресия ДПС на практика отне правото за демократичен избор на българските турци. Или гласуваш за ДПС, или общността те изолира и изхвърля. По този начин смесените райони, в които доминира турския етнос бяха поставени под тотален административен контрол от страна на ДПС. Първоначално чрез институциите на общинската власт, а след 2001 г. – и посредством масираната концентрация на власт и политическа корупция в ръцете на ръководството на ДПС, участващо в националната правителствена коалиция. Административната пирамида в смесените регони бе изградена изцяло от членове и поддръжници на ДПС, голямото мнозинство от тях – етнически турци. Но не етническия състав на общинските и областните институции, а властовият монопол на ДПС като етнокорпоративен политически монопол е съществен за разбиране на процеса на „отцепване” на смесените територии извън властовия контрол на националната българска държава и извън публичния контрол на българското гражданство и обществено мнение.

---

Продължава тук...