Не знам как започна тази сутрин за всички вас, но лично за мен преживяването беше разтърсващо. И то в такава степен, че – признавам си с ръка на сърцето – известно време продължавах да се колебая, чувах ли и виждах ли наистина това, което чувах и виждах, или все още чисто и просто не се бях събудил истински. Уви, съмненията отпаднаха със скорост близка до тази на светлината, след което осъзнаването на това, което се случваше пред очите ми, ме накара неистово да си мечтая да мога да се разпръсна с писъци. Нещо повече – почти успях, а това е доста трудно за която и да било биологична единица.

Оказва се, уважаеми дами и господа, че в Отечеството ни протича сърцераздирателно предизборно наддаване. Не наддаване кой ще предложи по-свестни и читави идеи за бъдещето на страната. Не наддаване и за това, кой как би предложил да си изправим кривиците, които все още ни пречат пълноценно да бъдем там, където бихме желали. Не и някакво друго повече или по-малко смислено наддаване, обичайно за предизборна обстановка в България или в която и да е друга нормална държава. Нищо подобно.

Оказва се, че наддаването е за това, коя партия, аджеба, ще успее първа да включи в своите стройни редици националното богатство Здравко. Онзи Здравко, който спечели преди броени дни голямата награда на Big Brother.

Ако вярваме на едно сутрешно предаване, излъчвано по една от националните телевизии, партийният интерес към въпросния Здравко е наистина значителен. А пред него самия са се ширнали като жита от комунистическа песничка бляскавите перспективи за една кратка, но емоционално наситена политическа кариера, стига той да се върже на акъла на тарикатите, които мечтаят да го използват.

И от Новото време, и от НДСВ (в лицето на младежката структура на това движение), вече са отправени недвусмислени анонси. Очевидно в очите на определени техни функционери днес Здравко е това, което навремето в очите на други едни хора беше митницата в Солун. А това тяхно усещане, само по себе си, е достатъчна предпоставка всички ние да се завтечем презглава за пуканки, а сетне да се настаним удобно, за да наблюдаваме поредната жалка политиканска комедия.

Дайте ни вий на нас Здравка, пък после ни глейте сеира – запяха нововремските лидери, отправили лъстив взор поне към порция от популярността, случайно кацнала на рамото на това с нищо непровинило се момче, което очевидно има понятие от партиен живот и политически процеси не повече, отколкото китайски мандарин от ролята и мястото на Кетцалкоатл в пантеона на ацтеките. Не знам тези хора от Новото време като New weather ли се възприемат всъщност, или като Новая погода, но ако са си въобразили, че наистина са настъпили нови времена, в които подобни евтини дивотии ще минават пред обществото, значи са в голяма заблуда. А патосът, с който назидават така наречените от самите тях “стари партии” започва да изглежда все по-кух и безсъдържателен на фона на подобни жалки шмекерлъци.

И какво ще го правите този Здравко бе, господа Севлиевски и Кошлуков? В кои по-точно свои съдбоносни дискусии възнамерявате да го включите пълноценно? В коя по-точно област на бурния нововремски партиен живот ви се чини, ще ще бъде той най-полезен? Къде и в какво по-точно виждате бъдещата му беззаветна роля за утврждаване ценностите на новите времена и за изграждането на достойното бъдеще на Родината. Щом сте го поканили, значи би трябвало да предполагаме, че имате ясно мнение по тези въпроси. Че достатъчно добре сте опознали човека, даже че вече сте сварили да му прочетете от кора до кора величавия си и прословут Избирателен кодекс, за да бъде той подготвен за светлите политически перспективи, които му предлагате, пък и да не вземе да се изложи, ако някой го попита.

Ако това не се е случило, хората могат да си помислят лоши неща. Като това, например, че погледите ви са грейнали в посока няколкото стотици хиляди българи, подкрепили момчето да вземе наградата, а в мокрите си сънища виждате как големи сегменти от тези гласове тутакси се насочват към вас самите. Или още по-неприятно – че сте се превъзбудили от новината, че Здравко ще си купува яхта с част от парите от наградата.

Колко удобно, нали и вие самите сте по яхтите, където лющите карти с когото сварите, без да държите сметка дали е просто добър картоиграч или пък може да се окаже крайно съмнителна персона. Но стига, не се повтаряйте. Това с яхтите става досадно. Ако утре ви се прище да се надцаквате с Фелдшера, както вчера го правихте с Доктора, пробвайте следващия път не на яхта, а я във вагон-ресторант, я на борда на дирижабъл. По-джазово ще е някак, пък и по-нововремско. Долу ръцете от здравковата яхта, нека тя си остане яхта, без някой да я превръща в явка.

Представителят на младежките структури към НДСВ, който също отправи любезна покана за партийни ласки към нещастния Здравко, между другото, се оказа малко по-конкретен от нововремците. На зададения му въпрос, как по-конкретно вижда той евентуалното бъдещо здравково включване в активния политически живот, той взе, че отговори. Не много членоразделно, наистина, нито пък достатъчно разбираемо като съдържание, но все пак отговори.
Виждал той, оказва се, в лицето на Здравка нещо като координатор на нещо като национално ниво на нещо като младежките структури на партията, която е нещо като движение.

Бравос!

Но този млад примат (не Здравко, другия) трябва да бъде съвестно предупреден, че националното координиране е коварно нещо, а от необмислени назначения в тази област други вече са се опарвали. Спомням много цветно и релефно дори, че в началото за националната координация в току що създадения СДС отговаряше... Стефан Гайтанджиев. Помните ли го? А помните ли как сетне се разви политическата му кариера и в каква посока? Ако сте забравили, разгърнете поовехтелите вестници и ще си припомните.

Но да не се отдаваме на черногледство. Той, Здравко де, всъщност здраво бил прегърнал идеалите на НДСВ, затова няма опасност да се повторят конфузите с Гайтанджиев. Момчето даже станало последен в листата кандидат за общински съветник на НДСВ в местните избори, когато предишният последен в листата кандидат взел, че отпаднал. И това ако не е достатъчно сериозен аргумент в полза превръщането здравково в политическа фигура, здраве му кажи.

Клетий, клетий Здравко! Защо ли не отпадна още в първия тур... Вярно, яхтата щеше да остане мечта, но и нямаше нововремци да напират да си правят картоиграческите срещи на нейния борд. И нямаше да се налага унизително да реагираш на поканите, отправени от младежките НДСВ-та, че първом трябва да питаш Big Brother дали договорът ти разрешава да се присъединиш към тях, а едва след това ще бъдеш в състояние да им отговориш...

Срамно и унизително. При това не за самия Здравко, а за онези политически зевзеци, които тутакси започнаха да се кълчат около него. А като се замисли човек, не и за тях, защото става очевидно, че те не знаят що е срам, а униженията приемат на драго сърце, стига да има надежда за някакъв гласоподавателски келепирец. Срамно и унизително комай е за всички нас – нали и ние, ако вярваме на старата максима, както всеки друг народ, разполагаме тъкмо с политиците, които сами сме успели да си заслужим.

Жоро Георгиев