Това ми каза тия дни някакъв надут представител на едно от прехвалените западни общества. Имаше пред вид, че за първи път идва в България и че всичко, което е слушал за държавата и за нейните обитатели се свежда до мизерните няколко думи: „корупция”, „престъпност” и „липса на правосъдие”.

Дори не разбрах как е събрал куража да тръгне насам, при положение, че в представите му светела голяма червена лампа, че ние – въпросните, сме само бандити, тунеядци, крадци на европейски пари и хора, само заблуждаващи останалите, че имат намерение да вървят напред и да се развиват.

Впрочем, само за два дни човечецът напълно беше преодолял промивката и съзнанието му беше стигнало до старата истина, че навсякъде има и добри и лоши и до малко по-новата истина, че всичко останало е въпрос на пи-ар кампании, а ние – симпатягите, очевидно сме жертва на последното. А сега, за да отмием челата си, стягаме 80 точки и се втурваме да бягаме с препятствия по тях. А 80 точки не са никак малко. В един личен бизнес-план те дори беха могли да обхванат почти целия живот. Разбира се, при държавите е по-различно. Там всичко е помпозно, мащабно и с големи числа. Там може много и увлекателно да се говори, а на финала нищо да не е казано. Там може да се планира, да се предвижда, да се описва, обмисля, обсъжда и сравнява, а всъщност нищо реално да не се случва.

Не казвам, че е така... Подчертавам само, че е възможно. Също така подчертавам, че доброто желание за реална промяна може да включва не 80, а една единствена точка. Само че условието е по нея да се работи и да се търси реален резултат. Точка първа и последна: да променим мисленето си. Да се научим, че както положителните, така и отрицателните явления в обществото ни не са даденост, с която трябва да свикваме, а нещо, което можем да подсилим, или да променим. Да се научим, че всичко зависи от нас, а не от някакъв безименен, добре пременен и дълбоко корумпиран герой на нашето време.

Ето само няколко примера в потвърждение на казаното: през седмицата бяха огласени данните на Върховна касационна прокуратура за първото шестмесечие на 2008 година. Според тях от няколко години се затвърждава тенденцията съдът да налага по-леки санкции, а тя се задълбочи с новия Наказателно-процесуален кодекс, който даде широко поле за слизане под предвидените минимални наказания след споразумения с прокуратурата, самопризнания и искания за съкратено съдебно следствие. Продължава и практиката за често използване на чл. 78 "а" от Наказателния Кодекс, който позволява предвидена наказателна отговорност да се замени с административна и съответният престъпник да се отърве само с глоба.
Магистратите отчитат и ръст в досъдебните производства, разследвани от дознателите в МВР . Следователите са работили само по 48 535 дела. Затова се предлагат промени в НПК, с които да се увеличи тяхната компетентност. Досега го писаха и приемаха . Сега ще го променят. В името на вечното движение. Да не би случайно нещо да се направи наведнъж както трябва и след това да настане пълна административна скука! Няма да прелиствам отчета по-нататък и няма да споменавам времетраенето и ефективността от разследванията в досъдебна фаза по дела за корупция, злоупотреби със средства от Европейския Съюз, пране на пари, наркотик и данъчни престъпления, защото съм сигурна, че сме презаситени от тази тема. А и не само ние... След като някакви чуждестранни туристи чули-недочули, идват у нас убедени, че единственото ни хоби е да престъпваме законите и че по стара българска посттоталитарна традиция, се гмуркаме в корупционни сделки всеки ден за закуска, обяд и вечеря.

А ние, нали сме симпатяги... Стараем се да правим добро впечатление и да отмиваме общия срам от челото. Стараем се да се представяме достойно пред хора, които вероятно допускат по пет правописни грешки в едно изречение, не знаят как точно се изписва името на съседната им провинция и нямат представа кой точно е Александър Зиновиев и защо се е интересувал толкова от Третата Световна, но живеят със самочувствието на уважавани хора от страхотна държава, които трябва да ни натрият носа на нас – двойкаджиите и да ни покажат как трябва да се живее.

Извинявам се много, но лично аз нямам необходимост някой недоучен дървен западен филосософ да ми дава правила за поведение в съвременното общество, да идва в собствената ми държава и на втория ден възхитено да възкликва колко симпатични сме всъщност ние българите... противно на всичко, което бълват медиите в собствената му държава! Просто нямам нужда да ме оценява Еди Кой Си и да го прави по единствената причина, че името в личната му карта е писано на латиница.

Затова много ми се иска да спрем да си губим времето с въвеждане на сто и десет хиляди деветстотин и девет точки, правила, крачки и какво ли още не по пътя към щастливото европейско бъдеще. Надявам се да въведем едната - единствена точка, от която се нуждаем: да променим мисленето си. И да я изпълним, което е най-важото. Защото, ако това се случи, ние-потърпевшите симпатяги най-сетне ще се превърнем в коректив и няма да допускаме повторение на грешките, които съсипват държавата и нейния имидж. Няма да допуснем в някоя друга сфера да се случи страшното презастрояване с апартаменти, хотели и всякакви черупки и килери на неземни цени квадрата, които сега няма как да се продават поради отлив на купувачи. Няма да допуснем агенциите за недвижими имоти да се роят като пчелички няколко години, а после съвсем естествено да бъдат закривани или да фалират. Няма да допуснем непрекъснато да се говори за това как хотелиери ще фалират, защото няма туристи и ще трябва на безценица да продават бизнеса и сградите си, само че не се знае на кого, тъй като клиенти няма. Извинявайте, но напоследък от всякъде ни заливат с подобна информация, която за мен представлява целенасочена атака към убиване на въпросния бизнес. И няма смисъл да ви припомням от края наминалото лято колко пъти бяха изречени заклинанията за фалиращи хотелиери... само ще допълня, че повторената сто пъти лъжа, накрая се превръща в истина.

И още нещо: ако имаше стабилна, добре планирана и мъдра държавна политика, дали наблъсканите един връз друг апартаменти щяха да пустеят без купувачи, дали някому изобщо щеше да хрумне нещо за фалити на дребни хотелиери, дали ненормално набъбналото количество на агенции за недвижими имоти сега щеше да се стопява отново ненормално бързо и дали хората отвън щяха да мисля за нас като за бандити, крадци на европейски пари и престъпници, които непрекъснато практикуват корупция и толкова?

„Българите са симпатични хора” – казват промитите от черна реклама мозъци, след като се срещнат с нас и разберат за какво става дума. Значи някой друг от картинката не е толкова симпатичен. Не е далновиден и не се стреми нещата да се случват по най-добрия начин.

Тогава мястото му е вън от картинката, която всъщност може да бъде много светла и щастлива, защото има всички предпоставки да бъде така. Ако не се е случило, просто не сме го пожелали! И това, уважаеми симпатяги, е проблем на сънната ни болест и на нашата безотговорност към собственото ни бъдеще.
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна