Ще прерасне ли новото сдружение на кандидат-президента Меглена Кунева в партия? Какви са амбициите на един от политиците с най-висок рейтинг у нас. Открадната ли е "България за гражданите" и смята ли бившият еврокомисар да смени името? Отговорите на тези въпроси четете в нейното интервю.

- Г-жо Кунева, какво наложи създаването на сдружението "България на гражданите" точно сега? Не смятате ли, че закъсняхте с обявяването му?

- Аз не правя нищо, което бих нарекла социално инженерство, не правя нещата насила и нарочно. А тогава, когато съм убедена, че има смисъл. И то не просто за мен, а за много хора. Хората, които смятат, че има нужда от голяма гражданска енергия, за да подкрепят кандидата, издигнат пред граждани, са тук и са същите - Иглика Трифонова, Иван Стамболов...Всеки един от тях е повече от активен в своята област. И споделя мнението си. Това е смисълът на гражданската ми активност. Иначе организационната форма - кога ще се появи, как - това е втори план. Важното е да я има мисълта, желанието за действие. А те никога не са изчезвали.

- Знак ли е появата на "България на гражданите" точно когато има стачки и недоволства?

- Питате ме какво се крие зад това? Мисля, че е хубаво да сме скептични. Но от време на време трябва да оставим подозрителността и да приемаме нещата такива, каквито са. Сдружението се появи преди края на годината, последната неделя преди празниците. В инициативния комитет на сдружението има хора, които познавам от началото на 90-те. Те знаят стъпка по стъпка моето развитие. А аз знам тяхното. Това е много добро начало. Няма да забравя филма на Иглика "Лето 1990". Един прекрасен филм, в който тя запечата на лента една прекрасна документалистика от началото на 90-те. Многото хора, които се изсипаха на "Орлов мост". И част от тях бяхме ние. По някакъв начин аз чувствах, че това желание за промяна, може би не в такъв мащаб, назрява у много хора. България вече е член на ЕС вече пета година, има много неща, които днес чакат отговор от нас. Как ще се развиваме, какво означава демокрация през 2012 г,. как се печелят избори по-лесно - чрез популизъм или с честност?

- Сега, от дистанцията на времето, съжалявате ли, че не се ангажирахте с някоя от партиите на президентските избори? Може би щяхте да сте държавен глава.

- Да, вероятно. Аз съм напълно наясно с това, но зависи какво цели човек. Аз исках да върна надеждата на много хора, че политикът прави това, което казва. Фактът, че няма снимки и коментари за това как моите симпатизанти изнасят или внасят бюлетини, манипулират и плашат, е много голяма победа. Има, разбира се, и друго мислене, че чрез властта можеш да промениш повече неща. Но аз не харесвам тези маниери: "Хайде ние да се примирим с начина, по който спечелиха изборите, и да се примирим с нечестните практики. Пък после, като влезем, отвътре ще оправим нещата". Никога не става така. Поддадеш ли се веднъж, губиш всичко.

- Въпросът, който всички си задават, е ще направите ли партия?

- Аз не знам защо това е първият въпрос. Сигурно защото е лесен. Ако кажеш "да" или "не", веднага се получава заглавие. Всъщност въпросът за всички партии е как и дали те променят живота на хората. Това е за смисъла на политиките, по какво се различават партиите, как се формират. Дали някой ги пише в един такъв кабинет, в който сега сме ние с вас, с всички облекчения на интернет и възможност да избереш красиви фрази от целия свят, включително и от други партии на собствената ти страна. И след това да ги разкажеш. Или се правят след много труд, много разговори. И са абсолютно ориентирани днес към това, което днес е нужно като политика. Говоря за най-важните и изоставащи за нас области - икономика, правосъдие, здравеопазване, образованието. И най-важното - могат ли тези политики и мисленето на политиците да държат контрол над обещаното. И да бъдат достатъчно просветени, за да направим информирания избор. Ако партията е успяла да направи истинско и искрено съдържанието на тези политики - вече ще бъде онзи филтър, който ще каже: от всички хора ние предлагаме 10, 15, 20, които ще отидат в парламента. За мен да се разчита само на партиите в едно общество, просто е късогледо.

- Къде се виждате след две години, когато има парламентарни избори?

- Вижте, разговорът не е за мен. Това е грешна посока. Разговорът е къде искаме да видим България. Когато си отговорим на този въпрос, можем да минем на следващия въпрос - с какво мога аз да служа. Всяко нещо с времето си. Мен ни най-малко не ме е страх от влизане в политическия живот, но искам да има смисъл. Смятам, че тази президентска кампания даде много нови неща на България от моя страна - фондонабирането, пътуванията, ако щете и факта, че другите двама кандидати не бяха членове на партии. Ето че човек може да променя съдбата дори ако няма формална власт. Да, ако се наложи, може да се направи и друга крачка. Но тя няма да е на всяка цена и самоцелна.

- Борис Марков от СДС смята, че ще загубите харизмата си, ако направите партия. Може би сините се страхуват да не посегнете към техните избиратели?

- Всеки демократичен глас и подкрепа за мен е много важна. Аз искам да дам кураж на хората, включително и на г-н Марков, че нещата могат да се изградят със съмишленици. Не мисля за себе си през харизма, а през полезност.

- Къде ще се ситуира вашето сдружение - в центъра, вдясно или вляво?

- Никога не съм крила, че съм гласувала вдясно. Била съм с тези хора, с които в началото на 90-те години искахме промяна. Това са хората, с които се разбирам, и искам и те да ме разберат. Никога не съм членувала формално в дясна партия, но това не ми е пречило да правя десен избор. Когато човек каже, че е центрист, обикновено под това се разбира някакво възпитание. И че центристът може и вляво, и вдясно. Не, поне за мен, това не е вярно. Аз смятам, че предпочитанията са на база на каузи и на принципи. И не може с всеки. Когато казвам дясно, не казвам, че можем да забравим социалната тема.

- Все пак доста леви избиратели дадоха гласа си за вас?

- И аз съм им благодарна за това. Никога няма да се възпра да кажа добра дума за политици, които са вляво. Знам, че имам послания за тях. Свестните хора трябва да се оценят във всяка партия.

- Как виждате отношенията си с Георги Първанов, след като той сдаде поста си? Ще работите ли заедно с АБВ, или ще заемете неговото място?

- Вие, журналистите, трябва да направите няколко стъпки, за да разберете кой кой е, каква е ориентацията. Аз съм прозападно ориентиран политик, стъпка по стъпка съм изграждала приближаването на България към западните демокрации. Аз не знам точно какви са били плановете с АБВ. Преди изборите съм нямала намерение да правя сдружение. След вота обаче щеше да изглежда като че ли съм се разсърдила - ами не ме избрахте, тогава ви обръщам гръб и няма да правя нищо. Аз не само не се сърдя, но съм дълбоко благодарна на всички, които отидоха за гласуват, независимо за кого.

- Купихте ли вече коледни подаръци за близките си?

- От три години насам изпитах голямо облекчение, защото взех решение какво да правя с подаръците. Подарявам само книги. Ако близките ми имат предпочитания, добре. Ако не - аз избирам. Пазарувам от две места, където ме познават. И ако някой не си хареса подаръка, даже може да го смени.

- Независимите депутати Тодор Великов и Димитър Чукарски ви обвиниха, че сте откраднали името на сдружението, което ще правят след Нова година - "България на гражданите и регионите".

- Името "България на гражданите" е запазено като уникално название при учредяването на сдружението и в този смисъл няма как да дублира наименованието на друго сдружение. Не мисля, че някой може да има претенции за собственост над някоя от двете думи от името на сдружението -"България" и "гражданите", още повече да претендира на база на все още не създадено сдружение. Дори управляващите нямат еднолична собственост над формулировката "граждани за европейско развитие" и за това в регистъра на Министерство на правосъдието може да намерите две сдружения с подобно наименование.
Милена Минчева /standartnews.com