Аз пиша статии във в.”Черноморие” и електронното издание “ДНЕС+” защото вярвам, че истинският журналист трябва да бъде опозиция на всяка власт.
Вчера мафията преби главният редактор на тези медии – остров на свободата на словото във Варна.
Вчера някакви “храбри” оловни войници, някакви нискочели апапи стовариха безсилието си върху главата на един журналист.
Направиха го в гръб. Защото ги е страх. Страх ги е от сабленият удар на истината. От безпощадността на думите, които са по-силни от всякакви метални тръби, бухалки и пистолети.

Години наред нито една медия във Варна не си позволи да критикува кмета Кирил Йорданов. Нито един репортер не каза цялата истина за далаверата, наречена общинарска власт. Единственият остров на свободното слово бе медията на Антон Луков “ДНЕС+”, а от няколко седмици и в.”Черноморие”. Подплашени от мощта на свободата на словото и от смелостта на журналистите, работещи в тези медии, босове, които с цената на всичко искат да наместят Кирил Йорданов и за втори мандат, направиха непростимото: със силови средства и внушения спряха разпространението на в.”Черноморие”. Поставени под небивал натиск, фирмите – разпространителки не продават вестника и под сурдинка шушнат: “Нали знаете, защо?”.

Страхът е толкова голям, че нито една медия не си позволява да назове в пряка реч името на групировката. Ефвемизми от рода на “крупна трибуквена групировка”, “корпоративен холдинг”, обаче, не могат скрият СТРАХА от факта, че не можеш да контролираш всичко и всички на този свят.
След като вестникът вдигна тираж дори и след принудителното му изчезване от вестникарските сергии, последва сатрапското пребиване на главният редактор на медията Антон Луков.

И сега, какво?
Кой е следващият?
Аз ли, колегата до мен, или всеки, който си позволи да каже ясно и на глас какво мисли за мафията във Варна?
Колко бухалки, метални тръби или куршуми ще влязат в действие, за да бъде изтребено всичко онова, което може да мисли със собствената си глава без някой да му диктува думичките и позицията?

Този филм сме го гледали по времето на един демократичен варненски сатрап, който не преби никого, просто защото беше успял да вкара в юмрука си всички медии в града. Тогавашният кандидат за кмет, който ми бе пратил двама посланика за да ми съобщят, че ще бъда премахната с всякакви начини и средства не само не стана кмет, но и загуби катастрофално изборите.

Днес някой болен мозък иска да повтори отново историята. Още по-мръсно. Още по-комплексарски. И още по-джелатски.
Обаче още не се е родил този, който ще убие Истината.
За нея бронебройни патрони няма открити!

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА