- Кои са според вас са най-важните решения, които трябва да бъдат взети на предстоящия 47-ми конгрес на БСП?
- Каквото и да си кажем с вас в това интервю, първо искам да отбележа, че аз не съм миродавен човек, за да говоря за толкова генерални неща. Ще изкажа просто собственото си мнение. Пред конгреса има сложни перспективи. Единият проблем е свързан с властта – дали ще можем да управляваме, или изобщо ако влезем в опозиция как ще кореспондираме с властта. А другият е какво ще стане във вътрешнопартиен план, тъй като при нас вече смяната на поколенията, на генерациите, е очевидна.

Трябва да видим как ще се формират хората, с какъв морал, с какви очаквания и какви амбиции – това са много сложни въпроси. Първият въпрос е свързан с програмата на партията – какво ще предложим на хората, каква част от нея ще бъде генерализирана, каква част ще отговаря на бъдещите очаквания. Мисля, че имаме достатъчно опит, практика и корифеи по тези въпроси, имаме стратегически центрове, които ще свършат своята работа. А вторият въпрос е свързан с това какво ще стане по места.

- В такъв случай, вие приемате ли, че в БСП има вътрешнопартийни проблеми?
- Разбира се, че има. В коя партия няма? Въпросът е до колко партията е зряла и успешна, за да ги преодолее.

- И доколко БСП е такава?
- Ами, стогодишна партия, очаква се, че трябва да се справи с положението.

- Приемаме тогава, че във всяка партия има вътрешни разногласия. Ще се справят ли останалите политически сили с неразбирателствата, след като нямат темпоралния опит на БСП?
- Останалите танцуваха 6-7 години и изчезнаха от сцената. Необходимо е не само време. Трябва традиционализъм, а той е свързан с поколенията. В БСП има поколения, които от много години претендират да са съпричастни с тази партия и така тя се предава години наред. В БСП има жертви, има саможертви, има трагедии, има и много големи грешки. Но, както виждате, е вече на 100 години и е уникална за Европа. Не че в нея няма критика, не че няма смяна на генерациите, просто е устойчив български корен, който е свързан с нацията. Вече се оформя четвърто поколение в БСП. И то 1923-а година е водоразделът, който създаде такива предпоставки, че да се намразим в българското общество, да се делим на леви и десни, на фашисти и антифашисти и т.н. Глупава история. Но това е истината и трябва да се съобразяваме с нея.

- Не е ли БСП школовка? Има проблеми, неразбирателства, но тя все пак устоява и се съхранява. Така е „възпитана”...
- Права сте, но школовката е въпрос на поколенчески традиции, а не е вече така. Много хора не знаят корените си, и в БСП не ги знаят. Проблемът на БСП е, че след последното си комсомолско поколение, което беше до 1990г., което е закърмено с едни истории, с едни ангажименти, с една фамилна обреченост и т.н., вече го няма, или се изживява. Оттук нататък БСП трябва да мисли модерно – ще бъде ли социална партия, или нефамилна партия - социална, и ще бъде ли в лявото пространство. С всичките си грешки и лъкатушения, правим опити да лансираме леви идеи, но все пак сме в тройна коалиция, това е много сложна ситуация. Никъде няма такъв порядък. Винаги има управление на една или две партии. Такава широка коалиция няма нито в Германия, нито никъде.

- Това означава ли, че коалиционните ви партньори възпрепятстват вашата политика?
- Ами, това си пролича. Ние искаме да ги пратим на курорт, те не се съгласиха. Те искат нещо друго, ние не се съгласяваме и т.н.

- В този ред на мисли, определяте ли настоящата управляваща коалиция като успешна?
- Определям я като неизбежна. Така и ще си изкара мандата...

- А следващия мандат?
- Следващият мандат е непредсказуем.

- Вероятно ще се наложи БСП да влезе отново в коалиция, за да управлява още един мандат...
- Да, вероятно ще се наложи, защото не виждам партия-хегемон в България. Нито от моите симпатизантски партии, нито от Бойко Борисов, нито от ДПС, която сега е на ръба на критиката и на критичността, да не говорим за НДСВ, БНД и т.н.

- С лека ръка загърбихте коалиционния си партньор НДСВ, стоят ли царистите безлично в управленската схема?
- Те сами се обезличиха. Но инерцията ще завърши този мандат. И трите партии работят по инерция.

- Какво се случва в ДПС, г-н Тодоров?
- Ами, някой ги постави в един много критичен момент сега...

- Кой?
- Т.нар. „самоубийство”, разни разработки и т.н. При тях е много сложно сега.

- Казвате „така нареченото” самоубийство. Допускате ли, че може да е убийство?
- Компетентните органи трябва да се произнесат, но не вярвам, че това ще стане. В неподходящо време се случи всичко...

- Предизборно?
- Може би.

- Допускате, че времето е избрано не случайно?
- Понякога не случайните работи определят развитието на нещата.

- Според вас самоубийство ли е?
- Не мога да кажа. Неизвестна фигура беше до самоубийството, неизвестна ще остане и ако не го осветлят.

- Ще го осветлят ли?
- Ние местните политици не сме миродавни да оценяваме тези неща.

- Кой е според вас най-подходящият коалиционен партньор за БСП след парламентарните избори?
- Резултатите от изборите ще покажат кой с кого ще се сближи на база на бъдещето на България, на база на икономическата ситуация, и на база на натиска отдолу на нашия електорат. Това ще покаже кой с кого. Непредсказуемо е. Досега стана ясно, че най-верният ни съюзник е ДПС, после НДСВ, а какво ще стане по-нататък само времето ще покаже.

- Добре, ако приемем, че това решение зависеше от вас, какво е вашето мнение? Кой е най-подходящият партньор за БСП?
- С много дребна риба разговаряте, но мисля, че е нормално да се запази статуквото. То е проверено. Разбира се, всички партии получиха разнобои по някое време, но показаха, че могат да работят съвместно и да изкарат 4-годишния мандат.

- Но казахте преди малко, че изкарват мандата по инерция. Дори Иван Костов беше казал, че целта на това правителство е просто да си доизкара мандата. Градивна ли е подобна цел за управлението на една страна?
- Важното е, че го изкарват. Нека да се върнем в Германия, каква е ситуацията? След като ХСС фалира в Бавария, и остана ХДС само сътрудник на Меркел. Но продължава ли да управлява Германия? Ситуацията е горе-долу сходна.

- Успешно ли е според вас правителството на Сергей Станишев?
- Не бих казал, че е успешно по простата причина, че не можа да реализира всичките си намерения.

- Какво не успя да направи?
- Ами, много неща. Особено в социалната сфера се разминахме доста. Инфраструктурата, видяхте, че там не се получи. Има ред неща, които заченахме, но ги забавихме и не можахме да ги транформираме. Но мисля, че с бюджетния излишък, който подготвихме спасихме финансовата криза. Между двата центъра Русия и Америка балансирахме удачно...

- Това балансиране не е ли липса на позиция?
- Защо?

- По повод руско-грузинския конфликт например, не стана ясно каква е позицията на България.
- По повод на това, миналата седмица в британските вестници пише, че Грузия е агресорът, а всички говореха, че е Русия.

- Добре, това е в британските вестници. А България на чия страна беше по време на конфликта?
- Позицията на България не може да се различава от тази на ЕС като цяло. Може да има нюанси, но не може да бъде неадекватна спрямо европейската.

- Неадекватна означава различна, така ли?
- Кажете ми една страна в ЕС, която е да е изразила различна позиция от европейската? Няма такава.

- Смятате ли, че БСП води социална политика?
- Прави сериозни опити да води такава. Лошото е, че когато, която и партия от тази управляваща коалиция да лансира изпреварващи социални идеи и не ги подкрепя с партньора си, т.е. ако търси медийна изява, никога не е било сполучливо. Тримата партньори трябваше по-задружно да ряботят, по-нормално да се развиват, да съгласуват действията си, да ги подкрепят икономически.

- Казвате, че са взети мерки за избягване на финансовата криза в България. Значи ли това, че у нас няма да има криза?
- Не може да избягаме от кризата ако тя се развие в световен мащаб. Всички говорят много интересно, защото с изключение на три наши банки, всички останали са филиали на западните. Ако тях ги удари ликвидността, тя ще рефлектира и в нашите поделения тук. Така че не можем да избягаме от кризата. И американските банки се оказаха неподготвени за тази ситиация. Единствено жълтият свят – японци, китайци и други, реагираха по-адекватно.

- Как гледате на опозицията в България? Мислите ли, че ще има обединена десница?
- Опозицията като всяка опозиция е длъжна да протестира, да търси недостатъците на управляващите, но трябва да е конструктивна и да предлага нещо. А аз не виждам при тях реални предложения. Ако опозицията във Варна например засичаше някой неща, щеше да намери слабости в работата на кмета на ОбС...а такова нещо няма. Толкова е легнала опозицията, че е под минимума.

- В национален план ще има ли според вас обединена десница?
- Този въпрос ще го реши времето и гладът за такова обединение. Гладът иска дясна алтернатива, но не такава – мършава, примиренческа, импотентна.

- Къде слагате ГЕРБ в политическото пространство?
- Ето този хибрид не ми е ясно къде ще бъде. Събират народните овации, но още не е ясно за какво става въпрос.

- Определяте ли я като дясна партия?
- В никакъв случай. С тези тоталитарни методи, може ли да бъде дясна? С такива методи си служат преди всичко левите партии.

- Изключвате ли коалиция БСП-ГЕРБ?
- Не. Ние сме една малка държава. След 6 месеца ще имаме един реален изборен резултат. Ще има разположение на политическите сили. Някой ще трябва да управлява. Ако те се обединят около националните ценности, всеки с всеки може да се съюзи. Защо да не се съюзят БСП-НДСВ? Защо не БСП с ГЕРБ? Защо не ГЕРБ с останалите? Негово величество избирателят ще покаже как да ситуира и да конструктира управлението на страната. И ако нашият избирател за пореден път не бъде на висотата на изискванията си, на висотата на времето и желанието си, ще страда пак. Ще се получат нереални, несъществени, неочаквани конфигурации. Кому е нужно това?

- Кой мислите, че е най-добрият политик в България в момента?
- Такава фигура като Доган, когото чак сега усетихме в някои нюанси, такъв майстор на интригата и на управлението, няма. Сега се разкриха някои личностни работи около него...

- Но той едва ли спечели нещо с тези разкрития.
- Не знам. Ореолът не е само от спечелване, понякога е и от негативизъм. Друг такъв политик на прехода няма в България. Вторият беше Луканов, който щеше да постигне много неща, ако не беше неговата трагична смърт.

- А Станишев?
- За него не коментирам. Бих казал, че Александър Лилов е човекът, който много неща ги улавя още във въздуха.

- По-подходяща ли е тогава фигура като тази на Доган за министър-председател?
- Не. Един философ не може да бъде министър-председател, но може да дърпа конците. Мин.-председателят трябва да бъде един много реален човек. Освен това не допускам, че лидер на партия, която има етнически наченки, може да заема тази роля. Доган усеща нещата. Само този личен скандал го изкара от равновесие, но по принцип е винаги адекватен на ситуацията.

- Съжалявате ли за тази управляващата коалиция?
- Не. Аз не съм тръгнал с нея. Дойдох когато тя вече беше на средата на пътя си. Никога не съм имал желание да работя в такава коалиция. Тя е трудна за работа. За пръв път сега си позволявам да кажа, че един човек като мен, който е бил над 10 години кмет и 5 години областен председател на БСП, тази коалиция трудно работи, скърца, но се понася. Тя е сложно заложена. Сложно е „забременяла”. Всеки е...орел, рак и щука...

- Всеки означава БСП и ДПС. НДСВ нали ги изключихте?
- А, не. Говорим, че сега го няма. В началото на „забременяването” го имаше. Тогава беше все още условно хомогенна около Симеон, след това се разклати.

- Казвате, че ДПС е силна партия. Развива ли се БСП с темповете на ДПС?
- Изненадващо да. Има някакъв неписан спираловиден закон. Когато социалното е притискано много от другото, то се развива. Колкото обеднява една нация, толкова търси социалното. Все още БСП е хегемонът на лявото, на социалното. Може би в бъдеще няма да бъде, но за сега тя акумулизира тези неща и ги получава. Няма друга партия, която да говори за социални неща. Може след време да загуби този си облик, но сега е тя. Още повече, че нейните членове отчитат тези неща и не ги забравят, т.е те ще ги пренесат в поколенията си. Но всичко ще се изчерпи когато отидем към онова електронно поколение, към онова компютризирано общество, към това размиване на политическите различия.

- Това копютризиране на обществото като че ли е започнало вече.
- Като че ли да.
Елена Кирова

*Екипът на ДНЕС+ благодари на зам.-областния управител Аврам Тодоров, който след преживяването на лична трагедия, говори за пръв път пред медия от 2 години насам. Признателни сме му за споделеното от него лично мнение в това интервю.