Всъщност не са новина нито аварията на руската 30-годишна „морга”, с която возим държавния си глава, нито „революционните” предложения на Първанов за промени в изборното законодателство. По-важни са отговорите на въпросите „защо все още официалните делегации на европейска България се движат със забранени за нормалните летища самолети” и „защо точно сега Българският Президент се обърна към идеите на Новото време, които бяха спрени преди 5 години именно от неговата партия?”

Тъй като казусът със самолетите е кристално ясен и вероятно ще бъде решен без фатални последици за българската история, ще си позволя някои съждения по темата за изборното законодателство Първо, бих искал да отбележа факта, че в 39-тото Народно събрание Новото време внесе в парламента проект за единен Избирателен кодекс, който бе приет на първо четене с мнозинство от 160 гласа „за”. Ако депутатите от БСП и НДСВ не бяха променили мнението си между първо и второ четене, реформата в изборното законодателство щеше да бъде факт преди години. Основното предимство на нашето предложение бе, че в него се прави реформа на всички видове избори, провеждани в България – за президент, парламент и местна власт.

Затова през тази призма преценявам изказването на Президента като доста ненавременно, неактуално и демоде по своя изказ и идеи. Може би е революционно за средите на БСП, но не е новост в демократичното пространство.Вярно е, че идеите на Първанов са сложни, но и противоречиви.

Въвеждането на смесена пропорционално-мажоритарна система ще облагодетелства само 2-3 от по-големите партии за сметка на формациите които имат между 3 и 15%.
Тази система ще доведе до създаването на еднопартийни правителства, което е доказано вредно за българския политически живот.
Ако последните парламентарни избори бяха проведени по тази система например, БСП щеше да е в състояние сама да състави кабинет, благодарение на пълното мнозинство, което щеше да има в българския парламент. Единственият позитивен момент може би е, че тази система ще стимулира създаване на коалиции, но пък ще се върне и двуполюсният политически модел в България.

Иначе, според това което видяхме на последните местни избори, българският избирател не е готов за мажоритарен вот. Наличието на такъв елемент в избирателната система е предпоставка за мутризация на Българския парламент – всеки с пари, прилагайки и силови механизми, с които може да се съберат гласове, ще бъда в състояние да завоюва място в парламента. Този процес няма да подлежи на никакъв обществен и политически контрол.

Системата, която приложихме при извънредните избори за евродепутати - където имаше партийни листи, но на гражданите им бе дадено право на преференции, също бе опорочена с високия праг, който обезсмисли усилието на избирателя. За да има смисъл този модел, трябва всяко посочване на името като водач на листата да дава шанс той да се придвижи нагоре. Тази избирателна форма обаче е неприложима заради голямото увеличение на времето за гласуване. В секциите с по 1 000 избиратели, нормалното провеждане на парламентарни или местни избори, в които ще трябва да подредиш от 5 до 50 имена ще стане невъзможно.

Не е новина и предложението за редуциране броя на партиите в България. Новото време предложи прекрасен механизъм във въпросния проект за Избирателен кодекс, който ако беше приет, щеше да спре мутрите от вземането на властови позиции в местната власт.

Единственото нещо, което може да се нарече ново и модерно в тезите на Първанов е въвеждането на изборни книжки. Все пак трябва да му признаем, че не всичко е изплагиатствано от Новото време. Иначе единственият смисъл от бомбастичното изказване е, че започна да се говори за „президентска партия”. Защо ли точно сега? – това може би е най-смисленият въпрос, който следва да си зададем.

* „ПСЕВДОЛОГИЯ ФАНТАСТИКА” – медицински термин за „бабини дивитини”
материалът е от блога на Красен Кралев
www.krasenkralev.com