Дърпане на въже. Спомняте ли си тази игра, в която двата отбора хващат краищата на въжето и теглят, докато съперникът мине от тяхната страна на чертата? Това е спортът, който е на мода днес в червените редици. Не че има нещо странно в това, на "Позитано" 20 да се вдетиняват. Дори е обяснимо. Проблемът е, че соцлидерът Сергей Станишев се опитва хем да води единия екип, хем да е съдия на състезанието. Още повече че зад гърба му през кръста един зад друг са се наловили в редичка по-младите, но с недотам изяснена сексуална и политическа ориентация състезатели. И с доста по-малък опит в изборното дърпане на каквото и да е. Станишев слуша тяхната дума - казаха му преди време да пусне парното в партийната централа и той се зае дори да направи ремонт в сградата. Физически по-слаб, но по-закален във взимането на властта, е другият отбор - за него вика дружно твърдият електорат на столетницата. Че ще има доста изпопадали в тази игра е ясно отсега. Според Станишев на земята - тоест вън от листите за вот 2005, ще са 2/3 от сегашните депутати на коалиция "За България". Поне така каза той на 9 януари в НДК пред елита на партията си. Всички присъстващи го изслушаха с необходимото уважение, а заместникът му Румен Петков ден по-късно уточни нещо в смисъл, че ръководството ще се съобрази с предложенията по места. Тоест споко, говоренето е едно, листите - друго. И веднага "думите отлитат" се оказа мъдрост, отнасяща се само до казаното от Станишев. От номинациите за кандидат-депутати, които пристигат от цялата страна на "Позитано", новите предложения се броят на пръсти, признаха в понеделник висши партийци. Сергей толкова се е оплел, че тръгна на бой с жена - така подигравателно коментираха забраната на лидера си Татяна Дончева да е водач на листа негови подчинени в БСП. Всъщност най-силното оръжие на Станишев е Николай Камов. Лидерът на ПД "Социалдемократи" направи и невъзможното, за да лансира съюз "Нова левица", в която БСП играе ролята на големия брат, който обаче има проблеми със своята идентичност. За благодарност Станишев пропусна да уведоми ПДС, че ще се изтегляме от Ирак незабавно, щом червените дойдат на власт. До обвинения за липсва на коалиционна култура не се стигна само защото Камов демонстрира толерантност и обясни пропуска с коледните празници. Още преди това обаче другият заместник на Станишев - Румен Овчаров, уточни нещо в смисъл, че ако след изборите в Ирак правителството там ни покани да останем, предложението ще се обсъди. И работата на лидера пак стана като на онази Пенка, дето си пеела ама никой не я слушал. Пак Овчаров след изразената позиция на президента Георги Първанов за Ирак обяви: "Радвам се, че започна дискусията, която ние отдавна искаме." Никакво "незабавно", каквото и да си говори Станишев. Лошото при него е, че се опитва да гради авторитет със спорни PR акции под кодовото име "рокер вози гей да гласува с електронна карта за изборна победа". Този екстравагантен маскарад дори олекотява позициите на БСП водача в очите на твърдия електорат, а и пред света. Хората край Станишев обаче грешат, като не обръщат внимание на всичко, което чуват от устата му. Защото той каза - ако не обновим кандидатите си, трудно ще убедим избирателя, че сме се променили като партия. А какво става, когато БСП си е същата и е на власт, знаят всички над 15-годишна възраст у нас.
Юлиана Ончева
В-к “Стандарт”,26 януари 2005г.