Продължение…

---

Какво излиза в такъв случай? Ако бъде проведен такъв референдум, а резултатите от него се различават коренно от съществуващите вече договорености, страната ни – ще не ще – ще трябва да отчете тези резултати, а правителството – да ги трансформира в реална политика. Все пак демокрация озвначава народовластие, а при народовластие няма начин да не се съобразяваш с резултатите от едно общонародно допитване. За Евросъюза, обаче, тези резултати, от този референдум, ще имат не по-голяма тежест, отколкото би имало гласуването чрез референдум във Великобритания, че автомобилите в цяла континентална Европа трябва също да минат на “обратното” движение, както е на Острова... При това Великобритания, все пак, е част от ЕС и в момента.

Тук май отново ще се наложи да напомня нещо, което и друг път съм имал най-разнообразни поводи да посочвам. България кандидатства за членство в Европейския съюз, а не Европейският съюз – за членство в България. А това съотношение много ясно показва кой с кого в по-голяма степен се налага да се съобразява в момента. Кой определя правилата и условията и на кого е отредено да ги следва. Независимо от това, дали такова положение на нещата засяга националното ни самочувствие, то просто съществува. И аз не съм очарован от него, но съм убеден, че преди да вършим дивотии, редно е да си зададем въпроса: Един-два блока от “Козлодуй” ли са по-важни за нас или пък перспективата да станем час по-скоро съставна и пълноправна част от общото европейско семейство, с всички добре известни политически, икономически, социални и културни облаги и гаранции, които ще извлечем от това?

Тук, така или иначе, стигаме и до проблема, който възниква с референдумите изобщо. Референдумите, както е широко известно, са феномен, свързан по-скоро с пряката, отколкото с представителната демокрация. Според политическата наука втората от двете посочени разновидности е по-“съвършена” от първата, на която пък се гледа като на по-“първична”. Това, разбира се, не означава, че референдумите са непременно нещо лошо и твърде примитивно, за да имат място в живота ни. Едва ли има смисъл да се дават примери, които да убеждават, че това не е така. Но съществуват и други примери – като референдумите в някои бивши съветски републики от Централна Азия, например, които пред очите на целия свят утвърдиха там на практически вечна власт “династии”, които имат много повече общо с чисто феодалните практики на управление и поведение, отколкото с демокрацията, била тя пряка или представителна.

Колкото е по-зряло, информирано и демократично гражданското общество в една страна, толкова по-малки са “рисковете”, свързани с провеждането на чести референдуми (Швейцария). И обратното – колкото гражданското общество е по-неукрепнало и податливо на манипулации, толкова по-големи са “рисковете” дори и редките референдуми да бъдат използвани за не твърде чисти цели (Централна Азия). Боя се, че инициаторите на искането за референдум по проблемите свързани с “Козлодуй” разчитат, че тук нещата ще се случат по-скоро както в Централна Азия, отколкото както в Швейцария. И може би имат известни основания за тези свои надежди, ако се вземе предвид качеството на медийната среда у нас, например, която – уви – засега на моменти изглежда по-скоро първосигнално партиотарска, отколкото осъзнато, отговорно и перспективно патриотична. Особено що се отнася до “Козлодуй”. Дано се окаже, че аз надценявам тази опасност, а те подценяват зрелостта и здравия разум на българското гражданско общество.

И още нещо. При прекалената злоупотреба с референдумите се появява и една друга опасност, на която техните апологети може би се надяват, че няма да обърнем внимание. Когато при референдум позицията, защитавана от действащите в момента правителство и мнозинство се окаже губеща, това практически означава повече от сериозно бламиране на тези действащи правителство и мнозинство. Бламиране, от което може да се стигне до всичко, включително и до предсрочни избори. Следователно референдумите могат да бъдат използвани от безпринципни политически функционери конюнктурно и именно с такава цел, а не защото те твърде горещо желаят да чуят тежката дума на народа или пък много се интересуват от това, какво имаме да им казваме.

Добре си давам сметка, че утре това “оръжие” може успешно да бъде използвано и срещу правителство и мнозинство, които лично аз дълбоко не одобрявам. Но тук не става въпрос за това, какво аз одобрявам и какво не, а за принципи и по-добри или по-лоши механизми за управление. Все пак същите тези хора, които толкова напират за по-широкото използване на референдумите, през останалото време ни говорят, колко е важно и за нас, и за страната ни, да има повече стабилност и повече изпълнени мандати. Как ли съвместяват тези две позиции, при условие че зад част от това, което казват, прозира фактът, че не мислят и не вярват в другата част от изреченото, с която замерват слуха ни?

Накрая ще се върна към това, с което започнах. Забавните команди, които си спомням от казармените години. При команда “Атом” отляво се очакваше от войника тутакси да се просне на земята по лице, като главата му е насочена надясно, а краката – по посока на “атома”. Много показателно, защото и в този случай, струва ми се, докато настоява за един напълно несъстоятелен и безсмислен референдум и по този начин пресъздава по свой си начин ситуацията “Атом” отляво, левицата явно не мисли с главата си, а качеството на мисловния й продукт е такова, та да може да се предположи, че се опитва да използва тъкмо краката за тези по-сложни функции, за които те просто не са предназначени.

Жоро Георгиев