Последните медийни изяви на Иван Костов показаха умението му да подрежда държавнически света, да поставя нещата на мястото им. Проблемът обаче е, че той пое една неестествена дистанция от СДС още в момента, в който бяха загубени парламентарните избори. Формално той подаде оставка. Но, заемайки позицията на морален съдник на СДС, на политическите процеси в България и - което е още по-страшно - на морален съдник на българския избирател, той на практика се опита да запази - и в голяма степен успя - позицията на неформален лидер на СДС. И в този смисъл си избра позиция на задкулисен контрол върху процесите в СДС, включително и върху настоящия лидер Надежда Михайлова. Затова въпросът днес е - има ли право Костов да съди за успеха или провала на СДС, след като той продължава да бъде част от лидерство-то на СДС, продължава да носи отговорност за ставащото в СДС?

Неговата дистанция никога не бе истинска. И това е първият момент, по който той търпи сериозна критика. Вторият е, че СДС (и когато Костов все още бе лидер, и след това с Надежда) пропусна да направи най-важния и необходим анализ - какво се случи с управлението на СДС, защо хората не го преизбраха, ако то е било успешно, както Костов казва? Още от 1999 г. в публичното пространство започнаха да висят сериозни въпроси, на които никой от СДС не иска да отговори, и най-вече Иван Костов, защото той е най-отговорният. Очакваше се на конференция през февруари 2000 г. той да назове корумпираните. Костов категорично отказа да го направи. Има ли право от тази си позиция да съди днешната слабост на лидера на СДС Надежда Михайлова, когато той самият не прояви достатъчна сила в редица подобни моменти?

Да не говорим за това, че наследството от управлението на СДС до ден-днешен тежи върху публичния имидж на партията. Как пое Костов своята отговорност? Изправи се и каза: вие не ме разбрахте, аз ще стоя като стълб да ви бележа пътя! Той е над хората!

Тази политическа арогантност на Костов избирателите много трудно ще му простят.
И още нещо ме потресе в неговите публични реакции напоследък - дистанцирането му от бивши лидери на СДС. Става дума за отношението му към хора, които не просто са били негови съмишленици, не просто личности, с които СДС е изграждал политическия си и публичния си образ, а хора, с които е бил близък: Петър Стоянов, Стефан Софиянски. Той ги нарече „предатели" само защото не мислят като него.

В личния си контакт с даден човек ти можеш да имаш една или друга оценка, можеш дори и да я споделиш като с твой бивш съмишленик, но нямаш право да неглижираш по подобен начин вота на избирателите. Нека да си припомним, че Петър Стоянов стана президент на България с 60% от гласовете на избирателите в страната. А Софиянски пък спечели три мандата!

В момент в който ти ги обиждаш, на практика ти плюеш върху същия този избирател. Подобна арогантност отнема правото на Костов да претендира въобще да се върне в политиката.
Нещо повече - Костов дължи едно огромно извинение на избирателите! Извинение, което му е трудно да преглътне. Когато чета интервюто му пред в. „Марица", в което той твърди, че прощавал на всички, обзема ме дълбоко съмнение. Защото той казва: прощавам им падението. Какво прошение е това, когато ти даваш квалификации? За какво прощение говорим?

Не знам дали избирателите имат нужда от неговото прощение, като му гледам високата степен на обществено недоверие. Доверието в Костов години наред не надхвърля 10%, а 70% от избирателите изобщо му нямат доверие. Сред избирателите на СДС доверието към ИК е 28%, а недоверието 60%, а при Софиянски е обратното, когото той нарече по недостоен начин.

Очевидно има вътрешна двусмисленост и доста дълбока противоречивост в позицията на Костов.
Жалко е, че с неговия безспорен държавнически гений, с умението му да убеждава другите в правотата на каузата си стигна до това ниво поради липса на вътрешна психическа устойчивост, на гъвкавост, на усета да разбираш другостта. Демокрацията е урок по толерантност, урок за това да приемеш различните гледни точки и да им дадеш право на съществуване. Демокрацията не е да кажеш: „Аз съм партията и това е партията, която ще управлява завинаги!" Това е проблемът на Костов. Смущаващ е и фактът, че той започна да се появява публично, когато други започнаха да го атакуват открито, да поставят въпроси около неговото управление.

А Надежда Михайлова още когато я избраха за председател на СДС трябваше веднага да разчисти наследството на Костов. Тя няма да се утвърди като лидер, докато не направи това, а СДС ще продължи да бъде в патова ситуация. Моралният катарзис е задължителен за СДС.

Мира Янова
в-к “Труд”, 9 януари 2004г.
Редакцията на в.„Труд" потърси специално г-жа Янова за този коментар.