Проектът на президента Първанов се очертава като сериозен повод за разместване на пластовете в политическия живот на морската столица. Ситуацията в момента е изключително объркана – носят се всякакви слухове за местни фаворити, но тяхната достоверност е доста съмнителна поне до първата официална информация.
Със сигурност се знае, че още през есента известен червен депутат е провеждал съвсем предварителни сондажи сред варненски политици. Всички са били пределно любезни и още по-предпазливи. Тоест, тогава никой не е поел открит ангажимент и информацията за срещите мина и замина без да предизвика някакви по-сериозни трусове.

Към днешна дата в ляво става все по-интересно. Особено на фона на относителната политическа и организационна стабилност, която демонстрират от една страна СДС плюс партньорите им в дясно и ГЕРБ от друга страна.
Варненският кмет както винаги се спряга на всяка манджа мерудия. Източник на неговото самочувствие е огромният му личен финансов ресурс, мрежата от контакти, могъщите покровители и натрупания опит. Най-големият проблем на Кирил Йорданов е... Кирил Йорданов. От години той се опитва да получи прашинка признание за така жадуваната от него и неговия клан независимост. Можете да наречете Йорданов както си искате – крадец, убиец, човекоядец, насилник, педофил, но нищо не го изкарва от релси така, както посочването на преките му връзки с БСП и Руското консулство. В крайна сметка играта на „независимост“ е ключов момент за съществуването на модела „Варна*. Пряк ангажимент на Кирил Йорданов с проекта на президента Първанов може и да има, но само след като всички други пътища са проверени до край. Архитектите (по „Матрицата“, а не по ложа) на модела Варна* винаги са вървели по линията на най-малкото съпротивление. Истината има две страни - ГЕРБ Варна може ида има затруднения с кандидатите (а може и да няма), но ако утре Бойко Борисов свирне по посока на Кирил Йорданов, последният ще се отзове с изплезен език, нищо, че му дуят мускулите с глупотевини за рейтинги. Така че, ако изобщо има нещо сигурно около Кирил Йорданов, то е, че той до последно ще чака да го ухажват. Което означава, че лоялността му във всяка посока, водеща извън модела Варна*, е съмнителна. Абсолютно всяка!

При Борислав Гуцанов ситуацията е по-различна. Той е едновременно лидер на БСП-Варна и... жертва на БСП. Основните му проблеми винаги са идвали от собствената му партия, която на всичкото отгоре не го и защити по най-ентусиазирания начин в най-тежките времена.
Гуцанов обаче е лоялен към БСП. За разлика от Кирил Йорданов той винаги е демонстрирал политическа праволинейност. Ще бъде чудо, ако се закачи за президентския проект. За да се случи това обидата му трябва да надделее над лоялността. Който го познава е наясно, че това едва ли ще се случи. Политическата праволинейност обаче не му пречи (по-скоро му помага) да реализира учудващо гъвкави (понякога откровено под кръста) удари във всички посоки и... разбира се, да инкасира такива.

Тоест, президентските хора могат да очакват във византийска Варна всичко.
Каквото и да означава това и... както и да го разбират.
С червен кмет тип „ветропоказател“ и червен председател тип „плашило“ БСП във Варна си е заградила нивата отвсякъде.

Току виж, заекът изскочил от цилиндъра на НДСВ-Варна. (Ако са верни слуховете за привличане на жълтите в президентския проект.)
На Първанов обаче ще му се наложи да изслушва (внимателно и търпеливо) финия политологичен анализ на Анелия Атанасова.
Готов ли е за такъв чутовен подвиг?
Има само едно спасение (от финия политологичен анализ на Анелия Атанасова).

И то се казва Борислав Ралчев! Хората на Ралчев обаче са приближени до Командира. Даже са в една коалиция с общинските съветници от ДСБ-Варна, които пък са единствените ДСБ-активисти в цялата страна, които доброволно напуснаха „Синята коалиция“.
Накрая ще се окажат прави онези оптимисти, които твърдо вярват, че в българската политика всичко е възможно.
Архитектите (по „Матрицата, не по ложа) на Костов и Първанов може да се окажат едни и същи.
После върви оборвай теорията на конспирацията...
Антон Луков

Моделът “Варна”* - Особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега!Краде се нагло,безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, ,финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем.Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия.
И въпреки всичко!Може да звучи парадоксално но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.Те са по –скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни( често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация./bel4ev1959.blog.bg/