Арх. Саралиев, как оценявате представения план-извадка от проекта за крайбрежната алея ?
Това, което бе представено в зала Пленарна миналата седмица не беше проект. Върху територията на варненското крайбрежие и Морската градина се фокусират всички градоустройствени проблеми на Варна. Това изисква много висок професионализъм и много добро познаване на проблемите и на града, и на морето, и на парка. А това не може да стане от София. Проектът, който беше представен е на колега, който е добър проектант на сгради, но аз не го познавам като градоустроител. Посветих дълги години от живота си на крайбрежието и Морската градина, затова приемам подобни проекти като лична обида. Нещата имат решение но на друго ниво. Говорим за една изключително ценна територия, която струва над 1 милиард долара.

Само един от плажнообслужващите комплекси, които имахме намерение да реализираме под Делфинариума струваше преди години около 50 милиона долара. Затова ми се струват смешни инвестиционните намерения в момента, които предвиждат инвестиции по 20 милиона лева. Подобни суми изобщо не се вписват в мащаба на задачата, която трябва да се реализира тук. Без да вдигаме особен шум през 1984-85г непосредствено след изграждането на Делфинариума с нашия проект привлякохме инвеститори от Америка. Изграждането на тази концепция за парка тогава беше на “Лазур” като голяма държавна фирма, която концентрираше цялата местна промишленост и стопанисваше и управляваше всичко, даваше хляб на 22 000 работници. Трябваше да осъществим и реализираме една стратегия, която да не е случайна, а да бъде на мащабно световно ниво. Не случайно от Швейцария се внесоха толкова съоръжения, които се разсипаха впоследствие, имам предвид ролбата, трансмобила, сухата пързалка. . . Непосредствено след като приключихме с Делфинариума, имахме идея да инвестираме с участие на инвеститор No 1 на Австрия, в плажнообслужващи комплекси. Тогава работихме в Австрия съвместно с неговите австрийски проектанти. Там разработихме окончателният вариант. Впоследствие нещата се провалиха. Тогава се явиха около пет фирми, сред които германски и френски кандидат-инвеститори, които проявиха интерес.
Ние в момент си решаваме домашно въпросите с цел да не се вдига шум и някой да не обърка нечии сметки. А това е недопустимо, при условие, че сме тръгнали към Европа. Някога въпреки желязната завеса в условията на върл социализъм успяхме да привлечем чужд капитал, водени от крупни интереси. Смятам, че сега интересът ще стане още по-голям, затова не бива по никакъв начин идеята да се подценява. Ясно е, че концесионерите, на които е дадено да ползват плажът за 20 години не могат да направят такива инвестиции. Но те трябва да направят инвестициите, които им позволява един проект, който не е от днес за утре, а гледа по-далече. Нашата концепция предвиждаше изграждането на 6 такива комплекса за целогодишен туризъм, на база на термалната вода. Първият проект беше за младежката площадка, втория беше предвиден за офицерския плаж. Местата са исторически определени. Под Делфинариума завършва една огромна градоустройствена ос, която е вече реализирана. Това е централната алея на комплекс Чайка, която тръгва още от стадиона. Това са фиксирани места в града, които трябва да получат своето развитие. Концесионерите могат да изграждат санитарно-хигиенните възли, които са между тия комплекси и обслужват предимно плажовете. В договорите на концесионерите е записано, че те нямат право да застрояват повече от 1/1000 от територията, предмет на концесията. В момента сме свидетели на апетитът е да се завладее една
огромна територия и да се каже “Това е наше”. Ако бъде допуснато това ще се направи много лоша услуга и на държавата и на града. Защото едно такова хаотично застрояване, съобразено с местата на тези плажнообслужващи комплекси може да доведе до катаклизми и да се наложи в последствие да бъдат разрушени някой от тях. Имайте предвид, че човек нормално ходи около 5 минути, след това търси транспорт. При тая 8-километрова ивица е ясно, че никой няма да тръгне пеш от единия до другия край. Някога бяхме предвидили монорай. Това е една релсичка между дърветата, която е панорамна и не ангажира терена. По-евтино щеше да бъде движението по алеите с моторизирани влакчета, но това ще наруши комфорта за пешеходците. Мястото на монорая беше фиксирано от началото на Аквариума до тенис-центъра, откъдето беше предвидено да се излиза с въжена линия на телевизионната кула. Подобна реализация има в Барселона или Кишинев, където увеселителните паркове са изнесени на отдалечени места, до които се стига с подобен атрактивен транспорт. В Тбилиси това са два вагона, окачени на едно въже, единият слиза надолу, а другият нагоре. Варна също може да има подобна атракция. Не бива да откъсваме Морската градина, защото някъде около Траката тя вече прави контакт с лесопарка на Франгадере. Един от предвидените плажнообслужващи комплекси беше замислен като център по морелечение. Доц. Стаматов, световноизвестен учен в областта на теласотерапията, беше разработил концепция. А северните народи имат изключителен интерес към този вид процедури с морска вода, можеше да привлечем сериозен приток на туристи. Проблемът не е само архитектурен и градоустройствен, тук е нужно да се привлекат и консултанти в тая област, за да се даде възможност да се ползва целогодишно базата, която ще се изгради. След като се направи една такава концепция, тя не трябва да бъде проект или план. Нужно е зониране на територията, което да бъде прието от собственика-било то държавата или общината. Досега държавата се показа като лош стопанин и не се промениха нещата през последните години. В Областна управа, където трябва да има областен експертен съвет в момента липсват архитекти, а това означава липсата на професионален поглед върху нещата на местно ниво.

---

Продължава тук...