Продължение...

---

Поставяли ли сте тези въпроси във времето, когато бяхте главен архитект в община Варна?
За съжаление тогава проблемите се изместваха на политическа основа. С този мандатен принцип и тази честа смяна на властта и липсата на възможност за стопанско управление на всички нива, не доведоха до нищо добро. Не е възможно за четири години който и да е кмет да реши въпросите професионално и дългосрочно да има хора, които да привличат инвеститори. В Америка дори да се сменят кметовете, градския управител остава несменяем. Той е прокуриста на града. Във времето, когато бях заместник кмет предложих, и общинския съвет прие да бъде създаден общински холдинг на базата на общински територии и частни инвестиции, и с термалните води, които бяха общински, с цялата налична инфраструктура, зелени площи, холдинга можеше да контролира инвестициите и да се получи резултат на ниво, което не може да си позволи който и да било индивидуален бизнесмен. Примерно бул. “Владислав” и “Княз Борис” I можеше да се реализира само с инициативата на предприемачите, които по него време не се допускаха да припарят до центъра. Започна се с отстъпено право на строеж за по 50 години от “Владиславово”, където липсваше търговска мрежа и постепенно се навлезе към центъра. В Техеран кметът има 10 души съветници, които го учат как да събира пари, там има булеварди на по четири нива със страхотни комуникации. Общината може да поддържа инфраструктурата си чрез заинтересовани предприемачи, които да бъдат ангажирани срещу получаването на общински обект да поддържат прилежащите улици и зелени площи. По света така се поддържа пътна мрежа и паркове. Стандарта ни е европейски, а улиците ни са ориенталски. Трагедията е, че не се гледа перспективно ная нещата. На много места възможностите са проиграни, защото не виждаме по-далече от носа си.

Каква беше причината да не се осъществят Вашите идеи?
Инерцията и липсата на воля за реализация и управление. Резултатът от нехайството е ширещата се корупция по всички нива. Защото за едно голямо обществено мероприятие никой няма да даде пари за рушвет. Но с пари под масата се решават частни проблеми, било за магазинче, било за сергийка. Ако някой беше направил този холдинг, общинският съвет можеше да държи отговорност за управлението му, можеше добри мениджъри да движат напред нещата. Ако се върнем към проекта, представен в общината на този етап нека бъдат изградени санитарно-хигиенните възли, душове и обекти за бързо хранене. Но ако говорим за проект, то той трябва да включва центрове за козметична хирургия, подводни ресторанти, атракции, хотелска база с панорамни ресторанти. Ската е 35 метра, това са 12 етажа. Не може да се сложи един хотел точно на буната, и то паралелепипед, защото няма нищо общо с околната среда. На обсъждането в зала Пленарна бяха доведени под строй хора, които да аплодират идеята. Всъщност дискусия не се получи.

Не Ви дадоха възможност да се изкажете докрай. . .
Да, исках просто да споделя становището си, че според мен е добре историческата част на Морската градина да не се пипа. Едната част до Шокъровия канал е вече изградена и по нея няма какво да се прави. Следващата част трябва да е спортната, в нея влиза Зоокъта и Делфинариума. Занемарени са тенискортовете. Преди те бяха 11, а сега като гледам, някои са застроени или терасирани. Идеята ми беше в последната територия, където е най-голямото свлачище и срутище, пред Траката, да бъде изградена една марина. Това е нещо повече от яхтклуб, това е начин на живот на море, т. е. жилищни зони, офиси, търговски мрежи, детски заведения, яхти. Такива марини има в Истанбул. Затова средиземноморски яхти почти не прескачат в Черно море, защото няма къде да отседнат. Тези неща трябваше да бъдат набелязани като концепция. В Зоната са нужни огромни инвестиции, за да се подпре ската със съответните контрафорси. Изградените бреугоукрепителни съоръжения трябва да са плътно прикрепени за ската и то на местата, където няма много растителност, съобразени с градоустройствените оси. Самите хотелски стаи трябва да са с по три метра тераси, които да са толкова озеленени, че самите хотели визуално да потънат в ската, за да си остане преобладаваща природната даденост. Ската е винаги овлажнен от подпочвените води и ако се направят някакви дренажни съоръжения ще се предизвика пресъхване и зеленото ще загине.
Затова ме обиди отношението, защото като че ли се отрича всичко, което сме направили до момента. Аз не съм крил информацията. Занесох всички проекти на арх. Жоро Минчев, но те не бяха взети под внимание. Идеята ми беше, че трябва първо да бъде приет един регулационен план, в който не се конкретизира застройка. Едва при наличието на инвестиционна инициатива да се направят конкурси. Трябва да се тръгне от едрото към частното, а аз такова нещо не видях в планът.

Кое според Вас е най-доброто решение на този етап ?
Смятам, че държавата трябва да си влезе в ролята си на стопанин, както го предвижда чл. 18 от Конституцията. Там се казва, че тя е изключителен собственик на крайбрежието и трябва да поеме координиращата роля. Да събере всички видни архитекти, които са работили по тези проблеми, за да се изготви работна стратегия. Според мен територията около ската, където ще бъде изградена транспортната обслужваща алея трябва да си остане публична собственост, но от там нататък, панорамната алея трябва да стане частна държавна собственост и отстъпеното право на строеж да бъде за не по-малко от 90 години. За по-кратко време не може да бъдат намерени качествени инвеститори. Това, което се прави в момента е временен палеатив за решаване въпросите на определени хора.

Разговаря Пламена Николова
В-к “Черноморие”
20 ноември 2002 г.