Палестинският лидер Ясeр Арафат най-после е там, където Ариел Шарон отдавна искаше да го види, а именно пред провала си. Това, което на Шарон не се удаде в началото на 80-те години, сега се разви изненадващо бързо. След серия от провокирани терористични атентати Арафат се оказа неспособен да се справи с терористите, след което го обявиха за нерелевантен.

От край време Арафат е в очите на Шарон лъжец и убиец. При това Шарон отхвърля не само мирния договор с Египет и Йордания, но и мирния договор с палестинците. Избран за премиер миналата пролет, Шарон доби възможност за поведе една политика, чиито цели изглеждат постигнати:
Арафат е изолиран в Рамала и историята изглежда го е прегазила. С лозунга си "Никакви преговори под диктата на терора" Шарон блокира всяко прекратяване на интифадата, изтласка встрани и маргинализира умерените сили сред палестинци и израелци и допринесе за вливането на нови млади хора в редиците на палестинските екстремисти.

Естествено, че не Израел решава въпроса, кой да ръководи палестинците. Цялата работа обаче придоби собствена динамика. В обкръжението на палестинския лидер девизът гласи: да издържим, все някога вятърът ще се обърне. Израелците обаче в огромното си мнозинство стигнаха до извода, че на Арафат не може да се разчита и че с него мир не може да се постигне. И сега? Никой не знае, какво ще дойде след Арафат. Плановете, които си прави израелското правителство, са наивни до трогателност. Надяват се например, да се появи нов палестински елит, по-прагматичен, по-умерен или поне по-гъвкав и отстъпчив. Вместо това вероятно ще пламне борба за власт между различните палестински групировки, която може да прерасне в гражданска война, в чийто ход отделни милиции с кървави атентати срещу Израел ще искат да докажат, кой най заслужава да оглави палестинското национално движение. И както може да се очаква, това ще бъдат ислямистите от организацията Хамас.

Ако Израел се радва на приближаващия се край на Арафат, той се радва прибързано. И без Арафат сърцевината на конфликта си остава израелската окупация. През последния месец Шарон с военна сила се опита да съкруши съпротивата срещу окупацията, но не успя. Сега опитва същото с употребата на още повече сила, и пак няма да успее. Шарон всъщност също е достигнал края си. Както Арафат и той е неспособен да посочи на народа си пътя към мир и сигурност. Големи главоболия се задават за израелците. И без Арафат палестинците ще настояват за човешките си права, за изтеглянето на израелските войници, за завръщането на еврейските заселници обратно в Израел и за правото си, да живеят в мир и сигурност на базата на самоопределението.

Карстен Кюнтоп DW